/Поглед.инфо/
Отново тук съм... А не исках...
Дори кафето си разплисках...
Все още сънен... Още нощен...
Защо? Какъв е този мощен
неустоим във мене глас
да се събуждам в този час...

Във този тъмен час, когато
е всичко толкова познато...
И сякаш дал съм тайна клетва...
Екранчето пред мене светва...
И идва стих нетърпелив...
И гарантира, че съм жив...

И в гънките на полумрака
знам вече точно кой ме чака.
Ти... Моя стара и самотна...
Ти... Бедна... Тъжна.. Безработна...
Ти... Млада майка... Ти... Поет,
очакващ пак от мен съвет...

Ти... Горда... В чуждата чужбина...
Ти... С плач по своята родина...
И ти свалячо... Стара кримка...
Поставил своя млада снимка...
И аз – суетник поласкан
стоя пред светлия екран.

Съзнавам...Тука идват всички,
които са съвсем самички,
и търсят някак слепешката
лекарство против самотата...
Случаен, кратък епизод...
Красив...Във грозния живот.

Защо е тъжно... Нали свикнах?
И всички до един обикнах...
А нямам време... И е време
да спра... Но дявол да го вземе...
Не си се давам ... Не – на друг...
И още нощен... Идвам тук!

11 януари 2018г.
6ч. 20м. Сутринта


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели