/Поглед.инфо/ Един пъпчясал „политолог” ме агитира, че сме нямали филми – по моето време, казва той натъртено. Демек – при социализма! И никакви сериали нямало, филмопроизводството било в глуха линия! Ако бе до мен, щях да го цапна! Задоволих се да мина на друг канал!

От майор Деянов / „На всеки километър”/ до капитан Петко Войвода в едноименната поредица – така най-кратко могат да се резюмират успехите на българските сериали през социалистическото летоброене. Все още има много живи българи, които си спомнят триумфалния успех на сериала „На всеки километър” /1969 -1972 година/. 26-те серии затаяваха дъха на мало и голямо, а главните герои майор Деянов / Стефан Данаилов/, Велински /Георги Черкелов/ и Митко Бомбата /Григор Вачков/ станаха за десетилетия народни любимци. Сценаристи бяха Павел Вежинов, Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов и „дисидентът” Георги Марков.

С не по-малка обич публиката дари Васил Михайлов от „Капитан Петко войвода” /1981 година/. Този сериал беше сътворен под майсторската ръка на Николай Хайтов. Той е автор и на 12-епизода в най-ранният наш сериал - „Семейство Калинкови” /1966 г./ Ролите се поверяват на тогава все още младите актьори Иван Кондов, Георги Черкелов, Мария Русалиева, Татяна Лолова и Гинка Станчева.
Истински исторически сериал бе постигнат със „Записки по българските въстания” /1976 г./ В него блеснаха имената на такива актьори като Радко Дишлиев, Антоний Генов, Стоян Стоев, Илия Добрев, Георги Мамалев, Илия Караиванов...Те изградиха сложни и богати образи от героичната епоха на Априлското въстание.

Друга историческа сага – „Мера според мера”/1981 г./, за първи път пресъздаде епичната борба на македонските българи срещу турците чрез оригиналната гледна точка на един обикновен овчар, станал побратим на безстрашни войводи – невероятна роля на Руси Чанев.

Имаме и детски сериал – „Войната на таралежите” /1979 г./. Макар и само в пет епизода, той успя да синтезира най-хубавото от нашето детско кино. Той е дело на режисьорката Иванка Гръбчева и сценарния тандем братя Мормареви.

Въпреки укорите, къде с основание - къде без, които се отправят към социализма, държавата тогава мощно подпомагаше филмовата ни индустрия. Всяка година са се правели около двеста филма. Няма как количествените натрупвания да не преминат в качествени. Десетина от тях да са били стойностни, пак си заслужава големия харч.