/Поглед.инфо/ Миналата година отбелязахме 135 години от рождението на Георги Димитров, онзи Георги Димитров, който натри носа на нацистите в собствената им столица.
Тази година 136-годишнината от рождението му наближава и аз се чудя как можем да върнем този човек от дълбините на медийното чистилище...
През 2017 г. имаше проект за изграждане на негов паметник в София на мястото на Бившия мавзолей, за да може някак си да отдадем своя почит към отречения вожд.
Все си мисля, че му дължим поне това, а не някаква паметна плоча на стария му дом, която винаги да бъде изрисувана с червена боя а-ла А. Генов.
Ако искаме да отдадем дължимото на такива герои, трябва да създадем мемориал за тях, подкрепям инициативата на в-к „Дума“ да се изгради паметник на убитите деца по времето на фашизма, но защо не изградим и един паметник свързан с триумфа над фашизма?
И да, знам че Братската могила и Паметникът на Съветската армия също са такива символи...
Но кой водеше тази борба?
Кой беше Вождът на победата?
Георги Димитров е българският Ленин – той ни показа как да създадем по-добрия свят, как да оцелеем между българския фашизъм и немския нацизъм, как да победим.
Винаги честваме смъртта и рождението на Левски, Ботев, Раковски, даже и Тодор Живков, защото те са оставили своя отпечатък на нашата история. Те са били мъже в мъжките времена.
Отдавна забелязвам, че се създават паметници на българи и лидери, които не доживяват своя исторически триумф. Преди време направиха паметник на цар Самуил със светналите очички, но никой не обясни защо точно на него?... Създадоха паметник на „жертвите“ на „комунизма“ и в Бургас (откъдето съм родом), но защо точно сега и защо с такава нетипична форма?... Това е тема за друг текст, обаче.
Димитров успява да съзре каква историческа победа бива извоювана над фашизма и да даде чертежите за младата народна република.
Тогава защо няма паметник в столицата?
Отговорът е ясен – управляващите не искат.
Това добре, а защо ние се примиряваме с това? Нима не можем да съберем средства и да изградим един паметник на тази личност? Нима нямаме поне малко уважение за този герой?
Помислете си – това няма да бъде само огромен шамар за тези, които подменят историята вече 29 години, но ще бъде и сериозен намек за продължението на „Ние пак сме тук“ на Йордан Радичков!
В наши дни можем да го перифразираме на „Ние винаги ще сме тук“, само да не стане така, че да продължава с „...но какво от това“...
Говорил съм поне с трима депутати от „БСП за България“, с председателя на БСП – София и с един общински съветник от същата партия, и тримата казаха, че ще участват.
Мина половин година, но никой нищо не чул – никой нищо не знае – никой не основава инициативен комитет.
Затова се обръщам към вас, скъпи читатели на Поглед Инфо:
Помогнете с каквото можете, разпространете идеята. Скоро ще има сметка за набиране на средства, изяснено местоположение, инициативен комитет и страница в социалните мрежи за по-добра координация.
Дойде време да отсеем хората, които помнят от „левичарите“, които се занимават само с офшорни сметки, граждански общества и собствените си джобове.
***
Ние като народ заслужаваме ли Георги Димитров и Георги Димитров заслужава ли такъв народ?...