/Поглед.инфо/ „Отечественият фронт...е изстраданият от нашия народ
самостоятелен извод от неговия собствен исторически опит.”(1)

Георги Димитров

Идеята за изграждане на „народни” или „отечествени” фронтове датира още от 20-те години на XX в. Инициативата е подета от Коминтерна, като главната цел е изграждането на „единен фронт отдолу” на работниците срещу социалдемократите, ав последствие и срещу фашизма и свързаните с Германия национални правителства. През 1934г. Френската комунистическа партия (ФКП) отправя призив към френските социалисти и Радикалната партия за съюз на демократичните сили срещу фашизма. Морис Торез (генерален секретар на ФКП) за първи път използва термина „народен фронт.” Година по-късно, на VII конгрес на Коминтерна, официално се утвърждава курса към изграждане на антифашистки народни фронтове. Така се поставя началото на организираните народни фронтове в Европа.

* * *

Процесът на окончателното формиране на Отечествения фронт в България се извършва по време на Втората световна война, особено след 22 юни 1941г. Нападението на Германия над СССР ускорява значително изграждането на единните антифашистки фронтове. Рязката промяна в статута и положението на Съветския съюз кара Сталин да разшири подкрепата за себе си сред европейските държави, като особено внимание обръща върху тези от тях, които са управлявани от прогермански правителства. Българската държава е една от тях. В страната сред основните опозиционни сили се оказват комунистите, които развиват едновременно легални и нелегални действия още от края на Септемврийското въстание от 1923г. Постепенно двете нелегални марксистко-ленински партии – БКП и Работническата партия – се обединяват в единна партия – Българска работническа партия (БРП). Процесът окончателно е завършен през средата на 1940г.

Безспорно Георги Димитров се явява главен вдъхновител на тази идея, но също така идеолог и инициатор на появилия се в България през 1942г. Отечествен фронт. Той си спечелва популярността и доверието сред световното комунистическо движение веднага след Лайпцигския процес от 1933г. Още на следващата година той успява да заеме последователно постовете член на Политическия секретариат на ИК на Коминтерна (29 април 1934г.) и член на Президиума на ИККИ (23 май 1934г.). Практически идеята на Димитров за „народните антифашистки фронтове” започва да се налага след VII конгрес на Коминтерна през 1935г. Трябва да се отбележи, че тази идея не се възприема категорично от Сталин. На 1 юли 1934г., подготвяйки доклада си за конгреса, Димитров изпраща писмо за одобрение до Йосиф Висарионович. В него той излага своите виждания, едно от които е именно за „единния фронт”. Впечатление прави, че на няколко пъти Сталин подхожда с недоверие и подозрение, изписвайки собственоръчно в страничните бели полета на писмото „Срещу кого са отправени тези тезиси?” До подобно заключение достига и Мито Исусов, който също споделя идеята, че Сталин не възприема добре новите стратегия и тактика на Димитров за световното комунистическо движение. Резервираността на ръководителя на СССР категорично се проявява седем дни след началото на Втората световна война. По време на среща между двамата на 7 септември 1939г. Сталин заявява, че линията на VII конгрес е загубила смисъл: „...да се стои днес на позициите на вчерашния ден (единен народен фронт, единство на нацията) – означава да се свлечеш на позициите на буржоазията. Този лозунг се сваля.”

На 15 юни 1942г. лидерът на Задграничното бюро на БРП Георги Димитров очертава линия за сплотяване на разнородните политически среди в България. Определя като задача „незабавно съглашение” със земеделците, социалдемократите, демократите, радикалите и др., т.е. да се формира един общ антихитлеристкиотечествен фронт.

Възможно е обединителните процеси на селските и работническите слоеве на българското общество да са започнали след 1917г., повлияни от събитията в Руската империя. Процесът на олевяване на населението в Европа е факт, особено след края на Първата световна война. Най-яркият изразител на тези нови тенденции в България става Септемврийското въстание от 1923г. Неговата неуспешна реализация и последвалият преврат от 19 май 1934г. окончателно полагат здравата основа за изграждане на единните фронтове в страната. Кулминацията, разбира се, е проведения през 1935г. VII конгрес на Коминтерна, където се слага началото на практическото реализиране на тази идея, дело на Георги Димитров.

* * *

С прочитането на програмата на Отечествения фронт по радиостанция „Христо Ботев” от Карло Луканов на 17 юли 1942г. публично се дава заявка за управление на антифашистките сили. Трябва да отбележим, че водещата организация към този момент е БРП/к/, като в следващите месеци до края на годината към ОФ се съгласяват да се включват само БЗНС „Пладне” с Никола Петков и Политически кръг „Звено” с Кимон Георгиев. Още по-интересен е момента, че в ПБ на БРП/к/ Цола Драгойчева е натоварена със задачата да отговаря за Отечествения фронт, а в ЦК е създадена Централна комисия за ОФ с ръководител д-р Кирил Драмалиев. Това са ясни и категорични доказателства, че комунистите искат да упражнят контрол над новосформираната антифашистка организация, като главна цел, която си поставят, е завземането на властта.

Безспорно след 17 юли 1942г. организацията на ОФ официално излиза на обществено-политическата сцена на България. Ще измине повече от година (10 август 1943г.) докато се сформира ръководен център, по-известен под името Национален комитет (НК), оглавяван от Кимон Георгиев, Никола Петков и Кирил Драмалиев. По-късно към тях се присъединява и Григор Чешмеджиев от БРСДП. В края на 1943г. НК се лишава от присъствието на К.Георгиев, Н.Петков и Г.Чешмеджиев, тъй като те са принудени да се евакуират след последвалите бомбардировки над София. Фактически Комитета престава да функционира, а главна движеща сила остава БРП/к/. Така към началото на 1944г. ОФ си изгражда един образ на „затворена комбинация от леви антифашистки кръгове”. Според Евгения Калинова това се дължи на факта, че легалната опозиция не желае да си сътрудничи с БРП.

* * *

След 9 септември 1944г. започва нов етап в историята на България, но също така и в идейното развитие на ОФ. Още на 12 септември един от регентите от ОФ – Венелин Ганев, се обръща към населението по Радио София, заявявайки че „Управлението на страната в неговата цялост е ваше (на народа – б.а.). То е всенародно. То е окончателно остановено.” Още тук се вижда и подчертава каква ще е бъдещата визия на тази организация.

Друга главна цел на Отечествения фронт след 9 септември в идейно отношение е обединяването на работници, земеделци и интелектуалци под своята шапка, но пак под главното ръководство на БРП/к/. В Окръжно №5на ЦК на БРП/к/ от 12 септември 1944г. се казва, че клубовете на ОФ по градове и села, които да са опора на новата власт „да контролират и съдействат в работата на държавните и обществените органи” и да „промисляват по местните въпроси, свързани с живота и труда на населението.”

В следващите дни на септември и началото на ноември БЗНС, „Звено” и Българската работническата социалдемократическа партия (БРСДП) ще изразят подкрепа за ОФ и дейността на организацията. Очевидно е и подкрепа за самата БРП/к/, които както ясно се вижда монополизира Отечествения фронт и то в две посоки – от една страна в самата ОФ, от друга – като правителство, т.е. държавен. Наблюдаваме концентрация на политическа власт в една партия, която както отбелязва и Евгения Калинова – използва ОФ за параван за своя диктат.

Трябва да отбележим, че първи своята вярност в единството на ОФ заявяват земеделците. Никола Петков в своя реч по Радио София заявява – „Да живее съюза между земеделци, работници и почтени интелектуалци...В платформата на ОФ са вложени най-важните идеи, които съставлява ядката на земеделската платформа...Чрез силна земеделска организация да изградим силен Отечествен фронт.” Трябва да отбележим, че Петков говори от името на БЗНС, но и от името на правителството, тъй като е и министър без портфейл. Важен елемент от общата политическа картина на страната в този момент. В този ред на мисли друг авторитет на земеделската организация – д-р Г.М.Димитров – твърди пред Кимон Георгиев и Дамян Велчев: „Вярвайте ми, аз изцяло поддържам ОФ и съм готов даже да дам живота си за запазването на неговото единство” (октомври 1944г.).

Без съмнение в началото, в периода септември – декември 1944г., в ОФ коалицията цари разбирателство между организациите. Здравината на коалицията се потвърждава и от Кремъл. Вечерният коментар на Радио Москва от 30 септември 1945г., направен в отговор на материал в американския вестник „New York Herald Tribune”, твърдящ неединността в ОФ, категорично заявява, че „Отечественият фронт представлява една здрава коалиция на всички широко демократични партии в страната, поддържани от многобройните масови организации, които са единодушни в своите редове.”С течение на времето обаче единството е нарушено. Трябва да го потърсим главно във външния фактор, но също така и вътре в страната и самите партии, участващи в Отечествения фронт.

Първият важен момент е влиянието на Москва в България. От една страна Съветския съюз го упражнява посредством Съюзната контролна комисия (СКК) в лицето на маршал Ф.Толбухин, но реално ген. С.Бирюзов. От друга страна, получаваща пълната подкрепа от СССР БРП/к/ започва да упражнява натиск върху останалите партии. Нейната сила става още по-голяма след като комунистите след 9.09.1944г. започват да ръководят МВР и министерството на правосъдието. Това се оказва изключително мощен и сигурен инструмент за влияние и осъществяване на своите идеи, респективно и тези на Кремъл. Започнати са повсеместни чистки, което позволява на комунистите да осъществят контрол над държавния апарат, но и над цялото общество. На практика милицията придобива особени правомощия и няма институция, която да може да се противопостави.

От друга страна, политическите организации, лишени от воденето на политически живот от 10 години, получават възможност да се изявят, да възстановят структурите си и да започнат организационно съществуване. Това е по-скоро е един емоционален момент, но достатъчно силен мотиватор за раздвижване на партиите в ОФ. Фактор, който генерира енергия сред лидерите на организациите, който се засилва с течение на времето.

Друг, много важен момент, е приетата от Министерски съвет на 30 септември 1944г. Наредба-закон за „Народния съд”. Той предизвиква най-много разногласия и напрежение между ОФ партиите. Комбинирайки се с натиска от страна на МВР върху т.нар. „фашистки елементи” сред населението в страната, единството в коалицията сериозно се разклаща. Своеволията на силовото министерство предизвикват силни реакции, особено в лицето на земеделците и техния ръководител Никола Петков.

Накрая, но не и на последно място, Отечественият фронт бързо се превръща в организация от затворен характер, провокирайки силни сблъсъци вътре в структурата. Подобно съмнение е изразено и от д-р Герасимов – социалист от Софийския общински комитет на ОФ, на заседание на ПБ на БРП/к/, проведено на 5 ноември 1944г. Той споделя, че „Ние (ОФ – б.а.) се опираме на представителите на масовите организации” Това изречение е част от неговия анализ, посветен на работата на НК на ОФ. Не случайно Герасимов набляга на ролята и значението на масовите организации, защото смята, че земеделците и „Звено” използват Отечествения фронт и желаят да го превърнат в „...затворена организация само за партии”. Именно затова той набляга на отворения характер на ОФ.

На същото това заседание на ПБ от 5 ноември 1944г. се вземат и някои основополагащи решения за бъдещето на ОФ, неговите задачи и същност. Голяма част от тях ще залегнат в Първи и Втори конгрес на организацията. Приема се ОФ да е „...продължителен всенароден боеви съюз на демократичните патриотични сили за довеждане докрай борбата срещу фашизма и за изграждане на нова, демократична и силна България...” В точка 2 се казва, че „НК на ОФ да бъде най-авторитетния орган в България – главен контрольор и сътрудник на ОФ властта.”

Сред решенията има текстове, които по категоричен начин свидетелстват за желанието на комунистите да монополизират ОФ и разкриват ясно стратегията на БРП/к/ за бъдещето на Отечествения фронт и ролята на партията в него. От ПБ съветват своите членове, представители по места в ОФ, да избягват „...необмислените изказвания, изхождащи даже от ръководни другари, че ОФ е временна и преходна комбинация и че при първия сгоден случай ние (комунистите – б.а.) ще се отървем от съюзниците...” Впечатление прави, че именно по този въпрос, месец по-рано, на страниците на в-к „Отечествен фронт” е публикувана съвместна декларация на БРП/к/, БЗНС, НС „Звено” и БРСДП. Партиите се обединяват около това, че „...ОФ НЕ Е (курсивът мой – б.а.) обикновено временна междупартийна комбинация за вземане на властта и подялба на властта, а продължителен всенароден боеви съюз на демократическите патриотични сили за довеждане до край борбата срещу фашизма...” Покрай главната задача на ОФ към този момент – всеобщата борба срещу фашизма, се прокрадва темата за властта. Определеноедна от невралгичните теми за всички партии, но най-вече за комунистите. Те умело успяват да прикрият своите действия и намерения, като заедно с това ги приписват на останалите партии в коалицията – красноречив пример за вменяване на вина.

Изграждането на ОФ клубове в страната е една от най-важните стъпки за утвърждаване на властта сред народа. Към декември 1944г. в България съществуват 7 292 клуба. В тях членуват хора от различните политически формации от коалицията, както и безпартийни. Впечатление прави, че повече от половината са членове на БРП/к/ – 14 120. Присъствието на останалите организации е доста по-скромно: 8 682 на БЗНС; 854 на БРСДП и 410 на „Звено”. Към ОФ клубовете може да се включи всеки, който преди 9 септември 1944г. е участвал в съпротивата срещу фашизма, неутрални, дори аполитични, селяни, работници, интелектуалци, и разбира се, всички онези, които споделят програмата на ОФ. Съотношението на силите в клубовете по места е огледален образ на влиянието на партиите (в края на 1944г. и началото на 1945г. членската маса на двете най-големи партии – БРП/к/ и БЗНС, наброява съответно – ок.250 000 и 115 хил.души) и в национален мащаб, въпреки, че съществува паритет в НК на ОФ (по решение на ПБ от 5 ноември 1944г. всяка една от партиите изпраща по четирима свои представители в Националния комитет).

* * *

Следващият етап от развитието на ОФ е свързан с плавното преориентиране характера на организацията. От чисто политически съюз, борещ се срещу фашизма, Отечественият фронт се превръща в единна общественополитическа организация (ЕОПО), изцяло под контрола на БКП.

Комунистите много добре разбират силата и ролята на масовите организации за тоталното и окончателно завземане на властта. На заседание на ПБ от 12 декември 1944г. тези организации са класифицирани в 7 групи, като ясно се заявява, че „Работническата партия, която е главния организатор на ОФ...добре оценява значението на тия масови организации.” Нещо повече. Приета е и Директива за работа в масовите организации. Според нея „При всяка масова организация и съюз на същата да се създаде комисия от 3-5 партийци (от БРП/к/ - б.а.). Решенията на партийните ръководства и масовите отдели, отнасящи се до определената масова организация се поставят пред партийната комисия в тази организация, която от своя страна, не по пътя на командването и нареждането, а по пътя на разясняването и обсъждането се старае да направи тези решения като такива на самата организация и нейното избрано ръководство...” Това е момента, в който ясно и точно се показва отношението на БРП/к/ към тези обществени структури. За първи път се конкретизира начина по който ще се работи с тях и къде е мястото им в общата концепция на БРП/к/. С включването на „партийци” в структурите на тези организации се целят главно три неща. Първо, упражняване на контрол от страна на комунистите. Твърде важно, особено в този съвсем начален период на властване в страната, където трябва да се проучат всички, а враговете да бъдат премахнати. Второ, прокарване на идеите и решенията на партията. Трето, постепенно овладяване на дадената структура отвътре.

Първи по значение са определени стопанските организации (кооперациите). Там процесът на прочистване и подчинение е най-мащабен, благодарение на НК на ОФ и МВР. Това е естествено, тъй като България на този етап все още е предимно аграрна страна и по-голямата част от населението живее в селата.

След земеделците се нарежда Българския народен женски съюз (БЖНС). Към 1945г. дружеството обединява над 200 000 жени. Благодарение на новата власт жените получават пълни политически права. Те са определени в Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола от 17 октомври 1944г.). По-късно залягат и в Конституцията на Народна Република България (НРБ) от 1947г. в чл.72. Това е в унисон с идеологическата политика на режима – „...опит за пълна социална и политическа унификация на обществото, за игнориране на различията между хората като социални и биологични същества за сметка на общото между тях.” Както младежките организации и движения, така и женските подлежат на централизацияот страна на БРП/к/ и разбира се на пълното им овладяване и подчинение. Още един много важен момент е, че Наредбата-закон от 17 октомври 1944г. в най-кратки срокове се материализира. В изборите за 26 ОНС (края на 1945г.) са избрани за първи път в парламентарната история на България 14 жени, представителки на ОФ партиите.

Сред най-масовите обществени организации към края на 1944г. се нареждат още: Общ съюз на българските занаятчии (120 000 занаятчии); Български червен кръст; 11 спортни организации с водещи – Ловнострелческа „Сокол” (60 000 члена), Български туристически съюз (60 000 члена) и Български колоездачен съюз (40 000 члена). В последната, 7-ма група, се обособяват интелектуалците, свободните професии и културните организации, сред които водеща е Българо-съветското дружество.

На заседание на ЦК на БРП/к/ от 6 февруари се коментира предстоящия Първи конгрес на комитетите на ОФ, който трябва да се проведе от 9 до 12 март с.г. в София. Именно на това съвещание се представят първите конкретни изменения на същността на Отечествения фронт. В протокола от заседанието, в частта му озаглавена „Каква ще бъде ролята на ОФ движение покрай парламента?” се представя новата визия на ОФ в българското общество след висшия форум. Въвежда се нов термин за Отечествения фронт – „движение”. Това е ясен сигнал за начало на преустановяване политическите функции на организацията, или свеждането им до минимум. Така например се казва, че „ОФ движението ще бъде инициатор, политически организатор на масите и контрольор на управлението.” Организацията на ОФ, вече като движение, „...ще осигурява провеждането в живота на икономическите, политическите и др. мероприятия на властта, ще организира обществени инициативи.” Виждаме изменение същността на дейност на организацията, превръщайки я по-скоро в социален инструмент в ръцете на БРП/к/ и проводник на държавната политика. Измененията служат за една солидна основа, върху която комунистите стъпват, за да продължат с осъществяването на плановете си на пълно овладяване на ОФ и държавата. Въпреки това обаче те не бързат да го правят, въпреки че признават своята водеща роля в държавата и ОФ. Заявяват, че все още този момент не е дошъл – „Въпроса за ръководната роля на партията трябва да се постави по-скромно...Задачите, които стоят сега пред страната, не са по силата на една партия и на един слой от народа.”

Предвидените и представени по-горе промени в характера на ОФ обслужват изцяло интересите на БРП/к/. Не случайно в същия документ се казва, че „При изграждането на ОФ комитетите не трябва да се държи на пропорционалността в НК, а без разлика в партийната принадлежност да се избират членове.” На пръв поглед това изглежда като отстъпка, компромис или дори демонстрация на демократичност от страна на БРП/к/, но реално дава възможност на комунистите да овладеят комитетите легално отвътре. Към този момент те вече разполагат с информация какво е разпределението на партийните членове от ОФ коалицията в клубовете на организацията по места в страната и се чувстват сигурни и спокойни. Това е и причината толкова смело да приемат така направените предложения за структурния състав на ОФ клубовете. Централният комитет на партията се запознава със статистиката на свое заседание от 12 февруари. Според данните, представени от секретаря на НК на ОФ Цола Драгойчева, комунистите са 14 хил., земеделците – 3 хил., звенари и социалдемократи – 1 000 и независими – около 1 200. Констатира се и причината за преимуществото от страна на БРП/к/ пред останалите партии. Тя се дължи главно на това, че съществуват комитети на ОФ във фабрики и предприятия, където земеделци и звенари няма.

Решителната крачка към промяна характера на ОФ е направена в навечерието на Първия конгрес на ОФ комитетите. На 24 февруари Политбюро на БРП/к/ провежда заседание. На него се приема Резолюция по дейността на НК на ОФ и на комитетите на Отечествения фронт. Документът окончателно финализира подготовката на конгреса, определя същността и линията на организацията след 12 март. Отечественият фронт трябва да подкрепя и да съдейства на правителството, препоръчвайки „...да се следва твърдо и без колебание външната и вътрешна политика...” Към тези задачи се добавя и главната роля на ОФ – да участва в прочистването от фашистките елементи и създаването на земеделските кооперации. Заедно с това от ПБ правят оценка на масовостта на ОФ и присъствието на комитетите в политико-обществения живот на българина. Подчертават, че „Още към края на първото тримесечие (септември – декември 1944г. – б.а.) не остана град или село, предприятие или учреждение без свой комитет на Отечествения фронт...Тези комитети извършиха огромна работа и си спечелиха голям авторитет като политически организатор на народните маси, на техните инициативи и като най-близки помощници на управлението и органи на обществено масов контрол над него.”

Първият конгрес на ОФ комитетите е тържествено открит в Народния театър на 9 март 1945г. Продължилият четири дни форум на практика приема решенията на ЦК на БРП/к/ от 6 февруари 1945г. и тези на ПБ от 24 февруари с.г. Това най-ярко си личи в доклада на Цола Драгойчева. Тя подчертава, че „борческият” характер на комитетите до 9 септември 1944г. се трансформира в нова роля – „действителен посредник между правителството на ОФ и целокупния български народ”, изразител на интересите му и „контролен орган”, и посочва еволюцията във функциите на клубовете, които трябва да мобилизират и ръководят инициативите и ентусиазма на масите. Разбира се, мотивът за единството, но не само в ОФ, стои на челно място във всички изказвания, което е една демонстрация на сигурност в средите на Отечествения фронт, в НК и като цяло в „боевия съюз” срещу фашизма. Това е търсен ефект от БРП/к/, тъй като им носи така нужното на този етап политическо спокойствие.

В началото на 1947г. се провежда поредното заседание на ПБ (24 януари), чийто решения имат пряко отношение към дейността и ролята на ОФ. Според висшия партиен орган на комунистите комитетите трябва „...да развиват най-разнообразна дейност в помощ на държавните органи във всички области”, да подобрят дейността си като „обществено-политическа организация на българския народ.” Сред заключенията, направени на събранието е, че „Ръководител на народа НЕ Е (курсивът мой – б.а.) правителството, което е изпълнителна власт, а Националния комитет (на ОФ – б.а.)” Посредством направените препоръки и констатации се подчертава надпартийността на ОФ, като заедно с това се внушава, че организацията не е подчинена на държавата, а точно обратното. Извежда се на преден план значението на Отечествения фронт в лицето на НК като организатор на народа и реален ръководител на страната. Това е един красноречив пример за демагогия, тъй като на същото заседание комунистите определят финансирането на организацията, което, както описах по-горе, е главно от държавата и БКП/к/. Целта на подобно твърдение е да се внуши на обществото, чрез партийните представители в комитетите на ОФ и разбира се печатът, че народа е държавата, а не някоя организация, партия или политическа формация.

Няколко дни по-късно, на 4 февруари, ПБ отново се събира. Сред разискваните теми в партийния висш орган е ролята и мястото на читалището в българския обществено-политически живот. Културното средище, символ на родното Възраждане, се явява едно от приоритетните социални места за БРП/к/ и ОФ върху които те трябва да влияят. От доклада на Никола Кондарев разбираме, че властта след 9 септември 1944г. полага сериозни грижи за читалищата, като броят им само за 2 години и половина е нараснал с 623 и към януари 1947г. в България вече има 3 623. Според документа читалището представлява „...организационно (т.е. използва се за нуждите на БРП/к/ - б.а.) и културно-просветно средище, център, главно за младежите.” Последното твърдение е подкрепено с данни за извършената дейност на читалищата през 1945г. само за една година са изнесени 15 515 сказки, 11 960 театрални представления, 37 483 кино-представления, проведени са 250 вечерни училища, 50 курса за неграмотни.

Предвид значението на читалищата в живота на българина и новите политически реалности в страната, ПБ взема две много важни решения на това свое заседание от 4 февруари 1947г. На първо място, за по-добрата работа и укрепване на институцията към читалищата трябва „...да се отделят 1-2 от БРП/к/ като главната им партийна и обществена работа да бъде в читалищата.” Второ, „Изградените до сега културно-просветни комитети за координиране на общата културно-просветна работа при читалищата да преминат и се изграждат при комитетите на Отечествения фронт, с център читалищата.” С така приетите решения за читалищната дейност се вижда, че институцията подлежи на политизиране и контрол от страна на Отечествения фронт. Не случайно е споменато, че културно-просветните средища привличат повече младежите, което автоматично ги превръща в своеобразни пунктове за пропаганда сред подрастващите. От друга страна, ясно и недвусмислено, се затвърждава бъдещата роля и задачи на ОФ като ЕОПО. Още един отличен пример за последователност и ритмичност в политиката на БРП/к/ що се отнася до формирането на най-голямата обществено-политическа организация в страната. Умело е използвана уникалната институция за Европа и света – читалището, което същевременно е и със сериозна историческа натовареност в паметта на българина.

Следващата голяма крачка е новата конституция на НРБ от 4 декември 1947г. В Глава V Местни органи и държавна власт, чл.52 е записано: „При изпълнение на задачите общинските и околийски народни съвети се опират на ИНИЦИАТИВАТА (курсивът мой – б.а) и на широкото участие на народните маси и техните политически, професионални, МАСОВИ (курсивът мой – б.а.) и др. организации.” Така по категоричен и недвусмислен начин, посредством основния закон на държавата, се легитимира работата и задачите на ОФ. Нещо повече. По този начин се официализира връзката и зависимостите между организацията и държавата. Не е случайно и това, че само два месеца по-късно се провежда Втори конгрес на Отечествения фронт, на който се определят главните негови дейности в следващите години, сред които е и избор на членове на народните съвети. Както отбелязва и Владимир Мигев, това остава във времето главната ниша за работа на ОФ. Тази симбиоза между тях се засилва с течение на времето. Достига се до там, че на Трети конгрес на ОФ (май 1952г.) се взема решение „За сливане работата на Отечествения фронт с тази на съветите”.

Между приемането на новата конституция и ключовият V конгрес на БРП/к/ се провежда ключовият за ОФ Втори конгрес (2-3 февруари 1948г.). На този форум се приема нова програма на организацията, Устав и ръководство. В началото на конгреса Георги Димитров в своя доклад, който е публикуван дни преди конгреса в сп. „Ново време”, проследява историческия път и развитие на Отечествения фронт, разглеждайки го в три основни етапа:

  1. От 17 юли 1942г. до 9 септември 1944г. Това е времето, в което ОФ е организатор на съпротивата срещу германците и „монархо-фашистката диктатура”;

  2. От 9 септември 1944г. до 9 май 1945г. В този период „централна задача на Отечествения фронт бе: „Всичко за фронта, всичко за бързото завоюване на окончателната победа над фашизма, над хитлеристките злодеи и разбойници...Период на разпространение и укрепване на ОФ”;

  3. След победата във Втората световна война (Димитров има предвид след победата на антихитлеристката коалиция, начело със СССР в Европа, т.е. 9 май 1945г.) до февруари 1948г. – Втори конгрес. Министър-председателят на НРБ определя като централна задача на ОФ „...борбата за постигане на справедлив мир, за отстояване на териториалната цялост и национална независимост на страната, за възстановяване на народното стопанство, за обезвреждане на активизиралите се с чужда помощ реакционни, саботьорски и вредителски елементи.” Според Димитров това е момента, в който организацията се е наложила като „единствена обществено-политическа сила в страната.”;

Безспорно това са етапите на развитие на ОФ след прочитането на програмата му по Радио „Христо Ботев” през 1942г. Проследявайки историческото развитие на организацията Димитров не пропуска да отбележи, че идеята за общ фронт срещу фашизма се заражда още по време на Септемврийското въстание от 1923г. По този начин се цели да се демонстрира, че ОФ има сериозна устойчивост в българското общество и не е в резултат на Втората световна война или наложен отвън, а точно обратното, че е дело на българския народ.

Следващата важна точка на проведения конгрес е новата програма на ОФ. Сред задачите, които си поставя организацията е „Възпитание на българския народ в духа на Конституцията на Народна Република България и борческите свободолюбиви традиции на народа.” Посланието към народа съчетава в себе си законността в държавата и патриотизма на българина. Предвижда се организацията да е „обществена опора на народната власт”, да привлича народа в управлението на държавата и местните органи, да спомага за отчетността на органите на властта пред народа, да разпространява научни знания за развитието на природата и обществото сред населението, да осигури равенство на националните малцинства пред законите и държавата и тяхната свобода да се учат на майчиния си език. В Програмата на ОФ е залегнато още: пълното премахване на неграмотността и то в най-кратки срокове, като заедно с това в страната да се изгради система от школи, курсове, лекции, университетски библиотеки, театри, кина при участието на народните читалища.

По всичко личи, че главната дейност на Отечествения фронт ще е свързана с културна и просветна дейност, въпреки че за I-випетилетен план (1949 – 1953)акцентът пада върху трудово-културните бригади и най-вече Бригдирското движение. Освен това, през 50-те години, ОФ ще бъде в услуга на българското село и ще съдейства за дейностите на земеделските кооперации (засяване, събиране на култури и др.).

Сред най-важните резултати на Втори конгрес е приемането на нов Устав на организацията. Генералната промяна е в Глава I Характер и задачи, чл.2, където се казва: „Отечественият фронт се изгражда като единна народна обществено-политическа организация в цялата страна на демократически начала.” Промяната в същността на организацията предопределя и нейните задачи и дейности. От чисто политическа коалиция ОФ се превръща в обществена организация, която трябва да „мобилизира силите на българския народ в подкрепа на НАРОДНАТА ВЛАСТ (курсивът мой – б.а.) за осъществяване на нейните мероприятия и да упражнява обществен контрол върху нейните органи.”

Всенародността на ЕОПО се гарантира от чл.1 на Устава, определящ я като „...съюз на работническата класа и трудещите се селяни”, но заедно с това се подчертава и от Георги Димитров. В своя материал в сп. „Ново време” той пише, че да бъдеш член на ЕОПО няма значение каква е твоята политическата принадлежност (визират се партиите от ОФ), но заедно с това организацията дава възможност „...и за всички ония заблудили се в миналото от демагогията на опозиционните водачи наши български съграждани, които осъзнават своята временна заблуда да се приобщят...” Интересен и важен момент е, че този, който не е член на ОФ, не може да е член на партиите от коалицията.

Така виждаме ясната взаимовръзка между управляващите и гражданите. Само след година Отечественият фронт ще се превърне в част от апарата на БКП, дори негова функция. От друга страна се дава възможност и на тези, чийто политически виждания и настроения до този момент не са съвпадали изцяло с водещите партии, но искат да се включат в обществения живот на България.

За реализацията на по-голямата част от задачите, които си поставя държавата и ОФ в изграждането на социалистическото общество към ЕОПО се приемат като колективен член следните масови организации: Общият работнически професионален съюз (ОРПС); Общият земеделски професионален съюз (ОЗПС); Съюза на народната младеж (СНМ); Българския народен женски съюз (БНЖС) и Съюза на бойците против фашизма. Наблюдаваме идеалната формула, дело на ПБ и ЦК на БРП/к/, посредством ЕОПО се обхващат всички съсловия и части на българското общество, останали извън комунистическата партия, но под техен контрол. Това са работниците, част от земеделците, младежите, жените, малцинствата, професионалните съюзи и борците против фашизма.

Накрая, но не и на последно място, основният правен документ на ОФ определя като задължение публично-политическите акции в страната да се организират и провеждат от името на Отечествения фронт. Това дава една широкоспектърна възможност за изява и действие на ЕОПО, но също така и по безпрецедентен начин БРП/к// БКП да влияят на българското общество и да провеждат своята политика.

Георги Димитров след II конгрес на ОФ

Източник: Фотоархив Тодор Славчев, http://photoarhiv-todorslavchev.com/?p=3806

* * *

От създаването си през 1942г. до провеждането на Втория си конгрес през 1948г. Отечественият фронт преминава през няколко исторически и организационни периода. Възникнала като съюз срещу фашизма, постепенно ОФ се превръща в политическа коалиция, като накрая достига до единна обществена организация. Ролята и значението на Отечествения фронт, в този първи, най-ранен негов период на съществуване, се изразява в това, да бъде мощна част от политиката на БРП/к/, един нужен гарант за единството на партийната коалиция и средство за пропаганда на комунистите.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Архивни единици:

ЦДА, ф.1Б, оп.6, а.е.9, 17, 34, 197 и 213;

Публикувани документи:

  1. Вторият конгрес на Отечествения фронт, Издание на Националния съвет на Отечествения фронт, 1948г.;

  2. Далин, А. и Ф.И.Фирсов, Димитров и Сталин (1934 – 1943). Писма от съветските архиви, ИК „Прозорез”, с.52

  3. Позив на НК на Отечествения фронт към българския народ против правителството на Муравиев, на борба за спасяване на Отечеството, 5 септември 1944г., - В: 65 години Отечествен фронт-съюз, Изд. „Захарий Стоянов”, С., 2008, с.235

  4. Димитров, Г. Отечественият фронт, неговото развитие и предстоящи задачи, Ново време, №1/ 1948

Статии и студии:

  1. Баева, И. Георги Димитров – историческа личност на XX век и исторически образ на XXI век” – В: Георги Димитров в обществента и в научната памет, С., 2012, с.18;

  2. Калинова, Е. Възникване на Отечествения фронт в годините на Втората световна война – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012, том 1;

  3. Калинова, Е. Мястото и ролята на Отечествения фронт в годините на „Народната демокрация” (1944-1947г.) – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012;

  4. Кандиларов, Е. Отечественият фронт от коалиция към единна общественополитическа организация – В: История на Отечествения фронт/ съюз в България, УИ „Св.Климент Охридски”, том 1, С., 2012;

  5. Марчева, Ил. Историята на една предизвестена смърт, или краят на организираното женско движение в България (1944 – 1950), Епохи, кн.1/ 1998;

  6. Мигев, Вл. Масовите организации в България в епохата на социализма (1944-1989г.) – В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989, ЦИПИ, С., 2010;

  7. Мигев, Вл. За някои неверни становища до 10.XI.1989 г. за мястото и ролята на ОФ в българската история – В: 65 години Отечествен фронт-съюз, Изд. „Захари Стоянов”, С., 2008

Монографии:

  1. Знеполски, Ив. и колектив, НРБ от началото до края, ИИБМ, С., 2011;

  2. Исусов, М. Сталин и България, УИ „Св.Климент Охридски”, С., 1991;

  3. Калинова, Е. и Искра Баева, Българските преходи (1939 – 2010), С., 2010;

  4. Огнянов, Л. Държавно-политическата система на България (1944 – 1948), С., 2007;

  5. Христова, Н. Българският случай. Култура, власт, интелигенция 1944 – 1989 г., НБУ, С., 2015

Справочници:

  1. Благоева, С. Георги Димитров. Биографичен очерк, Издателство на БКП, С., 1949

  2. Кьосев, Х. и Георги Мишков, Българска комунистическа партия. Исторически справочник, Партиздат, С., 1985

  3. Хаджиниколов, В и колектив, Георги Димитров. Биографичен очерк, Партиздат, С., 1973, с.141

Периодичен печат:

  1. Отечествен фронт, бр.4/ 12.09.1944г., бр.6/ 14.09.1944г., бр.10/ 18.09.1944г.,

бр.14/ 22.09.1944г., бр.23/ 3.10.1944г., бр.33/ 13.10.1944г.

  1. Народно дело, бр.340/ 30 септември 1945г.;

Интернет сайтове:

  1. Национален статистически институт http://www.nsi.bg/Census/SrTables.htm [достъп към 05.07.2018г.];

  2. Конституция на НРБ от 6.12.1947г., http://www.parliament.bg/bg/18 [достъп към 15.07.2018г.];

  3. Фотоархив Тодор Славчев, http://photoarhiv-todorslavchev.com/?p=3806 [достъп към 15.07.2018г.];


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели