/Поглед.инфо/ Обикновено посрещам хладнокръвно критичните бележки по мой адрес – дори да са най-примитивни.
Причините са две.
Първата: през десетилетията съм поощряван щедро от зрителите/читателите си, както и от някои от най-светлите личности на Времето ни.
Втората: драли са ме здраво, например – с нарочно правителствено заявление /Луканов/, с декларация на Висшия съвет на БСП, сетне и с парламентарна декларация на СДС/ОДС, и пр.

Спирали са ме, после пак са ме пускали – до следващото спиране, но както обичам да казвам: Не е важно колко дълго си висял на екрана, а колко пъти са те спирали.
Благодарен съм бил и за едното, и за другото.

Заради това изобщо не бих обърнал внимание на Атанас Костадинов, който коментира последната ми дописка – и когото вие здравата сте сапунисали.
Когато някой като него започва да се напряга излишно, обикновено му казвам: „Ти пък от кой бълхарник изпълзя“ – и го отминавам.
Въпросният Костадинов обаче си позволява нещо отвратително: безсрамно обижда приятелите, читателите и коментаторите на страницата ми.
Това не мога да го отмина – от уважение и признателност към нашата общност.
Тя наброява вече близо 80 хиляди души – и неизменно събужда в мен респект и гордост: заради отношението Ви към България и Българското, заради Грижата Ви за Българската Съдба и пр.
Все неща, напълно непосилни за една бълха.

***
И още нещо.
Въпросният Костадинов се е снимал пред американското знаме.
Нямаше да забележа героичния му жест, ако един читател не беше обърнал внимание на този факт – колкото комичен, толкова и отблъскващ.
Същото щях да кажа, ако се беше изтипосал и пред всяко друго чуждо знаме.
Ние и на американофили не случихме – и това е ясно.
Писал съм неведнъж за тези късни приспособенци – за тези безподобни, несмислени слагачи.
Но да се снимаш пред чуждо знаме – и да го развяваш нахално, когато хиляди хора съпреживяват Българската Участ, и дори да ги обиждаш заради това – е, това вече е непоносимо.
Подобни типове нямат място между нас.
Фалшиви знаменосци не са ни нужни.

***
А вие бъдете такива, каквито сте.
Както обичах да казвам във „Всяка неделя“: Да вървим напред, без оглед на загубите.
Благодаря Ви.

***


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели