/Поглед.инфо/ По-необичайно, в дълга барокова фиеста, се разгърна тази година фестивалът „Изкуството на Барока”. В шест седмици (от 18. 10. до 27. 11.) - осем концерта (без да включваме образователните проекти за деца и майсторските класове). Оказа се добра стратегия, защото така публиката не се пренасища ударно, запазва свежестта и тръпката на очакването.

Отчетена е и реалната възможност да се разпилее от още изкушения – в паралел по същото време в София се провеждат и други музикални фестивали, концерти на Софийската филхармония и СО на БНР, концерти на различни камерни формации, а ценителите на тоновото изкуство са неголяма общност. Как да бъдат привлечени? „Изкуството на Барока” има еднозначен отговор – с интересни програми.

Поразгърнах старите фестивални книжки и установих, че от 2007 г. досега няма повторение на нито едно произведение. Представяте ли си с колко автори - познати и непознати, с колко неизпълнявани в България творби ни е срещнал фестивалът? И още малко ретроспекция: в първите си издания съвсем камерен, той постепенно (вечните финансови ограничения!) разширява обхвата си към по-крупни жанрове – кантати, опери, към участието на по-големи оркестрови състави.

В деветото му издание блестящия старт на фестивала поведе Бароковият оркестър на Европейския съюз, воден от величието Ларс Улрик Мортенсен. Прочутият датски чембалист и диригент е артистичен директор на тази мобилна академия, която в протежение на 30 години предоставя на млади музиканти от всички европейски страни възможността да изучават професионално т. нар. исторически информирани изпълнителски практики. Ежегодно съставът на оркестъра се селектира и обновява; от 2016 до 2018 г. проектът е насочен специално, за да улесни достъпа до образование в областта на старинната музика, към неравностойно развитите в тази сфера места в Стария континент. Ясно е, че България е едно от тях, безценен шанс е всички заинтересовани да се възползват от него! Зефира Вълова, на която дължим фестивала „Изкуството на барока”, е свирила в този оркестър; вече е със статута концертмайстор – тоест, предава и своя личен опит като солист-цигулар и изпълнител в различни европейски и български барокови ансамбли. Тя бе концертмайстор в проекта „Вдъхновени от Италия”, който представиха младите музиканти от 10 европейски страни и диригента Мортенсен. Изграждането на програмата водеше към квинтесенцията на италианския стил - Арканджело Корели (Кончерто гросо оп.6 № 4). Но преди тази финална кулминация бе интригуващо да чуем как младият Хендел (увертюра из оп. „Алесандро”, Соната в сол мажор и Кончерто гросо оп. 3 №4) по време на италианския си престой е пооткраднал идеи от великия Корели, а Вивалди (две Симфонии за струнни) и Албинони (Концерт за два обоя и струнни във фа мажор) вървят в стъпките му. Бароковият оркестър на ЕС свири великолепно, цветно. Мортенсен обладава чудния дар да моделира звуковата субстанция като скулптор. Разгръща формите в линии, образи, контрасти, ехо-ефекти, тутти-изригвания и медитативни унесения толкова живо, увличащо. Тяло, дух, сърце – всичко в него играе в музиката, то е в честотата на нейните вибрации. И съвсем естествено тази жар се предава на всеки в оркестъра. Спонтанно, емоционално и слушателите влизат в музиката - удоволстват, забавляват се.

„Изкуството на барока” е изграден по европейски модели. Обичайно е по техните формати кръг от артисти – сродни души, да свирят заедно, обичайно е да привличат и по-млади колеги. Такава е и позицията на главното действащо лице във фестивала Зефира Вълова: Следя развитието на много ансамбли, старая се да се запознавам и с нови изпълнители. Мечтая за големите имена на барокова сцена, но затова трябват много пари и в крайна сметка, по-важното е да имаме артисти, за които българската публика означава нещо. Всъщност, това е моят най-сериозен критерий – обръщам се към хора, които имат топло отношение, които не биха дошли да изсвирят поредния си концерт за поредната публика и да заминат за някой следващ концерт – това, разбира се, е част от ежедневието, но по-важно е да усещам интереса, желанието за обмен на информация и на емоции. Опитвам се да открия български таланти с вкус към старинната музика и във всеки един удобен момент да ги срещна с вече натрупалите опит, с истинските звезди от сцената на Запад. Макар с бавни стъпки, вървим упорито към прогрес и за това свидетелстват концертите, в които се включват изявени в чужбина наши музиканти, а също участници в майсторските класове на фестивала и в свободно избираемия курс за интерпретация на старинна музика, който водя от миналата година в Музикалната академия в София.

Зефира Вълова в съдружие с виолончелистката Линда Манчева (тя живее и преподава в Берлин, свири с Цюрихския бароков оркестър, с L'arte del mondo – Кьолн, Musica sequenza – Берлин и др.) представи програмата „Съвременни интерпретатори на Бах”. камерна вечер с изискано виртуозни солови пиеси за цигулка (Й.С.Бах – Партита в ре минор, Йохан Пол Вестхоф – части из Сюита в ла мажор) и за виолончело (Ричеркари от Доменико Габриели и Сюита в ре минор от Бах), прелюдирани от два канона из Баховото „Изкуство на фугата”. И още - премиерно за България изпълнение на Дуо в ла мажор от Джузепе Торели и Дивертименто за цигулка и виолончело от Джовани Батиста Чири. Брилянтният вкус и инструментална техника на двете изпълнителки е фундаментът, над който с лекота вградиха интерпретацията си на музикалните текстове, а те, знайно е, не са сред най-лесните.

Следващият концерт във фестивала ни запозна с музиката на Йохан Хаймлих Роман, известен като Скандинавският Хендел. Още едно откритие за българската публика! Според историците, Роман е първият шведски композитор, капелмайстор на кралския оркестър, цигулар, обоист, теоретик и педагог. Свирил е в Англия в оперния оркестър на Хендел, а срещите му с Джеминиани и Бонончини дооформят неговия стил. Точно тези мултикултурни барокови връзки – прозвучаха творби от четиримата композитори – ни показаха в различни комбинации на дуо, трио, квартет и соло цигуларите Зефира Вълова и Елена Ганова (това беше нейният дебют на фестивала), Линда Манчева – чело, Аапо Хакинен - чембало с участието и на 11-годишния цигулар Лео Хакинен. Идеята за програмата тръгва от финландския чембалист Аапо Хакинен - име в новата генерация изпълнители на старинна музика. Лауреат на престижни конкурси, той концертира в много европейски страни като солист и камерен музикант в различни ансамбли, от 2003 г. е диригент на Хелзинкския бароков оркестър. Музицирането заедно с него е на терена на високото академично ниво. Но в тази естетика на традицията, дамите привнесоха и свой темперамент, своя пластика в звукообразуването, в артикулирането, в динамичната скала на щрихи и нюанси.

За първи път в „Изкуството на барока” се изяви нов фестивален ансамбъл в състав: Явор Генов - лютня, Зефира Вълова - цигулка, Евгения Бауер – виола (Русия), Елица Богданова – виола, Людовико Минази – виолончело (Италия) и Марианна Хенриксон – чембало (Финландия). И какъв великолепен концерт сътвориха с музиката на Хайнрих Игнац Франц фон Бибер! Уникален и в своето време е Бибер - цигулар и композитор, който разкрива скритата полифонична природа на цигулката като инструмент. Негов патент е т.нар. скордатура – казано опростено, настройване на струнните не по установения строй, което дава простор за сплитането на дивни обертонове и по-различна експресия. С една от известните „Rosenkranz” сонати, посветена на Благовещение, започна програмата, в центъра й прозвуча сонатата „Разпятие”, следвана от пиеса за лютня от Капсбергер (вдъхновител на т. нар. Stylus Phantasticus) - изпълнена от Явор Генов, а към финала Зефира Вълова изсвири прочутата солова виртуозна Пасакалия от същия цикъл „Rosenkranz” сонати, портретуващ живота и пътя на Иисус Христос. Между тях: сонати и партити от други сборници на Бибер – „Armonia Artificiosa-Ariosa” и „Fidicinium Sacro-profanum”. Не заради ефектността изпълнителите бяха озаглавили концерта „Музика сакра-профана”. Това заглавие алегорично изразява с музиката на Бибер духа на Theatrum mundi. Дихотомиите възвишено и ниско, земно и небесно бяха предадени от изпълнителите пълнокръвно и въздействащо! Сякаш естествена даденост е ансамбловото свирене на тази нова мултинационална формация. Единомислени в подема и отраженията на реторичните фрази-реплики, театрално усетливи към вътрешната мащабност на творбите, свирят с много красив и пластично моделиран звук. Всичко това плъзна като електрически ток към публиката, която ръкопляскаше, ръкопляскаше и никак не искаше концертът да свършва.

Телеман-ия”! Игрословицата в заглавието искрено развесели холандския топ-блокфлейтист Ерик Босграаф: Не знаех за това заглавие. Да видим дали телеманиаците ще се почувстват просветлени, ако дойдат на концерта ни. Мисля, че музиката на Георг Филип Телеман може да те направи щастлив, за разлика от телевизията – изключвам някой добър филм... Странно е, не минава и седмица, без да свиря Телеман. То си е истинска мания. Записах неговите солови фантазии, свиря концертите му, те са много виртуозни и са създадени за по-изисканата дворцова публика. А сонатите, които изпълняваме с Франческо Корти на фестивала и издадохме на компактдиск през юни, са доста различни - те изискват изобретателност и дълбоко разбиране за реториката. Всяка година Босграаф идва на фестивала с различни проекти, прави и майсторски класове в Музикалната академия. Името му като магнит привлича публиката, защото тя знае, че ще се случи нещо незабравимо. И този път се случи. Ако се свири ординерно, бароковата музика бързо доскучава, ала тук е майсторството – да оживиш историите в нотите. Това Ерик умее – невероятно богата е неговата звукова палитра, той е чудесен разказвач, „речта” му изобилства със смисли и едновременно се лее естествено и леко. Франческо Корти бе идеалният сподвижник в това музикално представление. Питам се, ако разполагаше с двумануално чембало с повече възможности, с колко градуса би се качило удоволствието?

От няколко години фестивалът прекрачва и отвъд бароковото време в изследването на старите изпълнителски практики. В последното си издание уклони към романтика Роберт Шуман. Василий Илисавский (фортепиано) изпълни „Крайслериана” на четири ръце с Галина Драганова - „Картини от изток”, и Клавирния квартет в партньорство със Зефира Вълова, Евгения Бауер и Теодора Атанасова. Другото отклонение беше към Моцарт - рецитал с камерна музика (Илисавский, Вълова, Бауер, Минази) и концертно изпълнение на операта „Сватбата на Фигаро” в зала „Света София”. Не за първи път тази опера се представя концертно в България, новостта бе интерпретацията на диригента Алекси Косенко с оркестър Les Ambassadeurs – „Посланиците”, който свири на автентични инструменти от епохата – такива, каквито е познавал Моцарт и е използвал в партитурата си. Оркестър от 20 музиканти – това вече е предпоставка за по-голяма гъвкавост, лекота, прозрачност на фактурата – компоненти, заложени в музиката на Амадеус. А съмненията дали изпълнението на „Сватбата на Фигаро” ще е пълноценно без сценична визуализация бяха пометени веднага след увертюрата – комичните перипетии и пикантните ситуации, в които изпадат героите, бяха изваяни с превъзходен артистизъм от певците, облечени в костюми – препратки към днешното време. С изключително забавен мизансцен – дело на известния български режисьор Галин Стоев. Сценичната постановка на „Сватбата на Фигаро” през 2014 г. е неговият дебют в операта. Тя е копродукция на националните театри в Кемпер, Дюнкерк, Безансон и Имперския театър на Компиен. В София солистите пяха и играха пред оркестъра на сцената. Това естествено изяви, наред с персонификацията на героите, и персонификацията на инструменталистите. Алекси Косенко безупречно и с пламенно съучастие водеше оркестъра и солистите в своята трактовка на Моцарт. Равностойни и прекрасни певци с красиви, технично прецизни гласове, подборът на тембрите им покрива и характеризира типажа на всеки от героите. Фигаро бе руският бас Юрий Кисин, молдовката Диана Аксентий – графиня Алмавива, останалите солисти бяха французи: Камий Пул – Сузана, Тома Долие - граф Алмавива, Амброазин Бре (тя е още студентка в Парижката консерватория) - Керубино, Фредерик Катон – Бартоло и Антонио, Елен Валтер – Барбарина, в София дебютира и с партията на Марчелина, Ерик Виньо – Базилио и Дон Курцио. Няма как да забравим възхитителното им изпълнение на ариите, на дуетите и ансамбловите сцени, на свързващите речитативи. Ярко разгърнат, динамичен и стилен музикален театър!