/Поглед.инфо/ По принцип се въздържам от коментари на действия на познати в зряла възраст. Освен по тяхно желание. Втори месец съм далеч и за гладната стачка на Николай Колев – Босия разбрах на 8-я ден от Декларацията в блога му. Там реагирах неодобрително 3 пъти относно крайната форма на протеста. Той отговори само на първия ми отзив.

Проблемът за корупцията на национално и общинско ниво у нас се поставя вече едва ли не от полските мишки, но Николай Колев е един от малцината, който има моралното право да го повдига публично. В т.ч. поради редицата предшестващи негови предложения, инициативи, петиции, критични публикации, публични протести и демонстрации в борбата против корупционната продажба на шофьорски книжки от служителите на изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" при МТИТС, дръзнали да допуснат възстановяване на схемата и след хилядите невинни човешки жертви, ранени и осакатени българи. И след отзивите и в държави-членки на ЕС по престъпната схема. Босият призова президента за съдействие сред компетентните изпълнителни власти, вкл. за насрочване на постоянно действаща "Кръгла маса" по всички сериозни национални и регионални проблеми, а гражданите – към активни протестни действия. Впоследствие правозащитникът поиска оставката на министър Московски, разпускане на парламента, а кръглата маса от граждани да замени политиците и да изготвят процедури за съставянето на програмно НС и правителство.
Т.е. по същество дисидентът подсказа няколко конкретни стъпки в посока начало на опит за промяна на политическия модел, не изключващ хирургическия скалпел.

Но смяната на куклите не решава нищо. Въпросът е дали имаме предпоставки и сили за неутрализиране на кукловодите и модела? Или пак разчитаме „на юруш”? На „бойните групи от симпатизанти”?

Ако поемем хронологично дори само за разкриване на конкретния казус с книжките, в декларацията на Н.Колев от 12 юни т.г. пише: „...ежедневно се продават десетки книжки на неграмотни и неумели български граждани и дори на ислямисти”. На 28 юли с.г. Моника Борисова допълва в „Уикенд” под изразителното заглавие „Как циганите взимат шофьорски книжки?” с: „...пътните инциденти с цигани с корупционно придобити шофьорски книжки са в пъти повече от тези, извършени от българи. Но официално нямало статистика, защото тук всички сме българи”. В декларацията тематичният текст е смекчен. По предполагаеми съображения. Ако симпатизантите-гневливци бяха в течение вероятно техният брой би нарастнал лавинообразно. Знаем, че причините за корупцията са комплексни – в прехода, криминалната приватизация, олигархичната глобализация а, ла Wallstreet,наведената външна политика пред Брюкселско-Вашингтонско-Берлинския „коминтерни”. Оттук следва закономерното изтичане вкл. на сравнително по-квалифицирана работна сила в новите метрополии и нарастване на значението на небългарските етнически групи с по-ниска образователна степен вместо сурогат на работна сила. Но нека спрем до тук с темата евентуална взаимовръзка между «стоката шофьорски книжки”, потеклото на Ивайло Московски или на Иван Костов, визията на Иван Башев за репатриране на неадаптивните цигани.

Ако Кольо Босия бе религиозно вярващ, на какъвто не ми изглежда, нa 100% бих приел без възражения отговора му от 21 юни в блога си: „Оги, най-скъпото не е физическото оцеляване. Не искам да се правя на Господ, но неговият пример е това, което трябва да следваме. Не бива да забравяме, че неговата майка е земна жена, а баща му е дух Божий. Духът не е нищо друго освен ценностите ... (чест, достойнство, състрадание и солидарност)”. А президентът прехвърли топката по компетентност.

Профанизирането на протеста от видни публицисти в този смисъл ми се струва неуместно, защото г-н Колев проведе предостатъчно акции и доказателства за нефункционирането на държавни административни органи. Гладната стачка оценявам като средно мека форма на натиск, респ. изнудване (в случая политическо), чрез заплаха за самоубийство. Сподвижниците аплодират гладуващия с поведението си към екстремалност в случай на неотстъпчивост на обекта/ите на стачката. Опасното за гладуващия е, че взаимно се самозареждат /самонавиват/ със симпатизантите (бойната група протестъри), особено ако гладуващият е човек с морални ценности, чувство за достойнство и самоуважение като Николай Колев-Босия и го тласкат към крайности. В съвременните вълчи родни условия гладна безсрочна стачка по мое виждане би могла да има шанс за успех единствено в класически здрава семейна среда, сред най-близки хора, взаимно почитащи се и кръвно свързани роднини.

Гладната стачка има ограничена продължителност, но в страна от нашите географски ширини винаги може да възникнат съмнения в добросъвестното й спазване. Напр. тази на депутати от ВНС през юли 1991 г. против Конституцията. Съмнения се оправдаха. За някои депутати дори се предполагаше стачката да е била комбинирана и със здравословна лична диета. Ал Йо, Ед.Суг., Г.М., Ф.Д. направиха блестящи кариери. През т.г. се оказа обаче, че Конституцията не е толкова калпава, щом послужи като основа за запазване на национален интерес и традиции от Истанбулската конвенция (ИК). Е, бивш гладо-стачник и екс-КС защити публично Конституцията, друг ... изрази хомо-„логично” тълкуване към съвместимостта на ИК с Основния ни закон. Както и плеяда либерал-политици, пазарджишкият „външнополитически” пестник, заложен от Стоян Ганев за няколко „близки му съгражданки”; шефът на ПЕС, НПО-та – пеликани-хрантутници на Сорос и под., шепа министърки, даже националният омбудсман Мая Манолова. Как „прогресивните сили” не са се сетили в духа на бъдещето на ИК да „преджендеросат” длъжността й на Ombudswoman? Или Ombudslady?

За НПО-тата? Интересно освен някои от тях избирателно с кого би попълнил кръглата маса президентът Радев вместо политици и интелектуалци? С олигарси, чалга-звезди и бивши актриси, плеймейтки, овчедушни телевизионни провинциалки, политици/чки от управляващата партия, разговорно наричана ПУПК (=Партия на унищожените партийни книжки), или даже ПИЧК (=... изгорените членски книжки)?

Почитания пред Сашо Диков и Евелина Генова, но много простотии и псевдофакти изляха техни поръчкови „колеги”, псевдо-блог-приятели на Босия, с „доброжелателно” съдействието вероятно на вечните /административни?/ и PR-служби!

Не е нужно да обвиняваме народа си, че е робски, да го подкокоросваме в анархистичен и популистки дух. Хуманизмът ми ме възпря от публичен анализ на по-екстремални форми на протест, вкл. т.нар. живи факли, през последните 50-60 г. в Европа и у нас. Или заплахите с тях, извършвани като по правило от психически лабилни хора, подбирани и манипулирани от професионални вербовчици-психолози от СС (секретните служби). Времето на будистите-монаси, на пламтящото сърце на Горкиевия герой Данко, на японците-живи торпили и матросовци е отминало. ББ реагира демагогски точно, чрез „маньовъра” с Правителствена болница. Не вярвам НКБ да постъпва скрупульозно като А.Й., Е.С., Ф.Д. и прочие, за захарче. До ден днешен си спомням унищожителната оценка на президента на „Свободна Европа”/”Свобода” Томас А.Дайн (Прага, 1998 г.), бивш регионален директор на USAID със седалище в София, за безподобно клишираното фразьорство на 1 от тях.

От четвърт век прави впечатление, че дори правозащитници с реномето на Босия са разпростряли мантрата на табу, понякога автоцензура, за критики над държавите с лидери Тръмп, Меркел, Макрон, Мей, Нетаняху и техните предшественици, т.е. страни, с улегнала или отработена корупция. А по темата корупция табуто спрямо тях е безрезервно, без изключения. Но нима забравихме как около 2000 г. заради корупция подаде оставка еврокомисар Едит Кресон и цялата Европейска комисия, през 2003 г. генералният секретар на НАТО Вили де Клаас, през 2012 г. еврокомисарят Джон Дали, през последните няколко години поне двама федерални президенти на Германия?

Вероятно информацията ми е частична, обаче според същите правозащитници всичките нещастия на България се дължат на „двойните ни освободители”, стартирали второто „освобождение” с прекъсване на дипломатическите отношения и обявяване на война на 5.09.1944 г. Но относно истината за Октомврийска революция през 1917 г. в Русия, поръчители, изпълнители, какви са болшевиките по произход – мълчание!

Също: освен Цариградския вектор на руската политика защо царят и интелигенцията се впускат в руско-турската Освободителна за България война (1877-78 г.) ? Нито дума за подсъзнателната им емотивна благодарност с реализирани конкретни действия на частично отблагодаряване за огромния религиозно-културен, в т.ч. езиков и човешко-ресурсен принос на БЪЛГАРСКИЯ СВЯТ за създаването на Русия. Вероятно не най-успешната СЪ-творба на предшествениците ни от Волжка и другите Българии.

Правозащитниците ни не се кахърят от изкупуването на селскостопански площи от НЕевропейци. Нито от „порусяването” на българското Черноморие от почиващи в купени у нас жилища на цената на сервизно помещение в Москва-център. И отдавани под наем в Русия, за да спестят плащания на данъци на българската държава. Докато НАП”-аджии” похъркат цяло лято командировани по черноморските плажове, като за разнообразие се заяждат с дребния крайбрежен бизнес. Но не с руснаци, нито с „Митко Мойто” (= бургаския кмет Д.Николов), неуспял кандидат-посланик в Москва. Без съдействието на ЧВК (частна военна компания) „Вагнер” (към руското ГРУ предполагаемо), може би защото е зам.-председател, сега на ГЕРБ !?

И накрая отново директно към Кольо Босия: Мисля, че дъщери, внуци, деца заслужават компромиси дори в и с времето независимо от всякакви обществени амбиции, и че си заслужава да доизживеем живота си съзидателно. Предостатъчно едностранчиво за бъдещето на нацията и държавата ни осветлява професорско-академичният корпус Иво Христов, Иван Ангелов, Петър Иванов и прочие реалисти. Не знам в чия полза, защото народ без самочувствие и визия за бъдещето битува зле.

А справедливостта и волята за позитивна промяна винаги ще имат нужда от свои апостоли и застъпници.

* Позициите на автора не е задължително да съвпадат с тази на редакията на Поглед.инфо