/Поглед.инфо/ Скъпи ми Бояне,

С удоволствие прочетох поучителното ти писмо, което ми припомни необходимата, но за съжаление несъстояла се дискусия за „лявото“ и „дясното“ в нашия Клуб…

От редовете и разсъжденията ти за пореден път се убеждавам, че различията между нас не се свеждат до това, че ти се идентифицираш като „ляв“, а пък аз, опазил ме Бог, като „атом от дясното“, а до изходните научни предпоставки, чрез които гледаме света, хората и себе си. Ти гледаш на Маркс през очите на икономиста, а аз на психолога и философа или дори на критическия психолог, което в никакъв случай не означава, че само ти или само аз сме прави – в противен случай се обезсмисля самия процес на познание, който наистина е безкраен. Не знам за теб, но за мен само въобразено за истина от крайна инстанция философско познание като хегелианската диалектика може да роди идеята за край на историята, независимо дали най-после Духът е намерил себе си в перспективите на либералната демокрация /Фукуяма/ или на комунистическото общество /Маркс/. Или, че „същността на човека не е абстракция, присъща на отделния индивид, а се намира в съвкупността от неговите обществени отношения“ /Шестия тезис на Маркс от „Тезиси за Фоейрбах“/ – като кантианец въобще не споделям възможността да бъде дефинирана „същността“, тъй като е познаваема само безкрайната поредица от нейните проявления в опита, но дори и извън това, в полето на формалната логика не можеш да дефинираш „същността“ на нещото извън самото него. И това са само два пункта в моите несъгласия с хегелианския начин на мислене на Маркс, макар че в духа на френските еврокомунисти от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век като Люсиен Сев, Пиер Брюно и т.н. съм запленен от марксизма, но като морална философия, не като идеология. Още повече, че тъкмо в това си качество тя стои в основата на опитите да бъде съвместена с психоанализата на Фройд, родили знаменитата Франкфуртска школа на Макс Хокхаймер, от която произлиза и цитирания от теб Ерих Фром, но и множество знаменити автори като Херберт Маркузе, Теодор Адорно и редица други.

Що се отнася до психологическата гледна точка и особено тази на критическия психолог, за мен, повтарям, за мен, с което не ангажирам другите, Маркс може да бъде нормално възприет и опознат в контекста тъкмо на неговата еврейска национална и юдаистка цивилизационна идентичност, които са наистина уникални, тъй като няма друга общност в историята, която реализира по драматичен начин триединството „Един Бог, Един Свещен текст, Един народ“. Да, през вековете може да се е създал образа на „скитника евреин, който броди от един изгорял град към друг“, но пък евреите винаги съпреживяват своята „историческа мисия“, която ще бъде възстановена след идването на Месията и ще бъде възобновено централното място на еврейския народ в пътя на човечеството, защото тъкмо техният Бог е автор на видимия и невидимия свят. Освен това, както може би знаеш, скъпи ми Бояне, за еврейските творци във всички области на науката и изкуството, самият творчески акт е своеобразна мицва, тоест свръх-ценност, чрез която всъщност всеки творец – евреин в чужда културна среда е призван да препотвърждава своята еврейска идентичност, но и да пропагандира еврейския начин на мислене. В този смисъл другата еврейска свръх-ценност – „Авахат Израил“, тоест да пребъде „Народа на Израел“, което е основна грижа на всеки евреин, съвсем естествено предполага привлекателността на идеята за „равенство, братство и свобода“; за едно общество без експлоатация от човек над човека, без конфликтност и без бедни хора, които едва свързват двата края; а тази идея, впрочем, стои в основата и на богомилската социална визия, и вероятно наистина е универсално присъстваща в мечтите на хората през цялото съществуване на човечеството. Друг е въпросът, че тя, за съжаление, е неосъществима, както впрочем ни доказа самата история, защото всяка една идеологическа конструкция, колкото и хуманна да е тя, когато се ситуира като почти религиозна доктрина на управлението, се превръща в своята противоположност. Изглежда дълбоко в себе си Маркс прекрасно е разбирал тази парадоксалност, поради което си е позволил да твърди, че… „не е марксист“!…

Скъпи ми Бояне, от моя гледна точка е напълно естествено, че идеологическите идентичности, дори и да не са въобразени, наистина следват, а не предшестват националната и цивилизационната идентичности – в процеса на инкултурация детето първо ще каже „Аз съм българче“, съгласно знаменитото стихотворение на Дядо Вазов, а не „Аз съм ляво“ или „Аз съм дясно“, все  пак. Иначе не мога да проумея как от „леви“ идеологически позиции може да бъде определен като „атом от дясното“ някой, който няма никаква собственост, дори семейното жилище и кола са на жена му, който преживява всеки месец години наред със заеми от приятели, който „няма какво да губи, освен двете си ръце“, по знаменития израз на Маркс. Но това е друг въпрос, като че ли, макар че ти на секундата ще кажеш, че винаги си смятал, че съм дори „крайно ляв“?!…

В крайна сметка, скъпи ми Бояне, поне от моите психологически и философски позиции, светът е прекалено цветен, разнообразен и прекрасен, за да бъде вкаран в черно-бялото прокрустово ложе на „ляво – дясната“ идеологическа догматика! Което, разбира се, не изключва, а напротив – предполага и идеологическото мислене, но със задължителната уговорка, че то не изчерпва мисленето като цяло!…

С уважение,

твой верен приятел, макар и „атомизиран“,

Людмил


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели