/Поглед.инфо/ Историята не учи – иначе тя нямаше да се повтаря, а ние щяхме да сме умни и да не приличаме на себе си. За сметка на това познаването на миналото дава гордост и стабилност. Тези крехки чувства са особено важни, защото ни свързват с предците. Тревогите на настоящето се преодоляват по-леко, щом си дадем сметка, че светът не започва с нас и не сме сами..

Имаме надежда. А нея, надеждата, все се опитват да я стъпчат. Всякакви негодяи ни уговарят, че трябва да се срамуваме от своя произход. Навярно този е най-големият грях на управляващите. Някак може да се разберат мотивите за техните решения, довели до разрушаването на държавата – завалиите за това получават заплати от господарите. Но е непростим яростният им стремеж да разединят обществото и да унищожат нашите простички и ясни национални ценности. Напоследък с това пагубно пакостничество се захванаха даже белобради духовни пастири. Не устояха и те на мириса на лесни пари. За единия от тях писаха по вестниците, че бил казал нещо на срещата с министър - председателя, но той, рабът божий, има навика да се съгласява от половин дума с властимащите. Неговият колега, както се полага на представител на най-мирната религия, беше по-ербап пред камерите и не пропусна да отправи закана за разрушаването на религиозния мир, ако не се опростят дълговете му. В помислите си тези уважаеми персони витаят високо сред ангелите и явно забравят, че тленните им тела се намират в светската Република България – нашето отечество, пред чиито закони всички са равни, поне на хартия. Колкото до мира в страната – слава Богу, за него се грижим и без нечии премъдри наставления. И от заплахи свише не се впечатляваме – премного сме изживели ние и прадедите ни.

Макар историческата наука да борави с факти, не е трудно конкретни събития да бъдат пренаредени и прочистени – за това е нужно само да притежаваш гъвкава съвест. Така в един прекрасен момент широката публика се сдобива с ново официално минало, в което причините са заметени под килима, а следствията са превърнати в идоли, пред които ни карат да се каем и да треперим от страх. Добре, че има родова памет, която да ни пази като личности! Ала колко ли дълго тя може да просъществува?

Събитията у нас в средата на осемдесетте години си имат първопричина. По това време югоизточните ни съседи издигат лозунга, че всички мюсюлмани са турци. Тяхното военно разузнаване работи усилено сред нашите сънародници с промито самосъзнание. Подготвя се обявяването на автономия на територии в североизточна и южна България. В селата се издигат турски знамена, на говорещите на български език в тези райони се гледа с неприкрита неприязън – наричат ги гяури, в магазините не им дават даже хляб. По места се създават тайни комитети - сред задачите им е и съставянето на списъци с имената на неудобните хора, които да бъдат ликвидирани първи при избухването на размириците. Извършени са терористични актове: пожари, саботажи в промишлеността и селското стопанство, вземане на заложници, биват взривявани бомби. Мнозина са убити. В тази тежка ситуация отговорните органи и момчетата от Вътрешни войски свършват добра работа и защитават родината. Случилото се тогава е част от кампанията, водена от Запада срещу нас. Целта им е обществото да бъде разядено отвътре чрез изграждането на пета колона. Обикновените хора биват използвани в мръсните игри на бъдещите ни господари.

Сега над запуснатите села в Шуменско и Родопите се издигат минарета на джамии. Но преди разрухата десетилетия наред е била водена политика за приобщаването към обществото на стремящите се към самоизолация групи от българския народ. В техните райони се строят училища и заводи, развива се културно – просветителска дейност. Мнозина от лидерите на ДПС и Главното мюфтийството вероятно дължат своя успешен старт в живота, включително и дипломите за висше образование, на преференциите, които са им предоставени от тогавашната народна република.

На 9 март по новините беше споменато мимоходом за годишнината от атентата при гара Буново. На този ден в 1985 год. протурски терористи взривяват влак и убиват седем човека. БПЦ и Главното мюфтийството предпочетоха да преговарят за пари, а не да почетат с кратичка молитва паметта на невинно загиналите, на своите съграждани. Колкото до мълчанието на политиците за това страшно събитие – с тях всичко е ясно, те отдавна са се отрекли от народа.

Мнозина ровят с мръсните си пръстчета в родната история, мъчат се да ни объркат и разделят по социален и религиозен признак. И нека тези подлеци да вървят на... Майорка, например, или някъде по-далеч! Те не са наши. Нито пък ние сме тяхна безправна рая. И докато ни е писано, ще останем на тази земя – добри и по своему лоши, търпеливи и силни, понякога малко лениви и доста брадясали, невярващи, но бленуващи за нещо добро, такива, каквито сме. Ние, народът на България. Само тая надежда остава. За да ни има като човеци, трябва да помним миналото и да пазим държавата.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/