/Поглед.инфо/ "Тръгнали сме натам, откъдето развитите страни се връщат", коментира политологът от „Галъп Интернешънъл“ искането за смяна на избирателната система. „ГЕРБ оглавиха вълната срещу статуквото. А нали те са самото статукво? Излиза, че искат да оглавят вълната срещу самите себе си. Трябва да им се признае, че са много добри в това“, казва още той.
– Какъв знак е, че коалиционният партньор на ГЕРБ в управлението няма да гласува за законопроекта, предложен от големия партньор за въвеждане на мажоритарен вот?
– Първо, те са го предвидили това, калкулирано е. Така че не вярвам да е някаква огромна драма. Второ, това е знак, че Патриотите ясно си дават сметка, че така предложена, мажоритарната система е в услуга на големите и ощетява малките, конкретно тях. Трето, предложението на ГЕРБ е по-скоро реклама, да кажат един вид, че ето, те са единствените, които се вслушват за желанията на народа. Пък ако успеят и да спазарят нещо, някакъв междинен вариант – френска система, немска система и т.н., те няма да загубят. Очевидно е, че на никого не му се занимава особено с това, но ГЕРБ поеха инициативата, както казах, като реклама.
– Още повече че идеята едва ли ще мине, тъй като и БСП се обяви против чисто мажоритарната система от референдума на Слави Трифонов.
– Може да се стигне до някакъв междинен вариант – мажоритарна и пропорционална избирателна система, ако с ДПС нещичко се разберат с ГЕРБ и Марешки ги подкрепи, както заяви. Веднага бързам да кажа, че ако има паралелна мажоритарна и пропорционална избирателна система, това ще означава, че в мажоритарните райони превес ще имат големите партии. То всъщност е изключително просто – ако районите са примерно 240, ще означава, че по-малки масиви гласове ще могат да влияят. Тогава е по-възможно в парламента да влизат и „странични“ хора, непартийни.
Ако обаче направят паралелна система – мажоритарна и пропорционална, 120 се избират пропорционално и 120 – мажоритарно, тогава тези мажоритарни райони няма да са 240, както се предлага. Което означава, че гласовете от малките населени места няма да оказват голямо влияние. И чисто математически до балотажа ще стигат най-големите. И е прав проф. Мишо Константинов като казва, че мажоритарната система облагодетелства най-големите партии, и в частност – най-голямата.
В такава ситуация ДПС може да наклони везните и да направи услуга на ГЕРБ, защото си мисли, че при една мажоритарна система може да победи ДОСТ. Това обаче не е много сигурно, защото ДПС е малко кланова структура и ако не се държи електората от една партийна структура, става лошо за тях. А при мажоритарния вот всеки си прави кампания и не дава възможност на централата на ДПС изцяло да контролира нещата. И това ще се превърне в сериозен проблем за тях.
С други думи, освен реклама, ГЕРБ ще спечелят служебен бонус през една мажоритарна система и ще си удължат политическия живот, защо не? Така че, нищо не е решено още.
– Интересно е и как ще изглежда бюлетината при една паралелна мажоритарно-пропорционална система. Видяхме на няколко избора как „мажоритарните“ преференции объркаха избирателя и той повтори номера на партията по схемата, станала известна като 15/15. Възможно ли е да се получи това нежелано от партиите разместване, само че в по-голям мащаб?
– Ако се избере системата, която предлага Слави Трифонов, нещата са много прости. Тогава на човека му е ясно кой е неговият потенциален представител. Но това е едно от много малкото предимства. Що се отнася до преференциалното гласуване, става ясно, че ние като общество нямаме търпение. Немците десетилетия наред са се учили на своята избирателна система, която е сложна, но доста справедлива. В същото време ние тука веднага нададохме вой, че било несправедливо преференциалното гласуване, защото се обърквал гласоподавателят и не било по силите му да го разбере. Ами лека-полека ще се научим и ще го разберем. И в крайна сметка какво означава това, че не го разбираме? Ще го обясним и ще се разбере – ако не стане от първи път, ще стане от втори, от трети.
– И пак стигаме до един друг въпрос – ценза за гласуване, който възмути много хора. Може ли един човек да не може да напише името си, а да схване далеч по-сложни неща. Какво мислите?
– Лошото на тези опити за въвеждане на ценз е, че понякога произвеждат много недействителни бюлетини.
– Другото опасение за въвеждането на чисто мажоритарен вот е, че притежаването на медии от политиците ще е голям бонус, а е известно кой е монополистът.
– Нека го кажа така – мажоритарната система е нещо нелепо. На развитите страни им трябваха десетилетия наред да се отърват от мажоритарната система, която се смята за несправедлива, докато ние се опитваме да я въвеждаме. Това е ненужно, ненавременно и нищо не следва. И защо изобщо, по дяволите, се занимаваме с това. Целият проблем в България е, че ние не произвеждаме, нямаме икономика, добавена стойност и т.н. Нямаме никаква нужда да си сменяме избирателната система. Защо си го причиняваме? Това ли е най-големият проблем в момента? Пълен абсурд!
– Как си обяснявате, че един шоумен се хвърли с такъв хъс да защитава избирателна система? Естествено е подозрението, че някой му дърпа конците?
– Слави Трифонов вероятно е искрен. Както и много други хора, и той смята, че големият проблем на страната може да се реши бързо по този начин. Аз смятам, че големият проблем на страната е бедността. Защото бедността означава липса на достъп до образование, на кръгозор. Проблемът е икономически – няма производство, няма пари, няма качествен живот, няма образование, няма гражданска култура. Те нещата са много прости.
Слави Трифонов смята, че нещата могат да се решат бързо по процедурата, аз смятам, че ще се решат бавно не по процедурата, а по съдържанието. А съдържанието винаги е икономическо. Трифонов е повярвал на това многогодишно клише, че личностите са добри, партиите са лоши. По този начин обаче ние не лекуваме демокрацията, напротив – влошаваме състоянието й, защото партиите са част от представителната демокрация и ние трябва да лекуваме партиите, не да ги унищожаваме.
Това е прост и очевиден, наложил се през вековете модел за налагане на политики – ние гласуваме за личности, но гласуваме и за програма, за политики, за някаква философия за управление. Доктринални въпроси като дали обществото да обръща повече внимание на личната свобода или на сигурността, дали да обръща повече внимание на природата си или на икономическия растеж и т.н. се залагат в концепции, в програми.
Ние не гласуваме за някаква личност, която просто ни харесва. Нека напомня на всички привърженици на мажоритарната система, че ние всъщност вече сме гласували за личности. И да ги попитам доволни ли сме като гласувахме за Сакскобургготски като личност, за Борисов като личност, за Сидеров, за Бареков. Доволни ли сме? Искаме още личности? Ами добре, няма проблем.
И тук има един много важен въпрос – хората явно не си дават сметка за това, което проф. Константинов им казва – в определени свои разновидности мажоритарното гласуване бонифицира големите. Е, добре – значи искаме гласуване за личности и срещу партиите, срещу статуквото. А такова гласуване ще облагодетелства именно партиите, и то големите. Това е нелепо.
Отделно от това хората трябва да са наясно, че с мажоритарния вот ще се направят по-малки райони, тоест по-малко гласове могат да повлияят. Което означава, че неприятни и случайни хора могат да се докопат много лесно до властта и да настане хаос. Хаосът обикновено извиква желание за ред, а редът извиква желание за диктатура. Това са страхотни игри с огъня, защото ни хрумнало, ей така, нещо да правим.
В същото време ГЕРБ се справят доста добре в тази ситуация, защото тази вълна срещу статуквото те искат да я оглавят. А нали те са самото статукво? Излиза, че искат да оглавят вълната срещу самите себе си. Трябва им се признае, че са много добри в това. И най-абсурдното ще бъде, ако ГЕРБ се качат на тази вълна „личности срещу партии“ и заздравят партийните си позиции. Това ще е върхът на сладоледа! Надявам се Трифонов да разбере, че това е нелепо и че го използват.
– Кой го използва?
– Трифонов и ГЕРБ звучат в един глас. Това повече прилича на партийно упражнение, не на гражданско.
– А какво ще кажете за искането държавната субсидия за партиите да е 1 лев?
– Въпросът е искаме ли да има държавна субсидия или не искаме. Аз смятам, че такава трябва да има. Един лев е малко, 11 лева сигурно са много – значи трябва да се помисли за някакъв вариант по средата. Защото има партии, които си държат парите на депозит, други ги харчат за несвойствени нужди.