/Поглед.инфо/ Управляващите в лицето на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ внасят предложения за улесняване на достъпа на чужденци от страни извън ЕС до българския пазар на труда, които буквално са преписани от становището на големите работодателски организации. Поправките са внесени 10 минути преди крайния срок и нямат нищо общо с европейската директива, заради която уж се променя законът

Истински погром над Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност в полза на работодателите предлагат група депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Общо седем народни представители от двете групи, начело с председателя на комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, са подписали предложения за поправки преди второ четене в законопроекта, който беше приет на първо четене преди седмица.

С тях депутатите практически обличат в официална законодателна инициатива почти на 100% идеите на работодателските организации, които целят широко отваряне на вратата пред внос на чуждестранни работници в България. Приетият преди седмица законопроект беше изготвен и внесен от Министерски съвет, като предвиждаше някои улеснения пред вноса на работници от страни извън Европейския съюз на българския пазар на труда и макар да съдържаше достатъчно притеснителни моменти, срещу които остро възразиха от КТ „Подкрепа“, все пак не бяха заложени всички искания на Васил Велев, Кирил Домусчиев и компания.

С поправките в правителствения законопроект, внесени от депутати от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ в последния възможен момент, този „проблем“ е коригиран. Така на практика се сбъдват и най-сериозните притеснения на синдикатите, че отварянето на закона уж за транспониране на европейска директива ще доведе до катастрофални последици за баланса между интересите на работниците и работодателите – в полза на вторите, които и без друго са силната страна.

Предложенията на Данаил Кирилов, Христиан Митев, Анна Александрова, Борис Ячев, Калин Поповски, Искрен Веселинов и Петър Петров са внесени в 17:50 часа на 9 февруари (петък) или 10 минути преди крайния срок, а заложените в тях промени излизат изцяло отвъд целите на директивата, транспорането на която от ГЕРБ настояваха, че е единствена цел на законопроекта на правителството. И ако още тогава синдикати и донякъде опозицията в лицето на БСП повдигнаха въпроса за два от параграфите и липсата на всякаква връзка с въпросната директива, то с новите предложения управляващото мнозинство напълно „сваля картите“.

Кирилов и компания предлагат двойно увеличение на чужденците, които една компания може свободно да наеме. Досега квотата беше 10%, като се предлага този процент да стане 20%. Тук изглежда депутатите са се опитали да залъжат обществеността, като не изпълнят на 100% искането на работадателите, които искаха този процент да стане 30%. Но с част от останалите поправки, процентът и без друго няма толкова голямо значение. Проблемите започват още с предложението за малките и средни предприятия този процент да бъде дори по-голям – 35%, като е важно да се има предвид, че в България 99,8% от фирмите са малки и средни през 2016 г. по последни данни на НСИ.

Според мотивите на вносителите – формално депутати от управляващата коалиция, а реално – работодателските организации, ограничението от 10% е „морално остаряло и неефективно“. Според тях „все по-често се налага“ да се прибягва към процедурата, която позволява на даден работодател възможността да надвиши квотата, като се обърне за това с искане към Министерството на труда и социалната политика. Доскоро се изискваше при получаване на подобно работодателско искане министърът да потърси задължително становище и на синдикатите, но именно този текст беше променен преди седмица. Така не само квотата ще бъде увеличена драстично, но дори надвишаването и ще може да се случва без участието и мнението на синдикатите. Важно е да се отбележи, че тези квоти касаят наемането на всякакви работници, а не само висококвалифицирани такива.

Депутатите „патриотично“ изпълняват и друго искане на работодателите, като предлагат отпадане на пазарния тест за получаване на въпросната Синя карта на ЕС. Този тест предвижда публикуване на обява за български работници, подходящи за дадената позиция, преди за нея да бъде привлечен чужденец (гражданин на страна извън ЕС).

ГЕРБ и „Обединени патриоти“ предлагат и отпадане на списъка от професии, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти, което означава, че ще се улесни вносът на работници с всякакви специалности. Няма да е нужно да се доказва, че в България има дефицит на такива кадри. Впрочем и за включените до момента в списъка професии необходимостта да се наемат чужди работници не е доказана, въпреки твърденията на министъра на труда и социалната политика. Последното разширяване на списъка с инженери и химици беше направено с гласовете на представителите на министерствата, макар анализът и данните на Агенцията по заетостта да сочеха, че няма недостиг на професионалисти, има недостиг на нормално заплащане.

„Явно някой се е пазарил до последно и „имаме сделка“ за нещастие на българския работник“, коментира пред „Барикада“ експертът от КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова. „Нашенският бизнес много обича да се крие зад микропредприятията, затова е задължително уточнението, че покарваните промени се отнасят за предприятия с до 250 души, т.е. с това предложение казват, че такива компании могат да наемат без особени проблеми 87 граждани на чужди държави“, обясни тя относно една от основните промени, заложени в предложенията на Кирилов и компания.

„Каквото поискаха работодателите, та дори и повече от това, е намерило място в предложенията на депутатите“, коментира пред „Барикада“ и експертът от КНСБ Атанаска Тодорова и обясни, че по отношение на транспонирането на директивата социалните партньори имат съгласие, но още в приетия на първо четене законопроект има текстове, които нямат нищо общо с нея.

„Наред с текстовете, които транспонират Директива 2016/801 в ЗИД на ЗТМТМ се правят изменения и в други текстове, които не касаят предмета и целите на тази директива“, категорична бе тя.

Тодорова обърна внимание, че с голяма част от предложенията се либерализира българския пазар на труда от една страна, но от друга българските депутати не осъзнават, че отварят вратата и на европейския пазар на труда – хората със Синя карта и научни работници имат възможност да отидат във втора държава членка.

„Никое от исканията на работодателите, припознати от ГЕРБ и Обединените патриоти, не е резултат от директивата. Просто се използва отвореният законодателен прозорец, за да се промъкнат възможно най-много национално предателски нормативни промени“, коментира и Ваня Григорова.

По повод твърдението на вносителите в мотивите, че „все по-често се налага“ прибягване до тази процедура, Атанаска Тодорова посочи, че през последните два месеца на 2017 година министърът на труда и социалната политика е поискал от социалните партньори становища само за четири фирми, които са заявили желание да назначат на работа чужденци повече от 10% от средносписъчната си численост. „Основно фирмите бяха микро, т.е. работниците бяха под 10, а само една бе малка с 42 работника. Благодарение на допълнителни проверки, които КНСБ направи в държавни институции, бе установено, че две от тези фирми са нарушавали трудовото законодателство спрямо български работници и служители, както и бяха установени други нарушения“, посочи тя.

Според Ваня Григорова премахването на списъка за висококвалифицирани кадри ще улесни вноса на такива от трети страни. „Същевременно се оплакваме, че децата ни още в тийнейджърска възраст се готвят да избягат в чужбина. Ще ги губим, докато даваме възможност да бъдат заменени лесно с по-евтини“, подчерта тя.

Ваня Григорова съжали, че нито една от предложените законодателни поправки на КТ „Подкрепа“ не е припозната от някоя опозиционна парламентарна група. „Имаше желание у някои представители на БСП да припознаят предложените от КТ „Подкрепа“ мерки, но очевидно ръководството на партията се вълнува повече от сексуалната ориентация на хората, отколкото от социалния и трудов дъмпинг, на който ще бъде изложен българският работник“.

„В крайна сметка нашите народни представители за пореден път показаха, че са далеч по-склонни да защитават т.нар. предприемачи. Както каза и един зам.-министър: „Аз съм адвокат на бизнеса.“ Още се търси адвокат на работниците в правителството“, заключи Григорова.

Между първо и второ четене на законопроекта от БСП все пак са изпълнили обещанието си, дадено по време на дебатите в зала, да внесат предложения за отпадане на параграфа, касаещ задължителното допитване на министъра на труда и социалната политика със синдикатите.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели