/Поглед.инфо/ Седя и си мисля..идва Великден..най-любимият ми празник...аз вярвам във Възкресението..искам да вярвам и вярвам..знам, че ще дойде...не знам кога...но ще ме събуди.
И си спомням..баба слагаше агънцето още на Велика събота..следобяда..тогава не се ходеше на църква, но вкъщи деди четеше молитвата в 24 часа...най-великата..Отче Наш..старите се кръстеха..аз гледах и попивах..после деди отваряше Евангелието и четеше...Смертю смерт поправ...правехме си литургията вкъщи...деди беше нещо като Патриарх...четеше всичко...имахме всите църковни книги...пазя си ги още...никой не знаеше...затворени като първите християни..на спуснати завеси..със запалени свещи..и деди казваше три пъти..Христос воскресе..а ние отговаряхме..Воистина воскресе..никой не ми беше казвал да мълча..аз си мълчах..и пазех тайнството..баба казваше..дете, за това не се говори...дори не знам как съм го запазила и възприела...но онова, което ме промени и възроди оттогава е..Мария Магдалена как отишла и видяла празния гроб..аз се готвя за празния гроб..гробът винаги е празен...и усмивката на Оня, що пое греховете, е неземна..питах ..Деди, как така е възкръснал?..Нали е бил Човек?...Човек, с Божа същност, защото баща му е бил Бог..добре, де деди...а моят баща? аз какво съм?..Ти, дете, носиш Божията същност..защото баща ти е човек...но ти носиш Божията искра..защото си Негов образ и подобие...простият човек, учил до осми клас, знаеше тайната..и ми я разкри...пазете Светите дни, приятели..защото утре Отца ми ще събуди Лазар за вечен живот, а вдругиден ще влезе на ослицата в Града..чувствам го...имам го...чакам го...Благослови, Господи..и да бъде Твоята, а не моята воля..