/Поглед.инфо/ /Конституционно дело №3 за 2018г./

На 12.01.2018г. в Конституционния съд (КС) бе внесено „Искане на седемдесет и пет народни представители от 44-тото Народно събрание на основание на чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България за произнасяне за съответствие на сключената от Република България Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие с Конституцията на Република България преди ратификацията й“(известна като „Истанбулската конвенция“). Искането се придружава от 10 приложения, плюс писмени становища на български граждани, НПО, експерти, общественици, и др .

По това искане бе образувано конституционно дело №3/2018г. на КС. Междувременно, след образуването на делото, в отговор на оживени обществени обсъждания в различни социални среди и професионални кръгове повече от два месеца и категоричното неодобрение на преобладаващата част от обществото, на 07.03.2018г. правителството оттегли проекто-закона за ратификация на Конвенцията.

Искането на народните депутати позволява да се направят някои предварителни констатации:

ОБЩИ КОНСТАТАЦИИ:

1/ Искането на депутатите до КС е правно недопустимо, след като МС изтегли проекто-закона за ратификация на ИК от Народното събрание. КС не може да се произнася по искане за съответствие на международен договор на КРБ, ако ратификацията на въпросния договор не е предстояща:

чл.149,,ал.1, т.4 КРБ – КС се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна.

Конституционният съд, с докладчик Анастас Анастасов, е насрочил заседание по допустимостта на искането за 20.03.2018г. Би било интересно становището на КС по допустимостта на горното основание.

2/ Конституцията на Република България (КРБ) представлява най-висшата правна регулация на съгласието в нашето общество досежно правата и задълженията на българските граждани. В противоречие на това, регулацията на ИК противопостави мнозинството на малцинството в българското общество.

Дори само на това основание, съответствието на ИК на КРБ би била очевидна правна фикция.

Няма никаква житейска и правна логика, категорично заявеното отрицателното становище на Президент, Вице-президент, бивш Вице-президент, БПЦ, Главното мюфтийство, Католическото и Протестантското вероизповедания, една дузина академици, юристи, журналисти, политолози, литератори, архитекти, артисти, музиканти и др., да бъде постулирано от КС като конституционно съгласие с джендър-проблематиката в ИК.

ИК ПРОТИВОРЕЧИ НА ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА КРБ

ИК не може да бъде в съответствие с КРБ, защото противоречи на принципа на чл.4,ал.1 „Република България е правова държава“. Тя противоречи на фундамента на правовата държава: върховенство на народния суверенитет. Върховна проява на народния суверенитет е правото на българския народ да приема своя Конституция. Никой, освен върховният представител на народния суверенитет, според действащата Конституция - Великото народно събрание, няма право да променя Конституцията. Разпоредбата на чл.4 от ИК, която задължава всяка страна-членка на ИК за променя своята конституция,при това „без забавяне“, за да въведе в националната законодателство принципа на равенство между мъжете и жените, разбиран в смисъла на разпоредбите на ИК, нарушава принципа на народния суверенитет.

За пълнота на анализа, може да се добави още и следното: Цялата процедура по сключване на ИК от Република България и присъединяване към нея бе правно опорочена. Нарушена бе законовия ред, предвиден в чл.3-чл.8 от Закона за международните договори. Липсват доказателства, че процесуалните предпоставки за законосъобразност на действията на изпълнителната власт са били спазени още на етапа на изработването на конвенцията на международната конференция и на сключване на договора. Такива доказателства се дължат (наличие на официален мандат за участие в международната конференция за изработване на ИК; проучване на правните, политическите, финансовите и др. последици от евентуално присъединяване към ИК; мотиви за сключване и евентуален юридически формат за присъединяване съгласно изискването на КРБ и Закона за международните договори; съгласувателни становища от ресорните министри и обобщаващ докладна Министерския съвет,с окончателното мнение в полза на присъединяването, където са отразени становищата на ресорните министерства и ведомства), за да се прецени дали процедурата е била изпълнена съгласно изискването на Закона,т.е. дали са спазени принципите на правовата държава и върховенството на Конституцията и закона.

От приложенията към Искането на групата народни представители към Конституционния съд е видно, че липсват задължителните придружаващи документи и анализи на този международен договор. Липсва цялостен, подробен, професионален анализ на необходимите законодателни промени, които трябва да предшестват ратификацията, а не да се извършват след нея. Представеният анализ е повърхностен, частичен и непрецизен. Очевидно, този анализ не е бил готов към момента, определен в Закона за международните договори, след като днес продължава да е в това състояние.

Анализите са извършени от НПО, а не от държавен орган. В един от случаите, като автор е поставено физическо лице, без посочване на неговото официално качество. Представените анализи представляват проект за НПО, финансиран по Програма BG12 на Норвежкия финансов механизъм 2012г.-2014г. Проектът е озаглавен „Подобряваненанационалната правна рамка в съответствиесъс стандартите на Европа и укрепване на капацитета на компетентните институции занимаващи се със случаите на домашно насилие и насилието, основано на полов признак“.

Във връзка с този проект правят впечатление няколко релевантни факта. Първо - проектът е финансиран по програма, затворена преди Република България да подпише Истанбулската конвенция през 2016г. Следователно, някой още тогава е отпуснал необходимите финансови средства, а разработчиците за усвоили въпросните средства в аванс, преди държавата да изяви някакви намерения да сключва този международен договор. Второ – външно финансиране е отпуснато за подготовка на сключването на една конвенция, която днес се оказва бламирана от преобладаващата част от обществото. Трето – финансирането е от Норвежкия финансов механизъм, който очевидно е държавно финансиран от страна, която има непосредствен интерес от разпространение на регулацията на Истанбулската конвенция в страните-членки в Съвета на Европа, защото тази регулация и сходна на норвежката правна система за регулиране на семейните отношения.

Според мен, това е изключително грубо нарушение на задължението на няколко министерства, между които МВнР, Министерство на правосъдието, Главна прокуратура, НСлС, ВКС, и др. - да дават становища по проекти за международни договори. То отваря пътя за нежелано чуждестранно влияние, финансирано от вън, върху законодателния процес в Република България. Естествено, подобен законотворчески процес има твърде малко с целите на всяко право – да регулира обществените отношения в конкретно общество. ПОСТАВЯ СЕ ВЪПРОСЪТ – КОЙ ВСЪЩНОСТ ПОДГОТВЯ ЗАКОНОДАТЕЛНИТЕ АКТОВЕ В РЕПУБЛИКАТА?

От приложените към Искането документи е категорично ясно, че дейността на държавни учреждения, вменена в тяхна функционална компетентност по силата на КРБ и Закона, в случая е била делегирана на НПО, финансирани от чужбина. Не е ясно какво е правното основание за делегирането. Но дори такова основание да е налично, то е незаконно. Очевидно, Норвежката държава чрез финансиращата организация Норвежки финансов механизъм, е повлияла за изготвяне на благоприятно за себе си становище.

По всичко изглежда,че волята на българските институции е финансово повлияна от привърженици на ИК в чужбина. ЗА МЕН, НЯМА ПО-ГРУБО НАРУШЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ РЕД В ДЪРЖАВАТА.

ОСНОВНО НЕСЪОТВЕТСТВИЕ НА ИК НА КРБ:

1/ ИК не съответства на КРБ по отношение на кръга на критериите за прилагане на принципа на равенство и забрана за дискриминация,.

КРБ гарантира равенство между всички граждани на базата на едни критерии, а ИК и Обяснителния доклад - на други критерии.

чл.6,ал.2 на КРБ:

Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол(биологичен пол), произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Преамбюл и чл.66 на ИК:

Тук се визира джендър-равенството,ане равенството между биологичните полове на мъж и жена.

В чл.53 от Обяснителния доклад към ИК

Тук са експлицитно изброени субектите на нормата за джендър-равенство:

гейове, лесбийки, транс-джендъри, би-сексуални и др. граждани с нестандартна сексуална ориентация)

Колизията между режима на чл.46,ал.1 КРБ и чл.53 Обяснителния доклад, е неминуема при бъдещото прилагане на конвенционалната норма от правоприлагащия съд, на базата на правния прецедент и съдебни решения на международни съдебни органи.

ДВОЙНСТВЕНОСТ НА ПРЕДМЕТА НА ИК, КАТО НАРУШЕНИЕ НА ПРИНЦИПА НА ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА И ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА

2/ ИК има два основни предмета: защита равенството между хетеро-сексуалните граждани и тези с нестандартно сексуално поведение; защита на жените от насилие и домашно насилие. Тази двойственост внася неяснота, несигурност, объркване в широки слоеве от населението относно приложението на ИК, което противоречи на принципа на правовата държава и принципа за върховенството на закона,закрепени в КРБ.

ТЕРМИНОЛОГИЧНИ НЕСЪОТВЕТСТВИЯ МЕЖДУ ИК И КРБ:

3/ Самото искане за произнасяне на КС по дефиниция трябва да е ясно и безпротиворечиво. Искането обаче не отговаря на това изискване.

В Конвенцията е използван правен термин, който не е ясно и безпротиворечиво дефиниран в българското право и не съществува в КРБ. В онези законодателни актове, в които се визира проблемът за джендър-насилието, законодателят е използвал терминът „насилие, на базата на пола“, което изкривява правната материя.

Не само в българския превод на Конвенцията, но дори в самото Искане, терминът „джендър“ е преведен неправилно като „пол“,“полов“ , „насилие, основано на пола“. За две различни понятия от английския текст на ИК е използван един и същ български термин. В превода, с който ИК е внесена в МС, а след това и в КС, „джендър“е преведено на различни места по няколко различни начина: като пол, социален пол, социални роли на пола, и т.н. Тази двойственост е объркваща и подвеждаща.

Въпреки, че проблемът с термина“джендър“ е коментиран в Искането, той не е решен. Така, всяко действие на правораздавателен или правоприлагащ орган в България ще черпи основание от неправилно преведен текст, където фигурира термина“пол“, а всъщност се отнася до термина „джендър“.

Този проблем е непреодолимо препятствие за самия КС, който ще трябва да даде становище на базата на неправилния превод на ИК. КС няма право да работи и да постановява решения на базата английския или френския вариант на ИК.

Фактът, че ИК е внесена в МС и в последствие в НС и КС с неточен и непрецизен превод, (което бе публично потвърдено от Съвета на Европа), свидетелства за незаконността на цялата досегашна процедура по сключване и подготовка за ратифициране на конвенцията.

4/ Терминологично, текстът на ИК е непрецизен и неясен.

а/ Основни понятия не са правно дефинирани (джендър, виктимизация, настаняване, овластяване, психилогоческо насилие, физическо насилие и др.). ИК не съдържа правни дефиниции на тези понятия. Това прави ИК неприложим източник на право във вътрешното законодателство. А с оглед нормата на чл.5,ал.4 КРБ вр. чл.5,ал.2 КРБ, тя трябва да бъде приложима.

б/ Съществува неправомерно приравняване на термините „насилие над жени“ и джендър-насилие(неправилно преведено на български език като „насилие на базата на пола“). В приложенията към Проекто-доклада е записано абсолютно невярна обяснителна бележка, а именно: „термините „джендър-насилие“ и „насилие над жени“ са взаимозаменяеми“. Фактически,няма по невярно твърдение от това. Това свидетелства за намерението на автора на въпросното приложение (който и да е той – НПО или физическо лице) към ИК за легалистично изравняване на жените с лица с различен биологичен генетично зададен пол.

В първия случай, става дума за насилие над малцинствена група на лица с нестандартна сексуална ориентация (по смисъла на чл.53 от Обяснителния доклад на СЕ към ИК). Във втория случай,става дума за насилие над биологичния пол „жена“.

НЕПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ НА ИК (ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ.5, АЛ.2. и чл.5,ал.4 КРБ)

5/ Разпоредите на ИК са неприложими като източник на непосредствена правна регулация, каквото се изисква във връзка с две конституционни разпоредби. ИК не съдържа само-екзекутивни норми. Те изискват транспониране във вътрешното право, за да имат непосредствено действие във вътрешното право. Така се създава нерешима вътрешна колизия между две конституционни разпоредби по отношение изпълнението на ИК в зоната на приложение на българската юрисдикция. Чл.5, ал.2 КРБ ще ни задължи да прилагаме разпоредбите на ИК пряко във вътрешното право, а чл.5, ал.4, ще ни задължи да осигурим приоритет на нормите на ИК над нормите на българското право, които й противоречат, а в същото време – нормите на ИК не са само-изпълняващи се. Това предпоставя неизпънение на двете горепосочени конституционни норми при прилагане на ИК.

6/ Разпоредбите на ИК са неприложими във вътрешното законодателство, поради липса на кадрови и финансов капацитет.

а/ ИК задължава държавите да я прилагат към всички граждани на РБ, независимо от тяхното местонахождение. Това означава екс-териториално прилагане на българската юрисдикция. България не притежава капацитет и ресурс да прилага конвенцията по отношение на своите граждани в чужбина, чийто брой днес надхвърля българското население в самата България. Механизмите на консулската помощ и консулския капацитет на България са крайно недостатъчни, за да осигурят екс-териториалното приложение на ИК.

б/ ИК създава зони на колизии между българската и чуждестранните юрисдикции, под които се намират българските граждани в чужбина и ако бъде добросъвестно прилагана от българските институции, може доведе до сериозни правни спорове с чужди държави.

в/ ИК задължава Република България да гарантира спазването на правата на българските граждани по тази конвенция, което създава огромно поле за завеждане на съдебни дела от български граждани в чужбина на основание, че българската държава не е приложила своята юрисдикция на чужда територия, например Турция, Испания, Норвегия, Малта и др.

7/ Нормата на ИК, която задължава всяка държава-членка да промени своето вътрешно законодателство, дори своята Конститиция, е неприемлива и не съответства на конституционния ред за промяна на Конституцията. Това ще отвори неограничени възможности за предявяване на претенции за промяна на КРБ и закони, в различни направления на приложение на ИК. Изхождайки от опита и примера на страни като Германия, Швеция, Дания, Холандия, Норвегия и др., неяснотата на текста на ИК ще открие възможности за нежелано и чуждо на правните традиции и устои в областта на семейните отношения. Това може да доведе до размиване в бъдеще на принципа, че в Република България семейството е основна клетка на обществото и има право на защита от страна на държавата. Нормата на чл.461 ал.1 от КРБ признава бракът (законната правна форма на семейството),за доброволен съюз между мъж и жена. ИК отваря възможности, на базата на прецедентното право, както и на развиващата се практика на ЕСПЧ, за допускане на еднополови бракове, бракове с участие на транс-джендъри, на интимни партньорства между хора с нетрадиционна сексуална ориентация и др. Такава е правната емпирика на развитието на духа и буквата на ИК.

8/ ИК влиза в колизия с редица други конституционно закрепени права на българските граждани: право на отглеждане и възпитание на деца, право на образование според избора на родителите, право на здравеопазване с оглед медицинските аспекти на лицата по чл.53 от Обяснителния доклад към ИК.

9/ ИК не държи сметка за съответствието на ИК на международни договори в областта на правата на човека, по които Република България вече е страна, като Международния пакт за социални, икономически и културни права, Европейската харта за основните права и др. Там, правните дефиниции на равенството на гражданите без дискриминация на определен признак, са по-ограничени и не включват субектите по чл.53 от Обяснителния доклад към ИК.

10/ За намерението за легализиране на еднополови бракове и еднополови интимни партньорства, т.е. истинския предмет на ИК, красноречиво говори Писмото на Министъра на правосъдието досежно конвенцията, придобило широка обществена известност, Обяснителния доклад към ИК, както и устойчива социална и съдебна практика в страни, ратифицирали ИК.

ЛИПСА НА ОЦЕНКА ЗА ФИНАНСОВИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РБ към ИК

Този въпрос не влиза пряко в предмета на Искането за тълкуване, но има косвено отношение към него защото непосредствено нарушава принципа на законност, върховенство на закона и принципа на правовата държава.

а/ Правителството не е представило никакви финансови изчисления за приблизителните годишни разходи по прилагането на ИК. Обективно погледнато, тези разходи не се поддават на предварително изчисление. Невъзможно е да се предвиди колко български жени ще бъдат жертви на насилие на месец или на година. Ако разноските бъдат изчислявани на базата на статистическите данни, че всяка трета или четвърта жена днес е жертва на насилие, то не е изключено разходите само за обезщетения по ИК да пораснат твърде много, дори да се доближат до размера на целия държавен бюджет.

б/ ИК предвижда задължение Република България да изплаща обезщетение на всяка жена, жертва на насилие, ако насилникът няма финансовата възможност за това. Възможностите за финансови злоупотреби на тази основа са огромни и не подлежат на предварително изчисление. Невъзможно е да се предвиди дали мъжете-насилници ще имат материалната възможност и желание да им изплатят обезщетение и ако нямат – то какви средства на българския фиск ще бъдат необходими.

Горният анализ не претендира за изчерпателност. Но и казаното до тук е повече от достатъчно за скромните ми цели. С него не преследвам никакви професионални амбиции. Не целя нищо повече от свободно изразяване на личното ми мнение. Очаквам с интерес решението на Конституционния съд, като висш съдебен авторитет, призован да защищава конституционния ред и духа на конституционализма в държавата.