/Поглед.инфо/ Един от ярките наши интелектуалци – Светлин Русев, е заминал за Оня свят, където няма болки и страдания, няма завист и подлости!

Винаги съм се възхищавал на високия му интелект и огромната дарба на творец. И на неговата гражданска смелост! Сега една камара пикльовци се бият в гърдите и измислят простотии колко храбри били по Онова време. Били – криели са се като бълхи в гащи! А лично бях свидетел как през октомври 1987 година в Народното събрание се приемаше новото териаториялно деление на страната – седем големи области. В прездиума на парламента беше и бай Тодор. Станко Тодоров формално попита има ли желаещи за мнение по новия проект. И се вдигна ръка – най-отзад, един до друг бяха Нешка Робева и Светлин Русев. Излезе на трибуната и залата замря от огненото му слово. Той не беше против това окрупняване на областите, а срещу центровете и доказваше убедително, че не може да е Разград, а да не е Русе. Не може да е Ловеч, а да не са или Велико Търново или Плевен. Не може Хасково да съперничи на Стара Загора…. Прав беше, невероятно прав. Живков се вкамени и гледаше лошо. Сам той знаеше защо е направил тези компромиси: да е Разград, заради Пенчо Кубадински, да е Ловеч, заради Милко Балев и Добри Джуров, да е Хасково, заради земеделеца Петър Танчев..Както и да е, започна гласуването, който е „За” - ЗАЛАТА Е ПЪЛНА С ВДИГНАТИ РЪЦЕ! И тъкмо Станко Тодоров да рече приема се с пълно болшинство, глас се провикна – има двама против! Това бяха Нешка и Светлин! В почивката двамата стояха във фоаето и никой не смееше да отиде при тях на разговорка. Така беше, с очите си го видях, защото бях в екипа на Работническо дело за отразяване на парламентарната сесия!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели