/Поглед.инфо/
Поплачи си, мила моя, ако ти се плаче...
Виждаш, изпълнявам стриктно твоите задачи.
Гълтам хапчето навреме... Пия всички билки.
Да не мислиш, че е лесно с гадните горчилки.
Сутрин, обед, вечер... Ужас... Виждаш - точно три са.
Поплачи си... Няма нужда пак да си актриса.
Разбери,че си избрала ролята погрешно.
И не се усмихвай, ако хич не ти е смешно.
Случва се, какво да правим... Може би е нужно...
Но не искам да приемем болката задружно...
Друго си да е обща всяка наша радост.
Влязохме във втора, трета ... Май в десета младост.
Искам пак да си припомня... Сива...Ежедневна...
Как ме сграбчва любовта ти... Лоша... Мила... Гневна...
Искам си я пак такава... Никакви преструвки.
И с онези срамежливи, истински целувки.
Нашето сега се случва с толкоз много хора...
Хайде, имай малко милост... Намали терора...
Обещавам да те слушам съвестно... Обаче,
поплачи си мила моя, ако ти се плаче...
11 декември 2017г.
6 .55 сутринта