/Поглед.инфо/
А беше.. беше друго време...
Каква любов! Какъв разкош!
Но кой успя да ги отнеме...
Еднакви... скучни... ден и нощ...
Във плен на делничната проза
и постепенно...току виж...
започваш в минимална доза
онези думи да пестиш...
Не се търпи! Цял ден мърмори
от сутринта до вечерта.
Ах, невъзможно става...Сори!
И тръшваш входната врата.
Къде така си тръгнал, братко?
Я, пак обратно си ела...
И все по-рядко, все по-кратко
в нощта споделяте тела.
И сякаш нищо не зависи
от вас... Сами... Жена и мъж...
Но мили мой, я представи си,
че тя изчезне изведнъж...
И представи си, мила моя,
че днес си е отишъл той...
И няма връщане... В безброя...
В невъзвратимия безброй...
Не можеш да си го представиш!
Внезапно... Ужас... Как боли...
Готов си всичко да направиш...
Но само тук да е... Нали?
Умре ли тя и ти умираш...
Не! Вечно заедно! Дано!
И някак изведнъж разбираш
че сте се слели във едно...
28 декември 2017г.
6ч. 28 м. сутринта