/Поглед.инфо/ Нейчо беше човек на средна възраст..селянин човек. Вечер след работа отадяше в кръчмата, пиеше две-три ракии и се връщаше у дома си. Жена му туряше масата, там той пиеше още две-три ракии, вечеряше кротко и след туй си лягаше, захъркваше гръмко и така до следващия ден. Работеше той в един цех за метални профили, гръцки ли беше, турски ли, но Нейчо имаше здрави ръце, остър поглед и силен ум. Ракията не успяваше да потъмни ни ума му, ни да разтрепери ръцете му. Станка, жена му работеше в училищния стол като домакинка. Кога можеше, донасяше вкъщи и храна, и продукти. Живееха те на село. Имаха градинка, чуваха си зеленчуци, гледаха и прасе, справяха се и връзваха двата края.

Интересното беше друго. Нейчо имаше син Кръстан. Добро дете, умно, отличник в училище. Кръстан беше чамаво, болнаво дете още от малък. Голямата му умна главица запаметяваше всичко в училище, пръв беше сред всички, но някак не вървеше. Слабоват, крехък, сините очи блещукаха на бледото му личице и се усмихваха тъжно и горчиво като у старец. Той беше вечно болнав и гледаше другарите си как играеха, тичаха, ритаха топка, гонеха се. А Кръстан стоеше встрани и гледаше някак замислено и отчуждено. Децата не му се подиграваха, а сякаш го обичаха, защото пишеше домашните на всички. Всъщност те го имаха и за леко чалнат. Те си говореха за игри, за боричкания, за смях, а колчем той навлизаше в разговора, говореше все за змии. Оживели му бяха на сърцето пустите змии, четеше за тях, гледаше филмчета по телевизията, интересуваше се..все змиите..змии, та змии. Станка и Нейчо негли се срамуваха от тази необяснима страст на сина си и все му говореха.

- Сине, змията е лошо животно, може да те ухапе, да те задуши, лошо да ти стори..
А Кръстан четеше и препрочиташе Йовковия разказ „По жицата“ и все думаше:

-Не може да е тъй, не може змия да те разболее..то, умно животно, мъдро, ще ти стори зло ако го мразиш и ако го закачаш..

Така се минаваха години..Кръстан порасна. Стана на 15 години. И веднъж взе, че легна болен. Огницата го мъчеше ката нощ, водиха го по болници, изследвания, мъки, лекарства..Не и не..Инак нищо му не беше, ставаше и ходеше по полето, по гората, ходеше дори на училище и пак си беше старият Кръстан, отличник и добро дете..Но температурата му беше ежедневен спътник..

Най-подир, една вечер, когато Нейчо се върна от работа, подпийнал, а Станка още я нямаше, той завари детето си да лежи и отгор, връз гърдите му беше се навила и лежеше змия..смок..просто животинче. Отстрани Кръстан беше оставил паничка с мляко. Галеше леко с ръка смока и се усмихваше..

Нейчо изрева на умряло, грабна смока и го изнесе вън. След туй взе секирата и го разполови на части..Мъртвите части на смока помърдаха още малко, после замряха..

Нейчо се върна вкъщи и взе, че удари шамар на сина си.

-Защо, бре, Кръстане, не ти ли казах, че змията е лошо животно, мъчно, тежко, носи мъка и смърт, бре..поулавил си се с тези змии..хорските деца се изучват, па хора стават..а ти..змиите, тате, та змиите..

-Татко, защо го уби, той лежеше на гърдите и ми отнемаше от треската, олекна ми мъничко..а ти го уби..

Кръстан се разплака и седна на леглото си, а лицето му беше червено и потно.
-Ти трябва да станеш като другите деца, Кръстане, не да ми играеш и да носиш змии в къщата ми – извика грозно Нейчо и зашлеви детето си със замах..

По-късно вечерта си легнаха. На заранта, като станаха, не намериха Кръстана. Кръстан го нямаше. Къде беше отишло това дете, никой не знаеше. Избягал, заразнася се от уста на уста..Нейчовият син Кръстан, онова, улавото дете, избягало..Защо му беше ум и отличие в училище, на, избягало..

Юрнаха се да го търсят, по полето, в гората, навсякъде. Майка му извиваше на умряло и току кълнеше мъжа си, че го засегнал..

След ден селският пъдарин Иванчо Мерата го намери в гората на една скътана полянка..Кръстан седеше щастливо усмихнат и окол него имаше може би пет или шест змии..смоци..той играеше с тях, навиваше ги на ръката си, говореше им..Дойдоха Нейчо и съседите, подемнаха го с добро, па го доведоха вкъщи. Добре си беше детето..и треската му беше минала и всичко. Заспа като ангел вечерта..
На сутринта го намериха умрял..вкочанил се..умрял Кръстанчо, както си спял..защо и как..никой не знаеше..

Погребаха го още същия ден…по залез..Гробарите засипаха малкото гробче, туриха кръста му отгоре, наредиха цветя и венци и след като пиха две ракии за Бог да прости, заминаха си..Нейчо и съседите подеха Станка, дигнаха я от гробчето и я отведоха у дома. Там Нейчо изпи цяло шише ракия и заспа като скот..на масата..
На заранта се събуди махмурлия, видя, че жена му я няма, взе свещи и вода и отиде да прелее гроба на Кръстана..

Кога стигна там, що да види..пет или шест огромни смока лежаха на гроба на детето, навити на кълбо и протягаха глави към кръста..негли да го целунат..
Нейчо падна по очи и глухо зарида..хълцанията разкъсваха пияните му гърди, и тютюнджийските хъхрения огласяха цялото гробище..Най-подир млъкна и застина така на гроба на Кръстана..като че умрял и той..Като се опомни и отвори очи, единият от смоците беше легнал на врата му и стоеше като закован..Нейчо стана, взе го, усмихна се и прошепна:

-Кръстане, ти ли си, сине?..Дойде си, а, дойде си..

После тръгнаха и двамата за у дома си…

____________________

* Десислава Шопова, 14 април 2017, Разпети петък