/Поглед.инфо/ Президентът Румен Радев се обяви за разсекретяване на т.нар. стенограма КТБ. Става дума за стенограмата от консултациите при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г. (дни след поставянето на КТБ под специален надзор - бел. ред.), в които участваха министър-председателят, председателят на Народното събрание, управителят на БНБ и парламентарно представените формации.
През април издателите на "Прас-прес" поискаха стенограмата по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но от администрацията на държавния глава отказаха да я предоставят. Преди дни Софийският административен съд отмени отказа. Днес Радев обясни пред предаването "Неделя 150" на БНР, че не искал стенограмата да бъде обявявана в предизборна ситуация и на етап сформиране на правителство.
"Ще настоявам тази стенограма да бъде обявена", заяви Радев.
"За мен тази стенограма няма никаква юридическа стойност. Тя няма да даде отговор кой окраде КТБ. Но стенограмата има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност", коментира той. Президентът очерта няколко проблема, свързани с разсекретяването на стенограмата. Единият е свързан с въпроса за "професионалната тайна" според Закона за кредитните институции. По смисъла на закона професионална тайна е "информация, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него" и публичният достъп до тази категория информация е ограничен. Радев обясни, че вече е изпратил писмо до управителя на БНБ да се произнесе.
Вторият проблем пред огласяването на документа според държавния глава е въпросът за засягане на интересите на трети страни. Радев посочи, че това са и политици, които са действащи в момента.
"За мен като президент това е един много сериозен етичен проблем – за доверието в президентската институция. Недопустимо е човек, който влиза в президентството, да се притеснява да говори. Ако тези хора имат притеснение, че след като напуснат президентството, техните думи могат да бъдат публикувани, тогава президентството става една формална институция", мотивира се той.
Румен Радев обясни, че е изпратил писма до всички 20 участници в срещата за КТБ с молба да дадат писмено съгласие тяхното лично участие да бъде оповестено.
"Дал съм до 26 май срок да се спази това, което е поискал съдът. Очаквам отговори и там много ясно е записано, че ако не се отговори, ще означава мълчаливо съгласие", обясни той. От думите му не се разбра дали отказ на някой от участвалите в срещата да бъде оповестен ще бъде пречка пред публикуването на цялата стенограма. Радев разказа, че един от политиците се е явил в президентството ден след получаването на писмото, за да се подпише, че е съгласен информацията да бъде оповестена, и призова и останалите да сторят това.
"А какви ще бъдат моите действия, след като получа тези отговори, ще ги разберете по-късно", добави той.
„Вече се говори и то открито, че България се връща като фактор във външната политика.“ Това каза още Радев, коментирайки българската позиция на срещата на върха на НАТО и във връзка с изказване на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, че държавният глава няма мнение по позицията.
Според Радев страната ни открито е започнала да отстоява позиции, да защитава своите интереси и да предлага общоевропейски рационални решения.
„Президентът има правомощия във външната политика и свой глас и те не произлизат от зададени точки на правителството. По-скоро ме притеснява как ще бъде приет г-н Каракачанов в Европа след последните скандали в неговата коалиция", подчерта държавният глава.
Радев напомни на министър Каракачанов, че президентът се избира пряко от целия народ и неговата легитимност не произтича от изпълнителната власт. Държавният глава обясни, че ако досега е следвал само подадените декларации и подготвените точки от министерствата, на своите заседания в Брюксел и в Малта, в момента е нямало да има в Римската декларация залегнали ясни приоритети за кохезионна политика.
„В момента нямаше да има на бюрото на Юнкер и на Туск и на г-жа Меркел предложения от България за оперативен план за противодействие в случай на ескалация на миграционния натиск по нашите граници, нямаше да има тези 425 млн. евро като предложение за дооборудване на „Гранична полиция“ на България за борба с нелегалния трафик“, посочи Радев.
Във връзка с предстоящия Консултативен съвет за национална сигурност, президентът коментира: „Безпокои ме това, което безпокои всички българи. Всички виждаме, че средата за сигурност, в регионален и в глобален план, е изключително сложна. Това генерира потенциални заплахи и рискове за сигурността на всички ни. Затова насрочих и този първи КСНС, за да може да бъдат изложени и дискутирани тези рискове и заплахи, да оценим каква е нашата възможност да отговаряме реално в момента и в перспектива на тези предизвикателства, какво е състоянието на въоръжените сили, на МВР, на специалните служби, от какви промени имаме нужда“, обясни Радев.
По думите му много от стратегическите документи вече са остарели и не съответстват на съвременната среда за сигурност.
„Трябва да постигнем консенсус тези 2% кога ще бъдат достигнати като процент от БВП за разходи за отбрана. В какво точно ще бъдат инвестирани и по какъв начин“, заяви държавният глава. Според него националната сигурност е комплексно понятие.
„Тя се простира от външните заплахи до гарантиране на сигурността на всеки български гражданин. Тук трябва да имаме една дългосрочна политика, така че да бъдат фокусирани усилията на всички институции по най-ефективен и ефикасен начин“, обясни Радев.
„Изтеглянето на доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили - това за мен е абсурдно. Не можем да очакваме болният да оздравее, ако се скъса диагнозата“, заяви президентът Радев във връзка с изтеглянето на доклада за състоянието на армията от министъра на отбраната Красимир Каракачанов.
Президентът заяви, че се е стигнало до днешното състояние на армията, точно заради дългогодишното производство на "розови доклади", които замитат проблемите.
„Тези доклади само дават индулгенции на политиците, когато взимат решение по отношение на армията. Проблемите на армията могат да бъда решавани, само когато говорим истината и когато обсъждаме и решаваме реалните проблеми на армията“, каза държавният глава.
„Изводите наистина са изключително тревожни. Те са реални, особено по отношение на човешкия фактор. 20% некомплект. Това е изключително много“, допълни той. По думите на държавния глава при войнишкия състав този некомплект е 30%.
„Да не говорим за социалния статус на военнослужещите. Те също са важни. Имат важни задачи“, посочи Радев.
Според него този доклад не задълбава поради неговата откритост в други важни проблеми. По думите му, ако с е задълбае в състоянието на техниката и въоръжението, ще се стигне до още по-тревожни констатации.
„Давам само един пример. От всички изтребители МиГ- 29, които летят в момента, от две години би трябвало те да са на земята. Всичките летят с удължен ресурс, който върши нашият инженерно-технически състав по решение на командването на ВВС“, обясни президентът. Той подчерта, че това не е задължение на този състав.
Радев посочи, че проблемите са сложни и не търпят отлагане. Според Румен Радев министърът на отбраната Красимир Каракачанов е опитен политик със сериозен опит в Комисията по отбрана и изрази убедеността си, че Красимир Каракачанов познава добре проблемите на въоръжените сили.
Според върховния главнокомандващ Красимир Каракачанов ще бъде един добър министър на отбраната, тъй като му личи, че милее истински за армията.
"Предложението за наборна военна служба има своите положителни страни, но към момента няма как да бъде реализирано", изрази мнението си президентът във връзка с предложението в България да бъде възстановена наборната военна служба.
„По-скоро трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия“, заяви държавният глава. „Първо - хората са висшия приоритет в армията и това трябва да бъде ясно. Ние в момента концентрираме огромни за нашия бюджет ресурси в придобиването на техника. Това отдавна трябваше да стане. Изключително важно е да гарантираме интересите на хората в отбраната. Без тях, техниката няма никакъв смисъл“, посочи Радев.
По думите му в тригодишната бюджетна прогноза средствата, отделяни за отбрана, като политика спрямо хората, са символични. „Ако наистина това бъде тригодишната бюджетна прогноза, не виждам как изобщо ще решим проблема с некомплекта в армията и как ще мотивираме и задържаме личния състав“, заяви върховният главнокомандващ и обясни, че трябва да се търси сериозно решение.
Попитан как работи със службите за сигурност, Румен Радев благодари на службите и на прокуратурата, защото в предизборната кампания са имали почти ежедневна работа с тях. „Те се справиха по един прекрасен начин. Там работят наистина невероятни специалисти. Отстояхме достойнството, независимостта на България. Гарантира се благодарение на тези служби един честен изборен процес“, допълни президентът и отчете, че са елиминирани опитите за външни вмешателства. Той посочи, че е подкрепил политически тези служби и те са си свършили работата, както трябва.
„Що се отнася до това отстъпление на Държавна агенция „Разузнаване“ от президентската институция към Министерски съвет, за мен това категорично е грешка“, каза президентът. Той допълни, че президентът представлява България в международните отношение и има нужда от такава служба, която да му предоставя необходимата информация за вземане на решение в реално време. По отношение на ДАНС Румен Радев обясни, че основната функция на тази служба е информационна.
„Разбира се, цялата дейност, касаеща контраразузнаване, антитероризъм, оперативна дейност, тя е изключително наложителна за всяко едно правителство“, допълни Радев.
„Нямам никакво намерение да се оправдавам за обсесията, от която страдат някои медии. С моите действия доказах, че се водя единствено от националния интерес“, заяви Радев, отговаряйки на въпрос дали се е откъснал от влиянието на БСП и Корнелия Нинова, с чиято помощ бе избран на президентските избори миналата година. Повдигнах важната тема за разхищаването на нашия суверенитет. В момента на ход е парламентът, той трябва да разгледа закона за уседналостта и правата на българските граждани да гласуват в чужбина.
„Вече сме узрели за промени. Трябва да гарантираме своя национален суверенитет със закони, които са характерни за всички европейски страни“, категоричен е Радев. "Направих всичко, за да може България да има работещо правителство. Не деля партиите. За тях са гласували българските граждани и трябва да уважаваме техния избор. Но обществото не може да си затваря очите за нацистките прояви. Не можем да си позволяваме такова отношение, защото нацизмът отне милиони животи. Трябва да бъде осъден нацизмът еднозначно. Историческата ревизия доведе до една пълзяща индулгенция. Всяко погазване на историята води до рецедиви. Трябва да осъдим всички прояви на нацизъм", заяви Радев за опасността от оправдаване на нацизма.
„Президентската институция не може да бъде заложник за лични интриги в съдебната система. Нека не да спазват закона, а не да призовават за неговото нарушаване. Нека да се въздържат от политически коментари. Ако искат да бъдат политици, да напуснат съдебната система“, каза президентът Радев, коментирайки последните действия на председателя на ВКС Лозан Панов.
Държавният глава каза, че ще приеме не само Панов, но и главния прокурор, ресорния вицепремиер Екатерина Захариева, председателя на правната комисия в НС и други висши магистрати. „Президентът ще допринася за върховенството на закона. Трябва да има дебат, но разговорите трябва да са изчистени от олигархични интереси и да са по същество. Трябва да говорим за цялата съдебна система, а не само за прокуратурата“, подчерта Радев.