/Поглед.инфо/ Кризата не е само политическа или икономическа – тя е на първо време личностна. Всъщност какво са политиката и икономиката? Те са огледала на нивото, на което е нашето индивидуално и колективно съзнание като човеци. Мислите ни, действията ни, изборите ни, начинът, по който са организирани взаимоотношенията ни – всичко това е отражение на нашето ниво на съзнание.
А какво отразява реалността ни към нас в момента? Очевидно е не само в България, но и по света – конфликти, фалити, морален упадък, липса на ясна перспектива. Няма я вече политическата увереност в западния свят от времената на индустриалната революция или убедеността в пътя на научно-техническия прогрес от времената на студената война. Една безпътица е в момента. Виждаме, че и в България цари пълно объркване. Всичките са маскари, казват хората, да си ходят. Но какво да ги замести? Краткосрочно няма особено значение дали и кога ще има избори, както и кой точно от актуалния политико-исторически контекст ще бъде на власт, защото това не може да промени дълбоките същностни причини, довели ни до положението, в което се намираме. Както е казал и великият Айнщайн, „един проблем не може да бъде решен на нивото на съзнание, на което е създаден”. Затова нека се опитаме да видим голямата картинка в един по-общочовешки контекст.
Ако мислите, че глобалните проблеми не са и наши проблеми, значи сте жертва на едно дълбоко неразбиране за интегралната природа на живота, която особено в съвременния свят е вече толкова очевидна. Ние всички сме в една лодка и сме огледало един за друг. Ако лодката потъне, всички ще се нагълтаме с вода и ще се удавим. Ако планетата страда от нашата екологична и морална немарливост, всички губим.
Икономически нещата стават все по-мътни и все повече хора започват да осъзнават неадекватността на финансовата система в света – справка – култовата филмова поредица „Цайтгайст” или фалита на градове като Детройт, или икономическият колапс на държави като Гърция.
Политически така и не успяваме да постигнем световен мир или дори мир помежду си, в рамките на държавите си, а студената война изглежда продължава, само че вече основно на икономическия фронт. Разбира се, случаят Сирия все още крие потенциал значително да „затопли” този иначе уж „студен” конфликт.
Масовите протести по света зачестяват – все повече хора публично изразяват недоволство срещу нещо, което не е съвсем ясно какво е точно – често е по-скоро от социален характер като в Бразилия, но не по-рядко е вече и по морални подбуди – една жажда за справедливост все по-уверено се надига сред народите, породена от острото усещане за дълго самовъзпроизвеждаща се несправедливост.
Научно-технически също сме зациклили в известен смисъл, защото уж напредваме много и носим в джобовете си телефони с тъчскрийн, за каквито от НАСА биха ни завидели само преди 10-15 години, но реално дори и мися до Луната не сме пращали близо половин век вече, не сме напреднали особено в технологията по придвижването ни в открития космос, нито пък сме стигнали кой знае колко по-близо до отговорите на големите въпроси, отколкото бяхме в началото на миналия век, а уж науката се развива много бързо, но продължава просто да се върти в кръг по наистина ключовите теми.
Медицината на свой ред също уж е много напреднала и борави с лазери и уреди, за каквито преди едно-две дсетилетия не можехме и да си фантазираме дори, но болестите по света сякаш се увеличават, болните също, а ракът все още си е „официално нелечим” и на всичкото отгоре в неговата група има сякаш все повече странни заболявания, за които медиците нито имат обяснение, нито имат цяр. Само за територията на САЩ статистиката сочи, че всеки втори има някакво хронично заболяване. Съмнявам се в България нещата да стоят по много по-различен начин, преди вид че, въпреки негативните ни демографски показатели (населението ни намалява като брой), болните от рак – това най-страховито и смъртоностно заболяване, са се увеличили с 3000 само през последната година!..
Какво става? Защо е това объркване? Ето, виждаме и протестите у нас – и зимата, и сега – въпреки опитите изкуствено да бъдат разделени, това са различните етапи на един и същи процес, на едно и също напрежение, трупано години наред, което сега намира от къде да избие. Истината е, че и едните, и другите са протести основно срещу бедността, макар много хора да се опитват да се разграничат от този факт и отказват да си го признаят. Но истината все още е, че в България сме обидно бедни. Дори богатите ни са бедни. Просто едните са бедни, а другите са умопомрачително бедни, като от третия свят бедни. В защита на тази теза ще кажа само, че месечна заплата от 800 или повече евро примерно е химера сигурно за 90% от българите, ако не и повече – питайте статистиката. В западноевропейски мащаб обаче такива доходи не ви класират и при средната класа, нали разбирате... Като допълнение, по европейски стандарт 50% от населението ни е социално слабо. Останлите 50 някак си преживяват. Но тъкмо на това се дължи и негативната ни демографска статистика – хората бягат от немотията. Пропастта между бедни и богати става все по-голяма. Ако това ще ви успокои – тенденцията с пропастта се наблюдава и в САЩ, и в много други държави.
Но какво следва? На къде да поемем? Има ли причина за всичко това? А има ли решение за проблемите ни? Някои мислят, че проблемът бил в системата. Но колко системи се смениха вече? Империализъм, феодализъм, комунизъм, капитализъм... И все революции, и все от начало се започва, и все нещо не е както трябва в пустите му системи.
А знаете ли кое е общото между всички тях? Разбира се – ние, които ги прилагаме – хората. Това е последното място обаче, на което искаме да търсим проблема – в себе си. Иронията е, че тъкмо там е истинскоро решение. Проблемът не се казва нито комунизъм, нито капитализъм. Това е голямата подмяна, извършена в умовете на хората от елитите. Но името на проблема винаги е било и все още е едно единствено – ЕГОИЗЪМ. Обяснено ни е надълго и широко от всички духовни учения – и от будизма, и от хиндуизма, и от кабала, и в крайна сметка – дори от християнството ни, което би следвало да е основният духовен коректив по нашите земи. Не е ли Христос, който ни учи да възлюбим ближния като себе си? Това е висшият пилотаж в духовното преодоляване ограниченията на егоизма.
Ще кажете, че това е несриозно? Аз пък ви казвам, че няма нищо по-несериозно от това да се вади Бог от уравнението. Тъкмо тази е най-голямата и радикална грешка на съвременната западна култура и в частност на България. Но нека не е Бог дори, нека е просто Божественото, нека е Висшият морален закон и коректив, за да угодим на атеистите – няма разлика как ще го интерпретираме в ума си или какъв етикет ще му сложим. То е обединяващият фактор между всички хора. И тъкмо там е единственото решение на нашите проблеми.
Кое води до корупцията ли? Разбира се – егоизмът. Кое води до широбаджанащината и двойните стандарти в политиката? Отново същият агент – егоизмът. Коя е пречката да елиминираме световния глад и да спрем войните? Отново – егоизмът. Защо за оръжия се харчат експоненциално повече пари, отколкото за възстановяване и опазване здравето на хората? По същата причина! Ще започнем да осъзнаваме, че имаме психологически, духовен казус за решаване – не политически, нито икономически. В политиката и икономиката се отразяват следствията – първопричината е в умовете на хората.
Но какво представлява този митичен егоизъм? В най-първичното му проявление бихме го нарекли инстинкт за самосъхранение, затова е толкова мощен и неконтролируем понякога. В по-развитите му разновидности той добива формата на алчност, стремеж към власт, слава и дори познание. Егоизмът е операционната система, според която се развива всичко живо в нашия свят. Ако трябва да го обясним с две думи – това е стремеж към удовлетворение или още – воля за получаване. Тревичката се стреми с корените си надолу, за да получи вода и вещества от почвата, а със стеблото и листата си се устремява нагоре към светлината на слънцето. Гълъбът влага цялата си енергия в летене, търсене и ровене из земята, за да получи храна и вода, и само смъртта може да спре устрема му. Човешката машина действа по абсолютно същия начин.
Но човекът не знае насита. И тъкмо там започват проблемите. Хората днес протестират, че от тях други крадели, лъжели ги, изземали ресурсите на държавата зад гърба им за лична изгода. Те очевидно поставят проблема с егоизма в най-чист вид. А егоизмът, както разбрахме, е наша природа. Значи онова, което е нужно, не е смяна на системата. Системата ще се промени естествено, когато хората еволюираме в отношението си към нашата природа, когато се изменим вътрешно и усвоим нов, по-целесъобразен модел на поведение. Защото пропускаме да забележим, че политиците са едни от нас. Те не са някакви извънземни, спуснати от Марс тук да ни управляват (макар да има и подобна теория за най-висшите кръгове на световния политически елит). Те са хора като нас, със семейства като нашите, с вътрешни дилеми като нашите, с желания като нашите, с недостатъци и достойнства като всеки от нас. Но точно като всеки от нас, те също са егоисти по природа. Но тъкмо егоизмът ни е, който ни пречи да забележим общото помежду ни и който ни тласка да отдаваме внимание и значение единствено на различията си. Докато се ръководим от тази енергия, ще имаме само повече конфликти и напрежение.
В нашата култура обаче психологията се маргинализира като прерогатив на религиите или в по-лошия случай – като интерпретативна дисциплина за отбрани в университетите. А познанието на човек за собствената му природа, която е колкото физическа, толкова и психическа, е фундаментално и е нужно да бъде усвоено от най-ранна детска възраст. Тъкмо там трябва да е акцентът на нашето образование – човешкият морал, етика, взаимоотношения, общуване, таланти, духовност. Но човекът е оставен на самотек, оставен е на милостта на базовия егоистичен инстинкт, на първичната програма, която в крайна сметка обикновено го води до саморазрушение.
В един случай това ще е злоупотреба с някое вещество – храна, алкохол, наркотик, в друг случай ще е злоупотреба с поведенчески модел – алчност, стремеж към власт, разврат, в трети ще е крайна патологична форма на съвкупност от няколко подобни модела. Не се ли научим обаче как да контролираме това – собствената ни природа, никога няма да се решат нито политическите, нито икономическите, а най-малко личностните ни проблеми. Затова пътят към истинското решение не е политически, а психологически. Дерзайте!