/Поглед.инфо/ Томе, Ивак,
Преди всичко искам публично да ви пожелая да оцелеете като неповторими индивидуалности в това изключително драматично за вашите личностни устои преживяване - да бъдете народни представители в Народното събрание на Република България! Знаете, че приветствах приятелски и сърдечно вашето решение да влезете в политиката, защото повече от всичко исках и искам достойни хора като вас, доказани личности и независими в своето мислене истински българи най-после да проникнат в иначе дълбоко страдащия от Синдрома на Придобитата Интелектуална Недостатъчнот (българският политически СПИН) т.нар. "български политически елит"! Защото бях, а и съм сигурен, че вашите слова ще бъдат онези разтърсващи екзистенциални предизвикателства, чрез които не безнадеждният "елит", а българският народ ще се опита да преосмисли смисъла на собственото си съществуване на Планетата Земя - в историята, в съвремието и в бъдещето! И това е моята надежда, приятели, че няма да спестявате нито на "елита", нито на нацията, Истината, независимо дали "елитът" или нацията ще искат да я чуят, после да я осмислят и накрая да я превърнат в реалност - важното е да я казвате, Истината, защото другите няма да го направят!
Томе, Ивак,
Впоследствие искам публично да споделя моите приятелски притеснения, но заедно с това и увереността ми, че въпреки "компанията", в която сега се намирате - вашите останали 238 колеги-депутати, вие ще се опитвате непрекъснато да ги вдигате до вашето ниво! Защото, скъпи мои приятели, между вас двамата и почти (може би с две-три изключенияя) всички останали народни представители стои една разлика от около 10 вагона книги, които вие двамата сте прочели, докато някои други са останали в рамките на едно конкретно описание на един индиански вожд! Искам да кажа, че между вас двамата и един такъв човек и неговите хора има дълбока цивилизационна несъвместимост, която пролича и днес, при откриването на 44-тия Български Парламент! Томе, казвам го директно на теб - твоята реч днес беше фантастична, едновременно разтърсващ повик от миналото и умолително настояване за съвременността и бъдещето, но не съм убеден, че както "елитът", така и "нацията" усетиха пулса на историческото време, за което им говориш?! Ивак, казвам и на теб, че си абсолютно прав, когато днес говореше за ужасяващата реалност на съвременния капитализъм, опитващ се да се крие срамежливо зад маската на идеологемата "демокрация", макар че и от "Позитано" 20 се страхуват някак си да изговарят нещата с истинските им имена?!
Томе, Ивак,
И накрая, знам, че цивилизационната пропаст между вас двамата и хора като Георги Гергов, Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Валери Симеонов, Димитър Главчев, Цвета Караянчева, Веселин Марешки и т.н. ще ви кара непрекъснато да скърцате със зъби и да си мислите дали да не "теглите майната" на цялата тази история, напускайки Българския Парламент! И двамата знаете, че като приятел ще приема това ваше решение, както приех и предишното, но в случая има нещо друго, което е над нашите лични отношения! А това е вашата отговорност към опита и необходимостта от трибуната на Народното събрание, а и не само оттам, да казвате Истината! Нищо, че е вярна максимата на Еклесиаст, че "истината носи само страдания"! Като психолог ще кажа само, че единствено вярната диагноза може да положи основите на адекватно лечение! А че българският обществен организъм е дълбоко болен и се нуждае както от диагноза, така и от лечение, това е вън от всякакво съмнение!
С приятелски поздрави и искрени благопожелания,
проф. Людмил Георгиев