/Поглед.инфо/ Професор Андрей Пантев е не само историк, а аристократ на духа – за това биха свидетелствали поколения негови студенти. На 26 март той навърши 80 години.

Когато той говори в зала – без значение дали е в най-затънтеното селище, в университета или в парламента, слушащите го почти винаги го изпращат на крака. Когато пък се появи по телевизията, човек просто оставя дистанционното – то не му е необходимо. Винаги научаваш нещо или просто слушаш. Той наистина е историкът, когото всички разпознават. Знаят какво мисли за случилото се в световната история отпреди един-два века например, или пък за ставащото днес, но малцина имат представа за това какво е белязало живота му.

“Не съм толкова значима личност, за да съм интересен на околните”, без грам превземка казва историкът и дръпва с наслада от лулата си. Една от причините да не пише спомени се крие именно в признанието, че не може да бъде “откровен с всички и за всичко”.

“Не вярвам, че гръцката максима: “Опознай себе си!”, е валидна за отделния човек. Човешката душа не е витрина за разглеждане. Трябва да отнесем и някои тайни със себе си!” Тези думи на професора сигурно обезсмислят опитите да се научи повече за личния му живот.

Първата му среща със световното добро и зло е, когато четиригодишен удивено гледа белите пухкави следи на аеропланите, които бръмчат нависоко над бащиния му дом в кулското село Раковица. Като огромни птици. Без да знае, че това всъщност са бомбардировачи и че хвърлят нещо страшно. По-късно ще се доближи до смущаващата, но реалистична констатация на Уинстън Чърчил, че историята на света е история на войни. А момчето от Кулско е родено само на километър от манастир от XIII век. Майка му и баща му цял живот са учители, без да са познавачи на Гьоте и Бодлер, но внедряват онази доброта, която за него е по-силна от познавателната мъдрост. Глезените питомци на онова време го дамгосват сега като червен, без да знаят нищо за него. Когато става студент, майка му отива в циганското училище във Видин, за да взима повече, защото има студент в София. Един детски спомен обаче още пробожда сърцето и душата на професора, превърнал се е в рана, в скрита травма до края на дните му – баща му умира на масата пред семейството на връх Заговезни по обяд, задавя се. Това е нещо като среща със зловещото на едно шестгодишно дете.

Израсъл край брега на Дунава, властно го привлича тайнството на нейното течение. Всеки дунавски рибар за него е потомствен аристократ, а реката е магия, тя е част от кръвта му. Наставниците на неговата младост са писателите. От Достоевски до любимия му Ремарк.

Около професионалната биография на родения през 1939-а Андрей Пантев всичко е явно, Уикипедия и Гугъл знаят всичко. След гимназията във Видин, той завършва история в Софийския университет. Любопитен щрих от биографията му е, че в университета той е в едни випуск с именития ни литературовед проф. Никола Георгиев, с когото заедно са и войници в Разград. И двамата днес са едни от малцината български мъдреци. По молба на майка си Андрей се завръща в родното място и повече от три години е предпочитаният екскурзовод по стените на крепостта “Баба Вида”.

В търкалян от вятъра вестник прочита за конкурс за аспирант по история на Англия в Института за история при БАН. И заминава пак за София. Всичко потръгва. Един аспирант от кулско село става кандидат на науките, доцент, доктор, професор и прочее. И най-важното – започват да го забелязват и да говорят за него.

Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г. През периода 1982-1984 г. преподава балканска история в САЩ. Превръща се в един от любимците на студентите първо в Софийския университет, а после навсякъде, където се появява. Гост-професор е във Великотърновския университет в продължение на 35 години, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС и други висши учебни заведения. Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение “Св. Георги Софийски”.

Наричат го една от “белите врани” на българския парламент – през трите мандата депутатство не си позволи да гласува различно от собствената си съвест. Още се помнят някои негови знакови несъгласия. Той се обяви против НАТО, против войната в Ирак, в Афганистан, против признаването на Косово. Беше и срещу демонтиране на нашите ракети, против чужди бази в България и прочие. И днес, когато някой се сети да го попита за това, скромно отговаря: “Не съм извършил подвиг, но не можех иначе.” Без поза и патетика. В парламента се сдобива и с определението най-добър оратор.

За него щастието има конкретика. Обича пукота на леда от топлия скоч, руската водка, арменския коняк, цигарите “Житан”,тютюнът “Челини”, залезите над “сънния” квартал “Младост”, където живее, дружния смях на съседна компания. А лулата е неговата запазена марка – тя му дава “усещане за сигурност по-силна от НАТО”. Убеден е, че понякога дребни неща могат да ни направят щастливи, а истински катастрофи – равнодушни. Смята, че душевният лукс от общуването с хора е повече от всякакво благосъстояние.

И най-важното, наистина обича и Отечеството си. Но с такава любов, която е несъизмерима с хонорар, платен офис или субсидия.

На многая лета, Професоре!

 Дъщеря му прилича на него

Андрей Пантев има дъщеря, която прилича на него, каквото и да означава това. Професорът съжалява, че няма повече деца, но това вече е минало. А историята с жената на неговия живот, която е до него от мно-о-ого години, навярно би била чудесен сюжет за красив романс. Те обаче никога няма да експонират тази тръпка на тепсия за обществена експозиция. Цвети може половин час да подрежда цветя във вазата и за него това е възвишена поезия. Знае само, че когато го одобрява в нещо, усещането му е, че може да докосне небето. И обратното, когато го гледа с укор, за него вселената рухва.

За него

Адмирирам честната Ви позиция

Задълбочените Ви исторически познания, съчетани с обаятелното слово и таланта на разказвач, очароват аудитории далеч извън пределите на Алма матер и дават възможност на сънародниците ни да опознаят части от пъзела на миналото по начин, докосващ дълбоко душите и сърцата. Честната Ви позиция по чувствителни за обществото проблеми, споделяна открито и аргументирано, е достойна за адмирации. Вярвам, че всеки личен празник е повод за равносметка. Надявам се днес равносметката на учения, преподавателя, автора, депутата и общественика, да е удовлетворяваща.

Президентът Румен Радев по случай 80-годишнината на Пантев

Защитава здравия разум

Думите му на мъдрец неизменно съпътстваха всички остри поврати от последните десетилетия. Зная, че истинската безкористна благодарност почти изчезна в комерсиализираното ни общество, удавено от фалшивите награди. Зная, че автентичните интелектуални стойности бяха заменени от безумни сензации. Това няма да ме спре да изразя дълбоката си благодарност към колегата и приятел Андрей Пантев за това, че беше толкова непреклонен в защитата на здравия разум и на идеята за обществена справедливост в тези бурни и, ако трябва да съм напълно честна, доста подли времена.

Проф. Искра Баева, историк

Запази моралната си висота

Проф. Пантев е от знаковите фигури на българската интелигенция. Неговото име следва да се пише с големи букви, защото е сред малцината, които запазиха своята морална и интелектуална висота по време на прехода след 1989 г. Един от малкото достойни хора от времето на последните три десетилетия, когато голяма част от българската интелигенция се компрометира и маргинализира, а интелектуалците като големи морални и интелектуални авторитети почти изчезнаха.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели