/Поглед.инфо/ Пред Дякона само с чисти помисли
Защото той не се нуждае от поклони на плоскочели, на дебеловрати, на отцеругатели...
И би било прекрасно, ако на паметния февруарски ден пред лика му, вместен в бронза и гранита, склонят глави само люде, в чиито души свети ореолът на жертвената кръв!
Нека оня, скъсал пъпната си връв с рода български, отметнал правдата човешка, не минува през светите места на Отечеството. И всеки политик, презрял стремежа на Дякона да "възобнови" и "възстанови" българската държава, по-добре паметника да не доближава, защото драматичната ни летопис е омрачена от малодушници, подвластни на пъклени страсти, готови дори да заложат най-висшите по смисъл каузи на собственото си благополучие.
Колцина от днешните властници ратуват за оная "демократска", за оная "чиста и свята република", както си мечтал ти, Дяконе?
"В България не ще има цар, а народно управление и всекиму своето." И какво сторихме? Доведохме царя, дарувахме го щедро и прещедро, дори юбилей му стъкмихме, а титана от Лайпциг, за срам пред другите народи и света, оклеветихме! Не осквернихме ли политическите ти мировъзрения - пълното отрицание на монархията? А колкото до "всекиму своето" - не се получи и не се получава, защото е непригодно за модерната ни поевропейчена държава.
От сътвореното общо благо гребнаха и гребат, доизгребват с черпака малцина. И защо са се лупнали висшите властници да дробят и множат колкото се може институциите, навързани като броеници, затлачвайки напълно умишлено Дяконовата представа за "демократическия централизъм". И как някой ще се наеме да съди съвременните крезовци - куче влачи, диря няма! И всичко заграбено е "законно" според скроените и прекроявани закони.
И къде остана оня основен закон, призван да въдворява истинска демокрация? Ами романтичната представа за общество "без привилегировани съсловия и личности"? Нали ти, Дяконе, беше прегърнал идеите на Френската революция, представите на Томазо Кампанела за човешкото общество ("Деца на слънцето").
И как да се върви към "вишегласие", като са се хванали гуша за гуша в Народното... И ако има нещо, което никой свестен човек не може да отрече, че днес няма "задружни сили" (що свят се разпиля по целия свят), че дори ако се пръкне някой свестен и способен за месия, овълчените и обезсвестени велможи са готови да го разкъсат и изхвърлят от политическата сцена.
И колко вярно си го проумял - може ли държава да съществува без "организация и дисциплина" - дисциплина за всички - от долу до горе и от горе до долу. Само че тя е валидна долу за овчедушните и разтегливо понятие за горе - бездушните. Как мечтаеше за "социална справедливост" кога девет години кръстосваше по чуки и бърда, замръкваше в селски одаи и манастирски килии, и поемаше с гняв и болка тъгите и несгодите на българския род. Свенеше се от стъкмената блага трапеза, отгде да знаеш, че цяло село те жалеше, кога бе на постеля - да хапнеш и да оздравееш, защото за тях бе светец в народното дело. Сладък ти беше и сиромашкият залък на бедняка бай Иван Арабаджията, сладко ти беше кога свърташе по къшли и махали..., по села и градища, сладка ти беше и царевичната пита, и сухоежбината. И кога ти беше най-потайно и чисто - пееше ли, пееше, гласът ти лееше сърдечните пориви, издигаше твоите химни към Бога..., пееше в оная воденица, навън вилнееха зимните вихри и омайваше със слисание от несломимия ти дух... Най-великият ти побратим - бъдещият Войвода. Случайност или щрих от трагичната летопис, от битието на светия тандем - Апостола и Войводата - тандем, рядко срещан, дори изключение в световната история.
Ето, само това ти стига, българино, за да се гордееш, че си потомък на такива толкова земни и толкова божествени люде.
Ех, Дяконе, Дяконе - колко молитви издума до последната на бесилото?
За какво молеше Бога в сладкогласното си херовико в църквата "Света Богородица", та богомолците през сълзи отправяха поглед нагоре, през църковния купол... към Всевишния?
В мислите си кроеше хоризонтите на "социалното равенство". Уви! Днес сме на два бряга: на единия - опоскания народ, тънещ в мизерия и апатия, на другия - преситените политически шмекери!
А "чистите сметки" - те останаха в твоите тефтерчета, пък и качествата човешки се мерят с друг аршин: честният труд е будалък, справедливостта - класово понятие, идеалът - анахронизъм! Днес повторно бесим и разстрелваме онези, що боготворяха твоето име и следваха твоя пример.
Мъжествеността я мерим в други посоки - непонятни, космично далечни от твоя аскетизъм, а достолепието човешко - според кесията. По твоето Българско са плъзнали глутници емисари, бeзиргяни, спохождат ни, оглеждат ни, потупват и прегръщат, защото Господ ни е посял на важен кръстопът, пък и земята ни е богата, водата - чиста, много работи ни идват отръки, ама будалъкът ни никъде го няма. Всякакви влъхви от Изток, от Запад, че чак и отвъд океана шетат из християнските Балкани, ровичкат между братята славяни...
Колкото до чистия човек - трудна работа, игла да търсиш в купа сено, пък и една капка катран да сипеш в извара - стига! Забравихме твоята приказка: "Не трябва толкоз бутане и заобикалки, но кажи: "Това и това ти е грешката", та да се поправя, ако съм чист човек." Управниците не оценяват мъдростта на твоето слово, а пък на людето им трябват чисти хора, за да има "равноправие на народи, нации и малцинства", както ти жадуваше.
Ти учеше селската челяд на юнашки песни и талим, пробуждаше вълнението за "Голямата сватба", а ние днес стопихме дядо Йоцовата радост за българското воинство и храним чужди аскери.
В легендарното си битие се вписа с много имена - народът всичките сля в Апостола, но до сетния си дъх на бесилото защити и освети повторно името на Игнатий Старозагорски, увиснал на бесилото като страстен сторонник на православната Християнска вяра, чието име ти - Васил Кунчев, приемаш при монашеското пострижение.
Много зографи те изписаха и изписват, Дяконе, но никой не те вмести в кръжилото на иконата, че как иначе - нали бесилото е простряло черната си сянка в летописа ни и е възкръснало като зарево над цяло Българско, че и по-надалеко - навсъде, де тупка българско сърце, и се е превърнало в икона, неподвластна на ветрищата, дето бият по върхищата, и там, де орлите гнезда вият и браздят небесата...
Прав си, че времето ни обръща и ние го обръщаме. И тебе, и Войводата властниците курдисаха по стените на кабинетите си за омий очи, но ние долу ви носим в сърцата и душите си, и зидаме в мислите и мечтите си онова - бедното отечество, дето ще цари Вишегласие..., Равенство и Свобода!!!
