/Поглед.инфо/ Дума да не става – Радев бе блестящ.
Словото му бе фиксирано върху най-важното, най-нужното – и най-дефицитното в наши дни: ПАМЕТТА.
Радев произнесе краткото си слово на честването на 139-годишнината от „Възкресението на България“ – това са негови думи - без да чете, с един изряден език, отдавна изчезнал от политиката ни.
Не спомена Турското робство – замени го с „османско“.
Обаче спомена Царя-Освободител, както и руския народ – „който не се страхува от жертви в името на вярата и братството“ – и с това заличи петгодишните опити на предшественика си да фалшифицира Историята.
***
Когато Радев цитира „един автор“ или „един историк“, това не му е подсказано от някой съветник, това е сигурно – това е знание, което видимо се е просмукало в него.
Стори ми се дори, че в днешната церемония имаше една приповдигнатост: все пак, друго си е истински генерал да приема военните части.
Да си признаем: имаше достолепие, толкова липсващо при подобни церемонии.
Години наред се срамувахме от угодливите слова на предшественика му.
Дори и Самарското знаме сигурно се е притеснявало от тях.
***
Още сутринта Радев отправи кратко поздравление за Трети март, съпроводено с негова снимка на Шипка.
Как да разчетем това?
Да не се забравя българският принос?
***
Както винаги в българските ни работи не липсваше и лъжичката катран: венец пред паметника на Царя-Освободител поднесе и Обединение ДОСТ.
Защо пък не – ръката на Турция у нас няма притеснения, след като се чества Освобождението от „османско“ робство.
***
