/Поглед.инфо/ Майка му брои стотинките, а Митко, с наведена виновно руса главица, чака.
Чака да разбере пак ли ще заплаче майка му.
Този път стотинките бяха много, имаше и една беличка, значи трябва да стигнат за хляб.
Ако не за цял, поне за половинка хляб.
Митко не умееше да брои и да пресмята стотинки.
Не му провървя в училище – децата бяха зли, надменни и го обиждаха, като говореха лоши работи за майка му. Не се сдържаше и винаги отнасяше боя – противниците му бяха силни, охранени и подли...
Поне още няколко месеца да бе издържал, щеше да се научи да смята и да познава поне парите, тъй казваше майка му. И все се канеше да почне да го учи да брои, но нали беше болнава, все не успяваше. Ама щеше да го научи, беше се зарекла поне да го научи да брои стотинки.
Парите, защото, оказа се, те бяха най-важното нещо на света.
Майка му хич не се съгласяваше, че е така, но той си знаеше – парите са това, което дава сила на хората.
Ето, ако имаше пари – щеше да плати на лекаря и той пак щеше да почне да идва и да лекува майка му.
Щеше да купи нови тапети и щеше да ги залепи сам, колко му е, беше гледал, но затова бяха нужни пак пари.
И иди сетне говори, че парите не били най-важното нещо на света, мамо-мамичко!
Толкоз те обичам, ама си глупава!
Майка му броеше стотинките, а сълзите й капеха по треперещите й от слабост и вълнение изтънели пръсти.
Преброи стотинките и не повярва на очите си!
Явно беше сбъркала, но при следващото броене отново бяха два и трийсет.
Много!
За първи път, откакто детето тръгна на просия, то се връщаше с толкова много пари.
- За хляб има! – изрече усмихната, но и изплашена, тя.
Момчето въздъхна шумно, с облекчение и даже въодушевление.
Отброи стотинки, само жълтички, точно за един хляб и му ги изсипа в шепичката.
Момчето стисна стотинките и изтърча навън.
И тази вечер ще ядат!
Радост голяма, има ли по-голяма?