/Поглед.инфо/ Наскоро група учени- историци, главно траколози, но не и специалисти по история от 14 до 19 век, изпратиха писмо до МОН в новите учебници да влезел термина „османско владичество”, а не както беше досега за поколения българи „турско робство”. Следователно, според тях, би трябвало да променим и заглавието на великия роман на Вазов „Под игото”, да стане „Под владичеството”, а защо не и „Под присъствието”?
По този повод написах този коментар.

                               „Не искайте от мене безпристрастие – аз видях Батак!”

                                                                                                           Иван Вазов

"Още от онзи черен за човечеството ден когато кракът на турците стъпи за първи път стъпи в Европа, те са олицетворение на най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията.."

из „Уроци по клане” на Уйлям Гладстон

Въпросът ми е реторичен и всеки нормален и честен българин би казал, че вярно е второто. Тук не искам да припомням позицията на някои наши управници, които не смеят да произнесат тези две думи: „турско робство” . Това направи дори президентът, който за съжаление, е дипломиран историк! Но нека да ги оставим, историята скоро ще ги забрави. Да се поровим малко в нея, да припомним само някои факти и моменти.

Без съмнение, всеки народ в своята история е бил през определени периоди под чуждо владичество. За по- дълго или за по- кратко.

Нашето иго продължи от 1393 до 1878 и се оказа не само сред най- дългите, но и сред най- страшните, най- варварските, най- жестоките в цялата световна история, въпреки твърденията на някои наши безродни- историци, които напразно се мъчат да изкривят истината Защо?

Защото един народ с една твърде

НИСКА СТЕПЕН НА ЦИВИЛИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ ,

като въпросния турски, завладя с военна сила един далече по-напреднал народ като българския. И това е нашата трагедия, с фатални последици, които усещаме и сега. През далечната 1393 година, когато пада Търново – ключовете на крепостта турците получават след коварство - от свои шпиони венециански евреи! – България е държава на 712 години, а Турция на 72! Знаем, че в началото на 14 век Осман I основава в Мала Азия държава с главен град Бурса, а по- късно разсипва прекрасния Константинопол, за да го превърне в своя столица и да оскверни импозантния християнски храм „Света София”. Оттогава до Кримската война / 1856 / тази милитаризирана азиатска империя воюва непрекъснато повече от 500 години – по точно 532 години. Воюва за чужди територии, поробва цели народи, унищожава материални и духовни ценности и не създава нищо, за разлика от другите империи през този период – Англия, Франция, Австро-Унгария. А България поне три столетия преди това вече има свои книжовни школи / Преслав, Охрид, Търново/, писатели / Константин Преславски, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий /, развита просветна система, самостоятелна църква и дори своя патриаршия. Докато Османска Турция е изостанала във всяко отношение, безпросветна държава, която се олицетворява от спахията – турчин на кон с ятаган в ръка, готов във всеки момент да граби, опожарява, насилва, мародерства и убива. И той го прави цели 485 години! Според исляма, в който е обучен да вярва сляпо без изобщо да мисли, колкото повече християни или неверници изтреби на земята той, толкова по- щастлив ще бъде в мюсюлманския рай!

Над 300 000 българи са били насила включени в турския еничерски корпус. За него български момчета- християни са били насила вземани на възраст между 7-10 години. И само за 10- 12 месеци са били превръщани в жестоки еничари, т.е. мюсюлмани, аскери на султана. Обучавали са ги в изключителна жестокост към своите сънародници българи и насила са ги превръщали мюсюлмани- фанатици. Еничарите са извършвали са най-кървавите изстъпления към своите сънародници. Робството е било официално регламентирано в Османската империя.

ГЕНОЦИДЪТ -

над българите е страшен, непрестанен!

Започва още с падането на столицата Търновград и масовото избиване на цялата българска аристокрация, интелигенция и духовенство. А България, както знаем, тогава е сред водещите, цивилизовани държави в Европа. До смазването на един цял народ – една невиждана по своите размери жестокост, непозната за цивилизования свят тогава. Геноцидът продължава с различни темпове и сила до „културния и европейски” 19 век, до многострадалния Батак / оказа се, че акцията „Анти- Батак” се субсидирала не толкова от Берлин, колкото от Анкара!/, до опожаряването и кланетата в Стара Загора / зверски избити 14 500 българи – мъже, жени и деца, а градът опожарен до основи!/, Търговище и още в десетки градове и села по време на Априлското въстание и дори когато турците губят войната. За да избухне отново през 1913 година с изтребването и прогонването на тракийските българи, за което и Турция и нашите сервилни към Анкара управници упорито мълчат.

ПОРАЖЕНИЯТА -

от Геноцида усещаме и днес.

Според учени- демографи, ако не беше поробена от Турция, България днес щеше да бъде една от големите европейски държави с по- обширна територия и близка по брой на населението до Англия и Франция, повече от 60 милиона жители, но за съжаление след 1878 година българите са малко над 3 милиона. Това говори за системен геноцид, за огромни безвъзвратни поражения върху генофонда.

Но пораженията са не само в посока на намаляването на населението. Те са във всичко, във всяка област: икономика, просвета, култура, църква. Турците обграждат България с висока ”китайска стена” за векове. Българинът е просто в затвор. Напълно лишен от контакти с цивилизования свят. И едва след Кримската война, когато европейски войски прекосяват страната, той вижда за първи път като „туземец бели хора”. А и Европа не подозира, че на Балканите има някакъв християнски народ с минало и древна история...А това, че църквата ни като православна остава без подкрепата на католическия и протестантски Запад също е сред факторите, забавили освобождението ни – то идва късно, с помощта на православна Русия, повече заради користните й подбуди, битката за Проливите и хегемония над Балканите.

ТОВА, ЧЕ ПОРОБИТЕЛЯТ Е ПРИМИТИВЕН -

нанася огромни, непоправими щети върху България.

И други народи на континента попадат за по- кратко или по- дълго под робство, но по време на австрийското робство италианците се радват на Ла Скала и аплодират Росини, Доницети и Верди, чехите и унгарците имат своите Сметана, Лист и Дворжак, поробените от испанците холандци се гордеят със своите Рембрандт, Ван Дайк и Рубенс. А българинът тлее в мрака на бездуховността – през 16 век, например, в България е останал само един книжовник и почти цялото население е напълно неграмотно. То е просто една безправна „рая”, едно стадо от „гяури” / както сега самозабравили се министри и депутати от незаконната турска партия ДПС наричат нас, българите!/. Това, че България е заобиколена от поробени или васални на Турция земи, че не граничи поне с една свободна и цивилизована европейска държава, е наистина трагедия и това за дълго спира нормалното й развитие..

ИЗКРИВЯВА СЕ -

националният характер на българина.

Той е принуден да живее във вечен страх за физическото си оцеляване. Ужасната отрова на страха, която разнебитва нервите и смазва душата, парализира неговата воля. „Преклонена главица сабя не я сече!” Страшна поговорка, без аналог в европейските езици!

Най- лошото е, че това робство, този затвор довежда до две големи морални злини: отчуждаването на българина от общото, от държавата / тя е враг за него и досега!/ и до известна степен и от вярата в Бога, защото, след като един народ се моли 500 години на Бога да го спаси от Злото, а той не го спасява, вярата лесно може да се изгуби. Българите са много по- малко вярващи, отколкото румънците, поляците или руснаците. Да, пораженията върху националния характер са видни и днес. Много и разнопосочни са отрицателните ориенталски влияния . От една цивилизация, ако може да се употреби тук тази дума, с подобна ниска степен на развитие, с нисък морал / с хареми и роби / и принизени естетически критерии, не може да се очаква друго, освен ниска култура и нисък морал. И грозните остатъци от Ориента са видни и днес: Глория, Ивана и Азис, чалгата, повсеместната анадолска простащина и грубост, корупцията, мръсните улици, опростачването на нацията.

Общество, изградено върху рушвета / подкупа /, в никакъв случай не може да се нарече „цивилизовано” и „морално”. Виждаме го и сега как се налага най- вече от актива на една антиконституционна и пагубна за страната ни партия.

Поражения има и върху

ЕЗИКА-

– хубавият и звучен български славянски език се замърсява чувствително от турските думи през тези столетия. Неговото развитие се забавя много – той просъществува под формата на множество диалекти, близо 90, за да се оформи едва в края на 19 и началото на 20 век. Но грозно звучащите турцизми все още неоправдано битуват в речта ни и я замърсяват, много географски топоними също носят старите и некрасиви турски имена. Не мога да си обясня позицията на президента Радев, който отказва засега да се промени грозното и обидно име Мусала / „Слава на Алаха!”/ със Свети Иван... В същото време в заграбените ни от съседите изконни български територии не е съхранен нито един топоним, там и имената на етническите българи са турски или гръцки със закони още от 1934 година!

ЗА РОБСТВОТО –

са изписани хиляди страници. Днес някои продажни безродници се опитват да го омаловажат и дори зачеркнат.

Готови са да променят и заглавието на великия роман на Вазов и то да стане “Под присъствието”...

Под диктовката на някои продали се на Анкара политици, депутати и министри, те, за срам на цяла България!, вече пренаписаха и осакатиха учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца. „Робство е нямало, имало е някакво османско присъствие и българинът е живял относително добре и спокойно” А маститата писателка, историчка- османистка Вера Мутафчиева се опиташе да ни убеди, че „турският спахия не бил чак толкова лош и вреден човек” /!?/...

Всъщност, това целят плановете Йозал” и доктрината „Дълес” – народ без историческа памет, без добро образование, с ниска култура, народ на слуги и безотечественици... С една дума – унищожението на българите и България.

И нека нашият премиер заеме една по- достойна позиция и да не приема провокациите на турски министри и дипломати. Сегашният посланик Улусой поиска в българските училища да се изучавал...турски !

П.п.

На 2 юни м.г. на Вола от една телевизия попитаха Цветан Цветанов с кого се е сражавал Христо Ботев. След като помисли малко той отговори следното / записано е и в Интернет/: „Ботев се е сражавал срещу...турските представители тогава в България...”

Башибозуци отвеждат българи в робство от Белоградчишко

Пазар на роби в Одринско

Турци насилват и измъчват български жени –

худ. Константин Маковски, Полша


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели