/Поглед.инфо/
Всяка нощ, всеки ден
ти нахлуваш във мен
моя истинска и сладкогласна!
От безкрайно далеч!
Моя българска реч!
Моя вечна съдба... И прекрасна...

Едно малко дете
с теб щастливо расте...
И прилежно и звучно те срича...
Цяло в твоята власт...
Колко майчина страст!
Да те учи и да те обича...

А какви врагове
векове.. векове...
се опитваха да те убият!
Днеска твойте чада
пак свещена вода
от безсмъртното изворче пият...

Колко музика... Стих...
Аз от малък открих.
И във себе си вечно те пазя...
Моя българска реч...
Моя арфа и меч...
И завет на Славейков и Вазов...

Старомоден съм, знам.
Ти си светлият храм
в който тихичко влизам на пръсти...
И когато греша,
мойта грешна душа
мълчаливо във тебе се кръсти.

Прости нашия грях...
Ах, защо ме е страх...
Дойде време жестоко и жалко...
Суета... Беднота...
И ни пръсна света...
И останахме толкова малко...

Моя реч... Мой език!
До последния миг!
До последната нощ... И до края!
Непохватен и тих –
този мой верен стих
позволи ми да ти завещая!

12 януари 2018г.
5ч. 56 м. Сутринта


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели