/Поглед.инфо/ Разговор на Александър Симов с члена на НС на БСП Румен Овчаров за това успява ли БСП да предложи алтернатива на обществото, защо се водят битките с врага с партиен билет, какво е политическото състояние на левицата, какво трябва да се случи в БСП, за да започне партията да разширява влияние, какво трябва да предложат социалистите на хората и какво трябва да промени Корнелия Нинова.

Ал. Симов: Здравейте драги зрители, вие сте с предаването „Алтернативен поглед” на Поглед ТВ, а гост днес в нашето студио е членът на националния съвет на БСП Румен Овчаров. Здравейте, господин Овчаров, благодаря ви много, че приехте нашата покана.

Р. Овчаров: Здравейте.

Ал. Симов: Забелязах, че точно преди една година сме правили разговор с вас в това студио. И тогава Вие казвате едно интересно изречение. Сега искам да знам дали продължавате да смятате така. Изречението е: „БСП е опозицията, но не е ясно дали е алтернативата”. Сега, година по-късно, очертава ли се алтернативата на хоризонта според Вас, имайки предвид, че междувременно БСП създаде един документ – „Визия за България”, който е представян като лявата алтернатива за това, което трябва да се случва в България.

Р. Овчаров: Формално погледнато, би трябвало да кажем, че да – БСП направи крачки към формирането си или като формирането на образа си като алтернатива. „Визия за България” може да бъде документ, който да е критикуван, който да поражда и въпроси, но очевидно е претенция и идея точно в тази посока – създаването на алтернативност. Защо казвам „формално”. Защото, за съжаление, нито този документ, нито амбициите за алтернативност не доведоха до пробив в електоралната подкрепа за БСП. БСП се върти в този кръг от избиратели, които си бяха и преди една година. В същите проценти. Разликата с ГЕРБ намалява, но тя не намалява, защото БСП се качва, тя се намалява, защото ГЕРБ пада. Тоест този опит за формиране на БСП като алтернатива очевидно стигна донякъде, но не успя да направи пробива, който е необходим на БСП в електоралната подкрепа. Така че може да стигнем до третия ключов момент, а той е консолидацията.

Ал. Симов: Да, а що се отнася до консолидацията… Вашата реч на последния пленум на БСП доста издания я пуснаха, вие отново повторихте за консолидацията, че един лидер трябва да обединява, а не да разделя. В този дух бяха изказванията ви.

Р. Овчаров: Аз го приказвам, защото това не е трудно за досещане. Не е трудно. Аз давах и примери: едно малко детенце вижда как всеки ден родителите му се карат, то не остава с усещането за щастливо семейство, за щастливо детство. А когато се набутат разни външни фактори като баби и дядовци, то със сигурност на следващия ден няма да има кой да заведе детето на детска градина (смее се). Не е необходимо да си кой знае какъв политик или историк, за да видиш че убийствените граждански войни и конфликти не водят до забогатяване на нацията – ето ви случая със Сирия, ето ви случая с Либия, колко такива примери? Гражданската война в Русия, ако искате. Не виждам поради коя причина и защо някои хора в ръководството на партията си мислят, че борейки се срещу врага с партиен билет, те правят партията по-силна. Някога Сталин използваше тази форма на разчистване на сметките, като ѝ беше лепнал етикета „изостряне на класовата борба” и разчистване на терена от всякакви политически опоненти. Включително и измислени такива. Сега това не е възможно. Сега, когато се опиташ да елиминираш някого от своите, така да се каже, другари, ти го елиминираш заедно с групата избиратели, които са около него. Никой от тези, които са в Националния съвет, не е сам за себе си. Той е там, защото е събрал определена подкрепа. И войната срещу врага с партиен билет е 100% противопоказна. Аз казвам, че първо трябва да се приключи, или да се започне поне, да се дадат знаците за консолидация вътре в партията, второ - за консолидацията в левицата, и трето – консолидация на всички избиратели и на всички граждани на Република България, които искат промяна в системата или в управлението на държавата. Сега този лозунг „Смяна на системата” ме връща 30 години назад, когато ходехме по улицата и викахме: „Смяна на системата”, „Демонтаж на системата” и в крайна сметка никой не успя да разбере какво точно демонтирахме. А пък какво монтирахме – съвсем.

Ал. Симов: Това е вече за отделен разговор… Някой път. А нека точка по точка. Казвате, че трябва да се върви към обединяване. Според Вас, Корнелия Нинова до момента показва ли знаци в тази посока, или точно обратното - показва изтеризиране на ситуацията в БСП?

Р. Овчаров: Как да ви кажа. Не бих си позволил такова изказване като онзиденшното. Сигурно си спомняте, че предното ми изказване по този начин, бе направено също преди една година в парк-хотел „Москва”. Просто защото ГЕРБ се свалят от власт – сами се свалят от власт. Те сами вече не знаят накъде да вървят. И ако не бе желанието на Бойко Борисов на всяка цена да удържи властта – той преди винаги бягаше, но сега има причини, които го карат да стои още на власт… Ако ние не направим необходимите крачки, то ние отново ще загубим изборите. И Корнелия не прави достатъчно в тази посока. Това го казах на пленума и нямам причини да не го кажа и сега. Тя имаше 100% възможност да излезе 100% победител от този пленум. Защо трябваше да докараме този пленум да гласуваме за отстраняването на един човек, който и да е той. В крайна сметка така и не разбраха някои хора в ръководството на партията, че залогът на този разговор на пленума съвсем не беше главният редактор. Съвсем не беше и постът на Корнелия Нинова. Залогът бе БСП тръгва ли към овладяване на властта в България. Готова ли е? Има ли визия за това как ще го направи? И, за съжаление, ръководството на партията отново не направи точно този извод и не направи крачката в тази посока. На пленума, ако бяха казали „Да, разбираме, решаваме този въпрос, гледаме напред”… Ние се готвехме да обсъждаме пак оставки, устави, някакви вътрешни битки… Разберете, това е загубена кауза.

Ал. Симов: Дори се получи леко метафорично: БСП обсъждаше себе си, а навън хората се вдигаха.

Р. Овчаров: Това е пълно безумие. Сега, друг е въпросът с цените на бензина, за него можем да си поговорим, но това е друга тема. Бих искал някои хора в ръководството на БСП да разберат, че фактът, че са станали ръководители в партията, че някой е станал председател, не го прави изключителен. Те имат мисия – и тази мисия е със срок един, два или три избора. Тяхната мисия е да възстановят доверието в партията, да спечелят изборите. Ако те не успеят да го направят веднъж, втори или трети път… Мандатът е условно четири години – колкото по-рано си тръгнат, толкова по-добре за самите тях, защото те очевидно не са си изпълнили мисията. Същото се отнася и до Корнелия и всички, които са около нея. Те не успяха да спечелят изборите, когато те им бяха написани така да се каже, сложени на масата. Имам предвид парламентарните избори, след победата на президентските. Една нова загуба вече в много голяма степен натежава в обратната посока. Има една мисъл на Наполеон: „Когато се качваш нагоре, винаги може да спреш, тръгнеш ли надолу, спиране няма.“ Трябва да се разбере, че сега сме горе-долу на ръба.

Ал. Симов: Пак преди година казахте, БСП загуби онези избори, изборите, за които говорихте, от високомерие. Мислите ли, че сега БСП е в състояние да спечели избори в този си вид, в това си качество, с това, което предлага?

Р. Овчаров: Даже не е въпросът в това да ги спечели. Както вървят нещата, БСП ще спечели изборите, защото сега гледам проучванията, разликата...

Ал. Симов: Статистическата грешка, да.

Р. Овчаров: 100 процента съм сигурен, че БСП е вече над ГЕРБ. Отново повтарям, това не е, защото БСП събира подкрепа, а е защото ГЕРБ губи подкрепа. И заради абсолютно неадекватното поведение на патриотите. Да стигнем дотам Волен Сидеров да ми се изявява като най-разсъдливия мислител в България и да дава акъл наляво и надясно...

Ал. Симов: Обидно е, обидно е за държавата, да.

Р. Овчаров: Това просто... как да ви кажа. Всъщност, те са ясни нещата, но все пак трябва да ги знаеш малко по в дълбочина. Въпросът е, стигаме дотам, добре, ще печелим изборите – какво правим? Как ще управляваме държавата? Карайки се вътре в партията? Карайки се в левицата? Отричайки всички извън партията? Сами? Е, наблюдавали сме го това.

Ал. Симов: Да, как беше, дефиницията за лудост е да правиш едно и също и да чакаш различни резултати. Като казваме консолидация на левицата, имате предвид, че БСП трябва да търси партии вляво и други партии. Има и такива.

Р. Овчаров: Ленин някога беше казал: „Преди да се обединим, дайте да се разделим.” Добре, разделихме се, наритахме ги всичките. В крайна сметка това е също една от причините, това е част и от високомерието, за което говоря. Наритахме ги всички, само че, ако бяхме спечелили тези 40-50-60 000 гласа, може би разликата щеше да бъде съвсем друга. Така че давайте да се обединяваме, това е ключовото, ако искаме наистина да печелим избори и да даваме значи за обединение, знаци за това, за което хората са на улицата. Оставете лозунга „Смяна на системата”. Това е лозунг, който, очевидно ГЕРБ, за да не звучи „Оставка на правителството”, вкараха в устата на протестиращите и те хората го повтарят, без самите да разбират за каква точно система се борят. Дали искат да се върне социализма, дали искат някакъв матриархат или патриархат да дойде тука, използвам това, че майките са едни от основните протестиращи. Не става така. Хората протестират, защото... „Септември”, Гео Милев го е казал: „Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба”. Неравенството. Ако БСП не разбере това, че хората протестират поради факта, че тези 30 години преход не им дадоха това, което е очаквано. Доходите продължават да изостават от развитието на икономиката на страната, а че пенсиите в България са с коефициента за бедстване на доходите с около 30%. При положение, че в част от европейските държави това е над 100%, т.е. получаваш като пенсионер повече, отколкото си получавал като заплата. Така че за мен е ключово, ключовото послание, което може и във визията да се напише, добре е написано там – 6400 лв. за майките, добре, чудесно, но демографията сама по себе си не е политика самостоятелна. Тя е комплекс от действия, тя минава през доходи, минава през образование, минава през здравеопазване, минава през регионална политика. И всичкото като комплекс води до позитиви в демографската политика. Затова, според мен, ключовото послание за БСП е „увеличение на доходите”. Имаме пълното основание да го кажем. И сега, ако ме питате мене, аз ще си позволя и тука да го кажа: увеличение, следващият мандат при управление на БСП, двойно на доходите – и на заплати, и на пенсии. Така, както се случи при предното управление през 2005 – 2009 г. И въобще да не ми приказват, че нямало пари, че...

Ал. Симов: Вие изпреварихте това, което аз щях да ви кажа.

Р. Овчаров: Всичките тези приказки съм ги слушал. И то многократно. Когато икономиката ти се развива, друг е въпросът какво трябва да се направи, за да се развива икономиката, тук ще стигнем и до съдебна система и за много други неща, и за инвестиции ще си говорим, но основното послание, заради което хората са на улицата, са доходите. И БСП трябва да отговори на това искане, ако иска да обедини и тези, които са на улицата.

Ал. Симов: В БСП понякога се появява едно мнение, че, за да привлече тези допълнителни избиратели, които им трябват, БСП трябва да зареже част от темите, с които обикновено се занимава. Мислите ли, че това води или ще доведе до развитие, до оформянето на нов образ на БСП?

Р. Овчаров: Ако ме вкарвате в дискусията, която беше започнала в „Дума” за това, че БСП трябва да се откаже.

Ал. Симов: Опитвам се да се изолирам от конкретния случай, но понеже го чуваме и от други места, освен от тази статия.

Р. Овчаров: Аз неслучайно примерно казах – защо тези, които предлагат на БСП да се откаже от антифашистката борба, да се откаже от връзките с Русия, да се откаже от социализма, не погледнат какво се случи с партиите, които бяха създадени точно с тази философия.

Ал. Симов: Съдбата им е в канализацията.

Р. Овчаров: Да видим. Какво стана със СДС, какво стана с ДСБ, какво се случи с двамата кандидати, които си позволиха да правят кампаниите си, базирани на това. Цецка Цачева с нейните плачове там...

Ал. Симов: За дядото.

Р. Овчаров: За дядото и за не знам си какво си. Или Трайчо Трайков, който също, нали, разви тази анти-антифашистка кампания. Аз не мисля, че точно това са промените, които наистина ще променят БСП. Това са промените, които ще направят или по-скоро ще унищожат БСП, или ще унищожат единственото предимство, което БСП има пред всички останали партии – нейната твърда електорална база, твърдото й ядро.

Ал. Симов: На пленума също така казахте, че не ставате да говорите и не казвате своите критики, за да искате оставката на Корнелия Нинова и да настоявате за нов избор. Но има ли алтернатива според вас или какво трябва да се прави? Корнелия Нинова просто трябва да промени БСП, това ли е?

Р. Овчаров: Корнелия Нинова просто трябва да промени поведението си. И начинът, по който БСП към момента, така да се каже, прави политика. И аз го казах в кои посоки: опозиционност, но не креслива, не скандална, не истерична, опозиционност концептуална, визионерска. Те правят това, ние предлагаме това. Алтернативният бюджет е някаква стъпка в тази насока. Макар че и той не е много адекватен.

Ал. Симов: Какво не ви харесва?

Р. Овчаров: Казвам защо. Вижте, Европа влиза в друг икономически цикъл, в Германия БВП за самото тримесечие пада. За пръв път моторът на Европа, Европейската банка свива кредитирането, големите пари свършват. Тук вече трябва да се реагира и трябва да се мисли не толкова как да харчим повече, а как да харчим разумно. Но това са други теми, да не влизаме чак толкова много в тях. За какво говорехме всъщност?

Ал. Симов: Почнахме от там какво трябва да се промени за бюджета, вие казахте, че той е адекватен, че е стъпка в правилната посока към промяната на БСП.

Р. Овчаров: Да, това са начините – правене на реална политика, концептуална опозиционност, да показваш истински различия. Не че не го показваме. Например, има някои такива сфери, в които БСП се разграничи и отчетливо стои различно от ГЕРБ. Другото е алтернативност, за която, отново казвам, трябва да стане по-отчетлива и по-ясна и да не се крие зад не много ясни термини като „визия”, не е много ясно какво е „визия”.

Ал. Симов: Доста хора в страната също питат що е „визия”.

Р. Овчаров: Да, Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света, помните разказа на Уилям Сароян едно време. И тази визия очевидно трябва да бъде доработена в тази посока с концептуалност, алтернативност, с консолидация, знаци. Хората искат да видят, че БСП наистина показва стабилност, наистина създава перспектива за държавата, наистина създава усещане, че тук има разумни хора, а не хора, които се мятат от едната крайност в другата, които вървят в дадена посока и имат добри, разбираеми идеи. Нямаме вече много време да го правим и не бива да губим повече времето си в ето такива разправии като тази на онзиденшния пленум.

Ал. Симов: Благодаря ви много, ще продължим във втората част.