/Поглед.инфо/ Разговор на Александър Симов с члена на НС на БСП Румен Овчаров за протестите, които разтърсват страната, могат ли цените на бензина да бъдат намалени, как се държи правителството в такава ситуация, каква е причината за недоволството, докога ще продължат протестите, както и за строежа на „Турски поток“, за който много знайни и незнайни експерти твърдяха, че няма да бъде направен, за пагубните решения на българската държава и за това колко е изгубила енергетиката по време на прехода?
А. Симов: Здравейте, уважаеми зрители! Вие сте с предаването „Алтернативен поглед” на Поглед ТВ. Продължаваме нашият разговор с Румен Овчаров. Господин Овчаров, в първата част поговорихме за БСП, за състоянието на БСП. Но сега ми се иска да поговорим и за това, което се случва в държавата, виждам, че от месец насам на практика протестите не са спирали. Разбира се, дежурните по любов медии се опитват да ги обезценят, да кажат, че хората са малко, но все пак виждаме, че има групички от хора, които не се отказват. Примерно, доста символизира протестът за високите цени на горивата. Има ли смисъл в него? В първата част Вие казахте, че могат да се кажат няколко думи по това може ли да сработи един такъв протест наистина.
Р. Овчаров: Той въпросът е за какво се борим. Сега, просто така лозунгът „Да свалим цените на горивата”... Отговорът, той вече беше даден – няма как да стане. Защото има си цена на производител, тя си е такава, каквато я произвежда заводът производител, има си дистрибуции, има си акцизи, има си пари, които прибира държавата и в крайна сметка има и надценка за всичките тези, които дистрибутират. Но аз гледам какво се случва сега по бензиностанциите. За последния месец цената на петрола вече се смъкна примерно с 84-85 долара за барел на 65-64 беше онзи ден, т.е. това е около 25%. 25%, сметнато върху цена на бензина около 2,40 лв. , колкото беше, означава, че примерно би трябвало да падне с 50-60 стотинки. Той, за съжаление, падна с около 25. А другото странно, което ми прави впечатление е, че дизелът още не е паднал.
А. Симов: Стои си.
Р. Овчаров: Той си стои 2,38 – 2,39. Което ме кара да мисля, че там очевидно някой мислител някъде е решил, че българите карат повече с бензин, затова дайте сега ще им намалим цената на бензина, ама ще запазим дизела висок, така че да си компенсираме евентуално загубите. Тъжно е обаче, че загуби няма нито от едното, а пък печалбите от другото са очевидни. Така че хората имат право да протестират. И аз въобще не ги обвинявам за това. Друг е въпросът, че държавата продължава да се прави на ни лук яла, ни лук мирисала.
А. Симов: Изпреварихте друг въпрос. Адекватно ли реагира властта при условие, че има такива протестни процеси, тъй като виждаме, че редовното обвинение, което се стоварва върху протестиращите е – БСП стои зад тях, олигархията стои зад тях, Румен Радев стои зад тях. Въобще, правят се превратни майдани.
Р. Овчаров: Ако беше така, трябва да ви кажа, че аз щях да бъда много голям оптимист за резултата от следващите избори.
А. Симов:: И аз си вдигам самочувствието, като чета агенциите, защото БСП там изглежда мощна и силна.
Р. Овчаров: Но ние, за съжаление, знаем, че БСП не стои зад тях. Това, че БСП подкрепя подобен протест е съвсем нормално и съвсем реално. От друга страна, както виждате, такива протести има и във Франция.
А. Симов: Да, да, очевидно и БСП ги организира тях.
Р. Овчаров: Не знам дали там ги организира социалистическата партия или някой друг, но според мен не е и там. Нито социалистическата, не е и комунистическата. Но там протестиращите са срещу увеличение на акциза – нещо, което е изцяло в ръцете на държавата. В България акцизът не може да бъде намален, той е на минималните равнища за ЕС. Единственият резерв, който може да се търси някъде, е в търговските надценки, но те, за съжаление, се определят от самите търговци.
А. Симов: Разбирам те. Добре, на този фон действията на правителството по принцип към тези протести как Ви изглежда? Вие казахте, че ГЕРБ се самосвалят от власт. Това от глупост или е опит за някакъв план?
Р. Овчаров: Не, напротив. ГЕРБ го правят значително по-различно, отколкото 2013-та година. И въобще протестите са доста по-различни. Нало, тогава сигурно ще си спомните, че някъде след като мина месец бяха задействани агитките.
А. Симов: Да, да, появиха се по улиците, точно така.
Р. Овчаров: Появиха се по улиците агитките, ултрасите, с маските, с шаловете и тръгна тука неподчинението и то в един доста зверски вид. И тогава правителството се държеше по друг начин, полицията се държеше по друг начин. Имаше и провокации, имаше и твърди действия от страна на полицията. Сега полицията си стои, наблюдава, те си протестират, доколко имат право да спират кръстовища, нали, това е втора тема, доколко ония хора, които стоят и чакат дали имат също някакви права... Защото в крайна сметка кое е държавата? Някога Бердяев, един руски мислител, който след това е изгонен от Съветския съюз.
А. Симов: Натоварен е на... кораб, да.
Р. Овчаров: Казва така: „Демокрацията е тогава, когато човек се лишава от част от своите права и ги предоставя на държавата, така че да гарантира останалите си права.” Тя нашата държава вече си е измила ръцете, тя не гарантира нищо. Протестиращите си протестират колкото искат, ония там си чакат също колкото искат. Но никой не влиза в конфликти. От друга страна, очевидно и ГЕРБ се задействаха по линия на въздействие върху протестиращите – всякакви начини. Неслучайно лозунга за оставка на правителството беше видоизменен в „Смяна на системата”.
А. Симов: Да, да.
Р. Овчаров: Каквото и да значи това „смяна на системата”, но вече не искаме оставка на правителството, т.е. хората не искат оставка на правителството, искат смяна на системата. Каква ще е тая смяна на системата? Може би някой от тях знае, добре е да ни светне, нали, за да знаем и ние. Така че, има и още една разлика, като гледам масовостта на протестите, очевидно не са задействани достатъчно сериозни стимули за тяхното, така да се каже, максимално активиране. И хората все още си протестират просто, защото наистина усещат, че са онеправдани.
А. Симов: Да. А няма ли да се появят повече хора, когато, сета ще дойдат и сметките за парно, ще появят по-високите, цените скочиха чувствително. Виждам, че поне из социалните мрежи все още този ропот се усеща много, става все по-силен.
Р. Овчаров: Той е очевиден, но аз затова го казвам. За разлика от 2013 г. го няма стимула – организационен и финансов, който беше до голяма степен, така да се каже, основен в ескалирането на онези протести. А не мисля, че сега ще стигнем до такива неща. А и Бойко Борисов този път е друг. Той иска да остане на власт.
А. Симов: Да, това е, забелязал си, че той при такава ситуация в друго време той би хвърлил оставка. Според Вас защо му се стои на власт? Кои са тези питанки, както казахте в първата част, които не е доизяснил?
Р. Овчаров: Ами, според мен основната питанка е, че не е решен въпросът с главния прокурор.
А. Симов: Той иска да си назначи главен прокурор. Да го кажем пряко.
Р. Овчаров: Той може би не иска да си назначи или няма да ви каже, че иска да си назначи, той по принцип със сигурност ще иска да има главен прокурор, който да му гарантира гърба за следващите 7 години. Македонският вариант за него не е вариант.
А. Симов: Няма как да отиде. Орбан не е ясно дали ще го приеме.
Р. Овчаров: Е, може би ще намери къде да отиде, но не е вариант. Така че за него този въпрос е ключов. Още повече след като не се случи случката с това сегашният главен прокурор да стане конституционен съдия по различни причини. Между другото искам да отворя една скоба. Аз не знам, докога народните представители, включително и от нашата парламентарна груба, с лекота ще си хвърлят имунитетите? Това е огромна глупост. Ако те наистина са убедени в правотата си, ако те наистина са сигурни, че обвиненията са скалъпени, а съм сигурен в това, тяхната основна защита е публичността. И няма от какво да се страхуват, ако наистина парламентът създаде една комисия, в която да стане ясно за какво ги обвиняват, с какви доказателства, има ли такива въобще. И в тази комисия ще се чуе и мнението на прокуратурата, но и тяхното мнение, и тяхната фактология. Тя ще се чуе и в парламента. И хората наистина ще разберат, защото после, като застанеш един на един с прокуратурата, вече говориш малко по-различно. Аз го говоря от личен опит. Защото се влача по прокуратури и по съдилища, сменят ми едни обвинения по едно и също дело вече 4-5 пъти, нали, което не е само по себе си доказателство за особена пълнота или, да не кажа, пълната липса на каквито и да било доказателства. Но все едно, те въртят в цялата тая мелница. И не виждам никаква логика народните представители да се отказват от единствения си ресурс, който имат. И той е публичността.
А. Симов: Да, разбирам те. Междувременно обаче има...
Р. Овчаров: И между другото, да свърша с тая тема. Все пак, като народни представители именно от левицата, вижте какво се случва с тези две жени от Младост.
Симов: Да, да.
Р. Овчаров: Това си е гавра в XXI век такова отношение към неосъдени хора. Все пак не сме в турските зандани от преди 150 години.
А. Симов: Абсолютно съм съгласен.
Р. Овчаров: Това са абсурдни неща. И си мисля, че макар и те да не са свързани с нашата политическа сила… Сега, друг е въпросът пък защитихме нашите, но това е друга тема. Според мен, точно на левицата ѝ отива да каже: „Ей! Това преминава всякакви граници!”
А. Симов: Разбира се, в такава ситуация, съгласен съм с вас. Отиваме към други теми, имам и друго да ви питам. Виждате протестите, описахме ситуацията. Междувременно ГЕРБ вадят бюджет, за който твърдят, анализаторите на властта казват, че е най-социалният, който някога е ваден от правителство на Бойко Борисов. Виждате ли нещо вярно в това?
Р. Овчаров: Има вярно, нали увеличават заплати на държавния сектор, на учителите. Това са нормални неща. Това обаче е точно лявата политика. Това е политиката на доходите, която трябва да бъде водеща при БСП. БСП трябва да каже: „Следващия мандат – двойно увеличение на доходите”. Аз си спомням 2005 г. на една пресконференция преди изборите. Аз тогава отговарях за предизборните платформи и казах: „Това увеличаване на доходите означава, че ние ще увеличим доходите с 20% още през първата година”. „О-о-о, невъзможно” [ми казваха те]. Аз тогава докарахме бившия унгарски министър-председател Медьеши, преди Дурчань, който бе социалист, който наистина го беше направил. И той ни обясни как става. Ето ви я Румъния! Румъния за две години ще удвои пенсиите! Как в Румъния може, а ние не можем?!
А. Симов: Ние винаги не можем.
Р. Овчаров: Ние не можем, защото не искаме! Ако бяхме вървели по същата тази логика, на пенсионната реформа, която ни заложиха Иван Костов и Иван Нейков, ние 2005 и 2006, и 2007 г. нямаше да увеличим пенсиите. Ако държавата не беше влязла със свой ресурс.
А. Симов: Да, между другото това увеличение на пенсиите и досега си се спомня като едно добро минало.
Р. Овчаров: То може и трябва да бъде направено сега. Иначе… Бюджетът не е адекватен на настоящата икономическа ситуация. Ситуацията се променя. А бюджетът си върви по старото русло. Пак ще има повече приходи, пак няма да похарчим парите за инвестиции и накрая пак ще има едни излишъци, които да харчим както си искаме. Ситуацията няма да бъде точно такава. Като се смени икономическия цикъл и започнеш да влизаш в криза, изведнъж приходите ще се окажат не толкова големи.
А. Симов: Използвам присъствието ви в това студио и накрая малко за енергетиката да поставим някакви теми. И искам да започнем от там: прочетох две заявления, припомних си по-скоро две изявления от 2015 г. Едното е на Трайчо Трайков, великият енергетик, другото е на Делян Добрев. С категорична убеденост казват следното: „Турски поток” няма да бъде построен – това е проект-халюцинация, няма да се случи. Само че видяхме вчера как откриха морската част. Как да развиваме енергетика при такива „компетентни” специалисти, които се демонстрират чрез такива заявления?
Р. Овчаров: Ако някой събере парите, които сме изтървали като държава и сметне колко магистрали бихме могли да направим, това не е от тази година… Спомнете си 1998 г., когато Иван Костов водеше войната с „руския империализъм”. Тогава имаше друг експерт, беше шеф на „Булгаргаз”, Васил Филипов…
А. Симов: (Смее се) Да-да. Човек с неуравновесена емоционалност да кажем така.
Р. Овчаров: Той твърдеше, че никакъв „Син поток” не може да се случи. Че не е възможно. А и имаше и меморандум от 1996 г. между българското правителство на Жан Виденов и руското правителство, че България до 2000 г. ще транзитира през себе си 27-28 милиарда [кубометра газ]. През България. Дойде Иван Костов на власт. Подехме война с руския империализъм. Обяснихме на руснаците, че те в България няма какво да правят и транзитът, който трябваше да премине през България и тези 120-130 милиона долара, които сега получаваме годишно, щяха да станат 250-260. Руснаците си направиха „Син поток”, със същите пари, които щяха да платят на нас като транзитна такса. И сега същите тези идеологически, даже не идеологически, а финансово и политически стимулирани псевдоексперти отново повтарят „Защо?”. Ами защото на американците не им отърва! И цялата тази демагогия относно диверсификациите… Когато чуете диверсификация, запомнете от мен, разбирайте: руски газ да няма в Европа. Няма друго наименование за диверсификацията. Това е целта на диверсификацията. Това е и целта на Третия енергиен пакет.
А. Симов: Да спрем руския газ?
Р. Овчаров: Да! Да. Да се направят максимално много препятствия до достъпа на руския газ. Нищо че е най-евтин, нищо че е най постоянен, нищо че България няма никакви проблеми с тези доставки. Заровихме 50 милиона за тръбата под Дунав. Три пъти я заравяхме, Дунав я изравяше и защо? Каква диверсификация получи България от това? НУЛА!
А. Симов: А много се говори сега за газовата връзка с Гърция.
Р. Овчаров: Сега ще заровим 250-260 милиона в газовата връзка с Гърция. За каква диверсификация говорим, какъв газ ще дойде от там? Този, който е минал през България, отишъл е в Турция и после дошъл обратно в България. Ние малоумни ли сме? Или се опитваме да направим българите малоумни? А всъщност то е много простичко. Едни фирми, които се бяха наточили да правят „Южен поток” накупиха оборудване и техника и сега искат да го пласират някъде. И то трябва да работи. За да работи, трябва да копаем тръби в земята без да има абсолютно никакъв смисъл от тях. Какъв е вариантът, при който ние ще върнем газ от Турция, през Гърция в България. Русия спира транзита и той като спре ние имаме тръбопровод. По този тръбопровод ние можем да прекараме не един, не два, не три милиарда кубика, можем да прекараме 15 милиарда и в едната, и в другата посока. Транзитът не спира. Тогава има механизми за виртуална търговия. След като не ни достига тази газ, вземаме си част от това, което трябва да отиде в Турция, оставяме си го в България, а Турция няма да се занимава да ни транзитира по някакъв специален газопровод, който ще направим. Не мога да го разбера. Това, ако някой човек трябва да го направи със собствените си ресурси, няма да го направи никога.
А. Симов: Но с ресурсите на държавата?
Р. Овчаров: С ресурсите на държавата, с лека ръка го правим.
А. Симов: А прословутият хъб, как ви звучи като на човек експерт, понеже Бойко Борисов отново и отново го ражда като идея и го слага на масата.
Р. Овчаров: Така, аз съм го говорил това. В договора за транзит, който подписахме 2006 г. пише, че Русия поема ангажимент до 2030 г. да транзитира през България определени количества природен газ. Ако не ги транзитира, тя е длъжна да ни плаща 90% от капацитета на тръбата. Така че от една страна Русия иска да спре транзита през Украйна и транзита през България към Турция, от друга страна тя не може да го спре без се набута с още 1,2-1,3 милиарда до 2030 г. Затова тя е заинтересована от това част от количествата природен газ, които сега по втората тръба на „Турски поток” ще влизат в Турция, да се връщат в България и да изпълнят частично ролята на „Южен поток”, иначе се влиза в арбитражи, конфликти, пак Европейски съюз. Русия няма полза от това, заради което тя търси такова решение. То до голяма степен е изгодно и за България. Само че отново виждам да влизаме в същата схема. И руснаците сами са си виновни в много голяма степен. Защото те с „Южен поток” допуснаха същата грешка. Раздуха цената, защото българските компании искаха това. Раздуха цената, бяха готови да финансират четири милиарда. От тези четири милиарда България и българските строителни фирми щяха да приберат два милиарда веднага, да направят газопровода, чиято българска страна да струва максимум един милиард. Да си приберат един милиард евро. Русия щеше да си е на шест, защото тя парите щеше да си върне в следващите 15-20 години. България обаче щеше да чака 25 години, докато започне да печели. Сега ги гледам, че разиграват същия модел. Видите, инфраструктурата, която трябва да се промени, за да може да се транзитира в посока Сърбия била за 2,8 милиарда. Как го сметнаха?! Никой не знае. Но вече в стратегията, която разнасят на ляво и на дясно, тези числа съществуват. А някога „Южен поток”, казвам го с цялата отговорност, първите изчисления, които правихме за „Южен Поток”, бяха за милиард и 300 милиона.
А. Симов: Съвсем различно от четири милиарда.
Р. Овчаров: И защо се притеснявам за „Белене”? Защото виждам, че това, което се случва води към унгарския вариант. Унгарският вариант е пак, отново, директно пари от Русия, пак тези пари влизат тук, но я няма конкуренцията. Няма го този, който е заинтересован парите да са по-малко. Няма го стратегическият инвеститор, например, ако е китайска компания, тя ще бъде заинтересована да вземе кредит, но този кредит да бъде минимален, за да може да се върне в максимално кратки срокове и след това компанията да печели. При унгарския вариант ние взимаме едни пари от Русия, набухваме ги тук, а после след 20-25 години ще започне да печели централата. А тя може да започне да печели много по-рано, ако се изпипа. Аз, разбира се, съм далеч от мисълта, че тя ще струва четири милиарда, тя може да струва максимум пет милиарда. Даже пет милиарда са много, защото част от оборудването е тук.
А. Симов: Благодаря ви много за този разговор.