/Поглед.инфо/ Изказването на Путин по време на срещата му с македонския Президент Георге Иванов има характер на политическо изказване. Политическите изказвания с елемент на дипломация се четат между редовете. Те са елегантни и тяхната цел е хем да подскажат нещо, хем да не влязат в груба подмяна на историята или конфликт, който да предизвика дипломатически скандал.
Всичко има дълбоко значение и когато го разкодираме, трябва да надделява разумът над емоцията. Точно поради тази причина част от българските политици изчакаха 24 часа, за да премислят казаното, а не се впуснаха в емоционални коментари.
Срещата между Путин и Иванов е точно на 24 май, точно в разгара на празненствата за деня на славянската писменост. Думите са премерени. Не случайно се използва названието „македонската земя”, а не Македония. Македонската земя е географско понятие. Област Македония по това време е била в границите на България, както сега е Добруджа. Оставено е пространство за дипломатически маневри, чрез които лесно може да се избегне обвинение в подмяна на историята. Същевременно дяволът трябва да се търси в детайлите. Путин е кавалер на Орден „Св. Цар Борис Покръстител” и няма начин да не знае, че българската държава е отговорна за създаването на нашата писменост, а по-късно е разпространявала тази писменост към земите на днешна Русия. Очевидно руската дипломация иска да ни каже, че „няма вечни приятели, има вечни интереси”. Интересите на Русия са да запази своето влияние на Балканите и тези интереси ще бъдат защитени дори на цената на изоставянето на България и изхвърлянето и като цивилизационен „прародител и брат”. Това все още не е решено окончателно от руското командване, но има реален шанс то да се случи.
Русия няма икономически, нито военно стратегически връзки с България. Руските енергийни проекти ни заобикалят по оста Гърция-Македония-Сърбия. Китайският „път на коприната” също предвижда обиколен маршрут. По неписано правило в геополитиката този, който създава големите енергийни и транспортни проекти, се ангажира с тяхната защита, което значи, че държавите, през които ще минават тръбите, железопътните линии и магистралите ще бъдат поставени под „руска охрана”. Подобна зона на военно-политическа протекция вероятно ще бъде началото на завръщането на Русия на Балканите и ще даде възможност за съюз на цивилизационно-културна основа. И тъй като България ще бъде извън това пространство, новият съюз ще има нужда от културна основа, различна от тази, която предлага българската история и която принадлежи на българите по право. Поради това, съществува реална опасност руската политика, както и политиките на други балкански страни, да отнемат историческата роля на България и да ни запратят в „трета глуха”. Тоест, освен превръщането ни в енергийна и икономическа дупка на Балканите, отказът на българския политически елит България да участва в големите икономически проекти и решимостта на Русия да довърши започнатото на всяка цена, могат да имат и културен ефект. На този етап това все още не се е случило, но предупреждението беше изпратено.
Който разбрал, разбрал!