/Поглед.инфо/ При автора на тези редове пристигна писмо от стар приятел от София – българския журналист на в-к „Дума“ Юрий Михалков, в който той се извинява пред нас за този поток мръсни измишльотини, който бе излят в местните медии след разговора между светия патриарх Кирил и президента на България Румен Радев.

„Съжаление. Бе горчиво да се слуша и да се вижда казаното от наша страна“, пише Михалков. И споделя с нас своя статия, публикувана в българския сайт „Поглед инфо“, която има многозначителното заглавие „Нечистоплътно“.

За разлика от България, в нашата страна речта на патриарх Кирил в защита на историческата памет на подвига на руските войни-освободители среща широко одобрение в обществото, включвайки и толкова специфичен сегмент като социалните мрежи.

Очевидно е , че същността на „меката сила“ все пак се заключва в коректното, но твърдо излагане на собствения поглед на едно или друго социално явление или исторически процес. Публичното и открито отстояване на личната позиция има значително повече ценност от имитацията на диалог, дежурни усмивки и ритуални ръкостискания. Всъщност, диалогът не е възможен без откровено и последователно излагане на собствените възгледи.

Времето показва, че при развитието на двустранните отношения не трябва да се залага само на комуникацията между елитите, изключвайки от тях обществената дипломация (разбира се, реалната, а не тази на хартия, фиктивната), прекият контакт между представителите на гражданското общество в различните страни.

В този контекст е уместно да си спомним за ситуация от преди 130 години, когато руските славянофили „владеят душите“ в България, а българските патриоти дори предлагат на лидера на славянофилите Иван Аксаков да стане български цар.

Това е възможно, защото тогава темата Балкани е една от основните в руския обществен дневен ред, а обществената дипломация е развита значително по-добре, отколкото днес.

Жалко, че тогава Александър IIповече цени „междуелитните връзки“ и избира в полза на далечния си роднина по линия на съпругата си – немския принц Александър Батенберг. Оглавил България, той я превръща в антируски преден пост, залагайки на съюза с Германия и Австро-Унгария.

За жалост, и досега не сме си извлекли историческите уроци от тези събития.

Опитват се отново да ни уверят в колко са важни „междуелитните комуникации“ и колко е незначителна ценността на общественото мнение. Опитват се да докажат, че чувайки фантастични и абсурдни тълкувания на известни исторически факти, дори не е необходимо да се противопоставяме. Може да обидим „уважаемите чуждестранни партньори“.

Както и се очакваше, към този хор се присъедини и протодякон Андрей Кураев, който през последните пет-шест години смята за необходимо критично да се изказва за патриарх Кирил по всеки повод.

Но без да имат аргументи, с които да оборят същността на думите на патриарх Кирил, опонентите предявяват претенции към формата, в която са изразени неговите размисли. Твърде, видите ли, емоционално, праволинейно, недостатъчно дипломатично.

Като правило такива оценки излизат от устата на хората, имащи само ай-смътна представа за Балканите и посетили ги най-много като туристи.

Всъщност в този регион общуването между публичните фигури, в това число и това, което може да се види медийно, пред камерите, се случва различно в сравнение с нас. То се отличава с по-голяма емоционалност и прямота и като правило колкото е по-силен емоционалния градус на дискусията, толкова по-добре публиката приема посланието на оратора.

Балканите имат ключово значение за църковната дипломация. Тук, напомняме се разполагат каноничните територии на петте най-големи православни църкви. Ето защо, патриарх Кирил със сигурност знае този регион и всичките негови особености в работата си в Отдела за външни църковни връзки.

Без съмнение, на фона на своя предшественик Росен Плевнелиев настоящият президент на България произвежда впечатление на политик, който в крайна сметка външно демонстрира уважение към Русия.

Въпреки това дори в обикновения живот по отношение на приятеля си можем да си позволим много повече искреност, отколкото към противника, съперника и конкурента.

Призивът да бъдем по-точни и да не измисляме всевъзможни полски, литовски, фински и естонски войски, „освободили България“, в никакъв случай не е неприятелски ход по адрес на президента Радев и още повече по адрес на българския народ, доскоро и не чувал за подобни „освободители“.

Ако президентът на България наистина принадлежи към искрените приятели на Русия (а именно това позициониране осигури на Румен Радев победа на изборите в страната, загубила 10 млрд. долара заради антируските санкции), то, може би, той трябва да се отнесе внимателно към думите, с които той в исторически значимия момент се обърна не само към своя високопоставен гост, но и към цяла Русия.

Проблемът, за жалост, се заключва в това, че „прославянето на войниците от другите нации и държави, партньори на България в ЕС: Финландия, Румъния, Литва, Латвия, Естония“, се започва от неговия предшественик и както се струваше на мнозина – политически антипод на Радев – от бившия президент Росен Плевнелиев. Последният, освен това, се отличаваше със заявленията, че „Руската православна църква почти винаги е имала антибългарски позиции“.

Съгласете се, че след като българите отхвърлиха курса на Плевнелиев, щеше да бъде логично да се очаква някаква по-съществена промяна в реториката на българските официални лица.

В края на краищата, именно такива епизоди отсяват истинските приятели на Русия от мнимите „русофили“. Тези, които активно използват на изборите проруска риторика, които обещават да изградят отношения с нашата страна и дори да излязат от режима на санкции, а след това, постигнали успех, мигновено забравят за дадените обещания.

Като заключение – още един момент. Протодякон Андрей Кураев уверяваше обществото, че с рязка критика срещу думите на патриарх Кирил уж е излязъл и министър-председателят на България Бойко Борисов.

За жалост, повърхностната ерудиция отново подвежда полемиста. Всъщност става дума за друг човек – Валери Симеонов, вицепремиер на България.

Високата длъжност на Симеонов не трябва да вкарва никого в заблуда, защото в този случай си имаме работа с типичен изрод, шокиращ публичен кавгаджия, броят на чиито поддръжници не надхвърля статистическата грешка.

„Те станаха нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, искащи право на заплата, без да полагат труд, болнични без да бъдат болни, детски надбавки за деца, играещи със свинете и майчински за жени с инстинкта на улични кучета“, такива заявления Симеонов отпраща по адрес на едно от националните малцинства в България, за което през 2014 г. той е изпратен на съд.

Не е странно, че тогава от такъв „съратник“ се отрече лидера на голямата българска опозиционна партия „Атака“ Волен Сидеров. Едно е да се бориш за националната идентичност на страната си, друго е да оскърбяваш представителите на националните малцинства.

След това Симеонов създаде своя партия-джудже и едва съвсем малко преди последните парламентарни избори, за да се избегне разделяне на електората и загуба на гласове, отново му бе дадено място в списъка на „Атака“.

Поради което сега на Сидеров за пореден път му се налага да съжалява за решението си: Симеонов отново му нанесе повече вреда от полза. На предложението от страна на Сидеров да се извини пред Московския и Всеруски патриарх, Симеонов отказа, което застави партньора му да се замисли над изключването на неговия „Национален фронт за спасение на България“ от управляващата коалиция.

Ако това се случи, може да се говори със сигурност за това, че русофобията в Българската политика окончателно ще се превърне в територия на маргиналите.

В началото на 90-те години, на вълната на разпада на социалистическия лагер, в България антируските настроения действително са широко разпространени. Но още в средата на десетилетието те рязко спадат и днес са се запазили единствено у политическите елити. Обикновените българи масово се отнасят със симпатия към Русия и Руската православна църква.

Но защо и за кого произнасят своите русофобски речи такива отвратителни български политици като Симеонов? Или същият Бойко Борисов?

Юрий Михалков отговаря на този въпрос в своята статия: Нечистоплътният замисъл да се омаловажи решаващата роля на Русия пролича и в друг аспект. Премиерът ни благодари чрез изпращане на писма или в телефонни разговори. Той направи опит да институционализира българската благодарност, включително към страни от НАТО и ЕС. Ще го прави и занапред, ако остане на власт. 

Така ще предаде "благодарствената щафета" и на следващите. Тази щафета може да се раздуе така, че бъдещите поколения ще прехвърлят съдбоносната роля на Русия за българската свобода в "леката категория" на националната памет. Може да се стигне дотам, че бъдещите поколения да кажат, че важен принос за нашето освобождаване имат НАТО и ЕС. Направо Западът?!

Ходовете на премиера Борисов са директно насочени към онези 85% от българите, за които Русия остава приятелска. Сатанинството в тях е да се скъса "пъпната връв" на историята между България и Русия и страната ни безвъзвратно да мине към лагера на руските врагове.

Няма как да не се съгласим с него.

Превод: Поглед.инфо