/Поглед.инфо/ Резултатите по български език и литература след VІІ клас се влошават, в математиката е малко по-добре

За поредна година обобщението на резултатите от националните външни оценявания след IV и VII клас водят до три основни констатации. Първо - учениците не са достатъчно добре подготвени и по български език и литература (БЕЛ), и по математика, но по някои показатели все пак могат да се изведат положителни тенденции. Второ - най-доброто образование у нас е в математическите гимназии. И трето - обучението в големите градове е на по-високо ниво, отколкото в по-малките. Всяка година от МОН отчитат почти едни и същи тенденции, а на следващата се установява, че нищо не се е променило.


Всъщност тази година резултатите от изпита след VII клас показват доста шарена картина. Средните и добрите оценки като цяло са повече и по БЕЛ, и по математика, но има доста големи различия в максималните и минималните резултати.
Новото през 2018 г. е, че седмокласниците са се справили по-добре на изпита по математика, отколкото по български език спрямо миналата година. Докато по БЕЛ средният брой изкарани точки е спаднал от 34 на 32 за първия модул, то по математика точките са 30 при 28 през миналата година. Все пак математиката остава по-голям проблем за бъдещите гимназисти.
В същото време не толкова положителни изглеждат данните с крайните оценки. Те сочат, че има тотален срив сред отличниците по БЕЛ. От 3304 оценки над 5,50 през миналата година тази година бройката пада на 1559. Двоен спад има и при пълните отличници с максимален брой точки по предмета в първия модул. С 50% повече пък са учениците, които не са изкарали нито една точка на оценяването по български. Тоест

това са напълно неограмотени деца

които нямат никаква основа, за да продължат гимназиалното си образование.
Точно обратна е тенденцията при отличниците по математика - те са двойно повече от миналата година - 3857 (2017 г.) и 6285 (2018 г.). Като цяло резултатите по предмета изглеждат положително тази година, тъй като и слабите оценки намаляват. Явно обаче вторият модул силно е затруднил учениците и високите оценки са малко. Все пак е трудно да се прави съпоставка на данни, когато от МОН все още не са дали точната бройка на учениците, явили се на изпитите тази година, за да се пресметнат процентно крайните оценки и да се направи сравнение с предходни изпити. 
Разборът на експертите на всяка отделна задача по двата предмета показва, че учениците определено имат повече умения да определят вида на изреченията по състав, което е пряко свързано с пунктуацията в сложни изречения. Децата правят и по-малко грешки при преобразуване на пряка в непряка реч. Все пак си остават като проблемни възможностите им за извличане и обработване на информация от текстове или таблици, както и умението да разсъждават и да структурират логически издържани твърдения. Същото, което показват международните изпити PISA - че децата ни не разбират това, което четат. Анализът на резултатите сочи още, че и тази година седмокласниците нямат точен и ясен изказ, правят правописни и пунктуационни грешки, имат лексикални неточности. Масово учениците не могат да съвместяват глаголни времена или да разпознават съставното сказуемо в сложно изречение, показват още анализите.
По математика по традиция

алгебричните задачи са по-силната страна на седмокласниците

но тази година за първи път се усеща реален ръст на знанията им по геометрия. Така например за първи път задача по геометрия е с най-висок процент на успеваемост сред всички останали задачи. Остава въпросът дали не е била просто по-лесна.
Никаква промяна не се забелязва спрямо миналата година в средния брой точки на учениците по региони. С най-висок успех по БЕЛ продължават да са децата в София-град, Смолян, Бургас, Пловдив и Габрово. В Сливен, Ямбол, Силистра, Ловеч отново са на опашката по средни оценки. Подобна е картината и при резултатите по математика. Интересен е фактът, че само в три области учениците са изкарали по-високи средни оценки по математика, отколкото по БЕЛ - Кърджали, Търговище и Ямбол.
В същото време само три столични училища присъстват в първата десетка на класацията за среден брой точки от двата изпита. Подреждането показва тревожния факт, че има огромна разлика в качеството на образованието в различните училища. Продължава тенденцията математическите гимназии у нас да предоставят най-качественото образование. При това не само по математика, но и по БЕЛ.
В класацията на трето, четвърто и пето място са поставени съответно Софийската математическа гимназия, Първа частна математическа гимназия и частното основно училище "Света София". Абсолютен лидер в подреждането за цялата страна е пловдивската математическа гимназия "Акад. Кирил Попов", следвана от варненската "Д-р П. Берон". Във втората петица са ППМГ "Акад. Н. Обрешков" в Бургас и математическите гимназии в Димитровград, Стара Загора, Русе и Плевен. От МОН уточниха, че в класацията са включени само училища с повече от 20 явили се на оценяването ученици. Така че не е ясно дали няма и малки частни училища сред лидерите, както всяка година. 
 Заради новите учебни програми обаче

форматът на изпитите ще се промени от следващата година

Вероятно пак ще има два модула, но в тях ще влиза учебният материал от трите прогимназиални класа. Така, докато през последните години все пак имаше основа за съпоставка на случващото се през годините, след промяната във външното оценяване ще стане невъзможно сравнението с предходните години. Така удобно няма да има на какво да се стъпи, за да се види към добро ли са течащите реформи.

 
 
Четвъртокласниците вървят нагоре

Тази година от МОН не разкриха много подробности около резултатите на по-малките - четвъртокласниците, които се явиха на външно оценяване по четири предмета - Математика, БЕЛ, Човек и природа и Човек и общество. Между 93 и 93,3 на сто от всички четвъртокласници са се явили на четирите изпита. От ведомството изказаха задоволство, че продължават да нарастват средните резултати и в четирите области през последните три години. Най-голям е ръстът в оценките по Човек и общество - със 7 на сто до 81,33% средна успеваемост. С по 2 на сто са се увеличили средните резултати по Човек и природа и по Математика, която обаче продължава да е най-трудният предмет за децата. Положителна е тенденцията по БЕЛ, където средният резултат се затвърждава над 75%.
Успехите на четвъртокласниците растат особено в отговорите на отворени въпроси, което е добър напредък. При диктовката най-големи дефицити при малките има при правописа на гласната буква в неударена сричка. Децата имат проблеми и с правописа на съществителните имена и на думи без ударение. Най-малко проблеми са имали те при правописа на звучните съгласни и на думите с "я".
За четвъртокласниците математиката си остава сред любимите предмети и те с лекота се справят с алгебричните пресмятания. Успеваемостта им при въпросите с избираем отговор по този предмет е между 70 и 98%, като само една задача е затруднила повече от 38 на сто от изпитваните.
Човек и природа и Човек и общество по традиция са по-лесни предмети за малките, затова и тази година оценките са сравнително по-високи от тези по математика и БЕЛ. Четвъртокласните не се затрудняват да покажат знания за велики личности и събития от българската история. Показват също, че добре усвояват безопасността на движението по пътищата и знаят какви трябва да са реакциите при бедствия. Най-силно затруднени са били учениците да отговорят на въпроса за

столицата на България по времето на Асеневци

все още не се справят добре с географските въпроси, изискващи пространствено мислене. В същото време по Човек и природа личният опит се оказва най-важен за децата и опирайки се на него, те уверено отговарят на много от въпросите. Също така умеят да разчитат карта и да извличат информация от нея.
И тук, както и при седмокласниците, за поредна година лидери в демонстрираните знания са учениците от Смолян. Следват София-град, Варна Русе и Благоевград. Отново Сливен и Шумен показват най-ниски резултати в препитванията, като тук за разлика от седмокласниците на опашката са децата и от София-област.
За съжаление от МОН не предоставиха данни за броя на оценките и точките по четирите предмета, нито подреждане на училищата, в които са постигнати най-добри резултати.