/Поглед.инфо/ Шареното пиле прие сръбския орден, изкука удовлетворено и разпери крилца към Мюнхен, за да поизръси край хранилката малко скъпоценни мисли.

Приятно е да разправяш на чужденците колко велик политик си, след като си се разправил с поверената ти държава. Простена да му е тая мъничка слабост - та нали тя е присъща на повечето европейски политици! Те там са все отбор юнаци - извисили се над личните отговорности и националните интереси, пробващи да надскочат собствената си ограниченост. На някои дори това им се удава. По тая причина репортажите за хойкането зад граница не са интересни – в тях има много напъване и малко полза.

Ала защо нашият човек от Банкя пътува толкова много? Дали не сме му

омръзнали? Или причината е в политическата целесъобразност? Лесно е да се явяваш на народа си, след като скандалите са поутихнали, и с благо мекане да успокояваш духовете. Само че подобна роля подхожда повече на ангелите, докато работата на министър – председателя е малко по-друга.

Изобщо дейността на висшите чиновници е обвита в пелената на такава тайнственост, че понякога дори за тях самите тя се оказва непостижим секрет. Е, хората могат да си позволят подобна волност – нали със задълженията им са се захванали чуждите посланици! Шматкат се насам - натам отвъдморските емисари, не само ни поучават как да живеем у дома си, но и пробват да ни управляват. И никой не ги перва през мръсните шавливи пръстчета.

И за какви заслуги видният от всички страни друмник бе награден от сръбския президент? Нима е останало нещо непродадено от историята и националните ни интереси, което би могло да заинтересува съседите? Говоря за сравнително абстрактни понятия, защото материални ценности вече не са останали. Всъщност дали се знае каква част от нашата икономика и природните богатства принадлежат на чужденци?

Възможно ли е успешният министър – председател на най-бедната държава в ЕС да изпълнява тайни мисии по поръчка на господарите? Пожарникар – вестоносец – това звучи стряскащо, но ако за интелекта на онези типове се съди по действията им у нас и по света, ми се струва, че техният кадрови избор е разбираем. Хитрите послушковци не са за обичане, ала са удобни за боравене.

Напоследък мнозина от прилепналите към властта фигури заявиха, че единствено на техните плещи се крепят общественият мир и бъдещето на държавата (колкото е останало от нея). И наистина тези знайни и незнайни шарени птичета са изключителни. Само че изключителното при тях е безмерната алчност. Но за друго те са прави – за незаменимостта им. Дори да ги махнат, заместниците им, откъдето и да са прилетели, ще се държат по същия начин. Нито ще са по-свестни, нито по-умни и законопослушни. Такава е системата. Ако не бяхме я построили толкова крива, сигурно щяхме да живеем иначе. Ако... Нали знаете – то храна не дава, само гащи цапа.

* Подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/