/Поглед.инфо/ В Еврокомисията са изпълнени с оптимизъм по повод създаването край Варна на газов хъб. Но правилата на играта до голяма степен ще се определят от Москва, която ще реши къде да премине второто разклонение на „Турски поток“.

След отказа на Москва от строителството на газопровода „Южен поток“ ключова роля в който трябваше да играе България, властите в София дълго обмисляха идеята за създаване край Варна на газов хъб. Осъществяването на този проект може да превърне страната в голям център за търговия с газ. Но за това трябва да бъдат изпълнени редица условия, казват експертите. Основното от тях е прокарването до територията на България до газопровода „Турски поток“, който върви по дъното на Черно море от Русия към Турция. Без това осъществяването на плана по създаването на български газов хъб няма да има смисъл.

Русия започна да строи „Турския поток“ след като през декември 2014 г. президентът Владимир Путиннеочаквано се отказа от осъществяването на „Южен поток“, позовавайки се на „неконструктивната“ позиция на Евросъюза (забележка: има лъжа, нагла лъжа и версията на „Дойче Веле“). Първото разклонение на газопровода е предназначено за снабдяване с руски газ на жителите на Турция, по второто ще се правят доставки към Южна и Югоизточна Европа. И тук Русия има два варианта – изтеглянето на тръбата от пределите на Турция може да се направи през Гърция към Италия или през България към Сърбия и Унгария.

Руските власти нееднократно са подчертавали, че за продължаването на второто разклонение на „Турски поток“ до българската Варна са необходими гаранции от Европейската комисия, че проектът ще се осъществи. Сега в Брюксел дават ясно да се разбере, че имат интерес от създаването на газовия хъб и съответно от прокарването на второто разклонение на „Турски поток“ до територията на България.

Поддръжка на София от Брюксел

„Европейската комисия напълно поддържа стремежа на България да съедини доставките на газ“, заяви в интервю пред „Дойче Веле“ заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович. Според него това ще способства създаването на деверсифициран и конкурентен пазар. „Диверсифицираните доставки на газ в България и Югоизточна Европа са важни във висша степен за успешния енергиен съюз, защото енергийната сигурност е един от неговите стълбове“, подчерта Шефчович. През март тази година, без да дочака Русия да определи маршрута на второто разклонение на „Турски поток“, България започна разработката на техническото обосноваване на строителството на Балканския газов хъб. Според междинните резултати от техническия анализ, който държавният газов оператор „Булгартрансгаз“ обнародва на 12 юни, осъществяването на проекта на газовия хъб трябва да премине през два стадия.

Първият предвижда транспортирането на газта за сметка на новата инфраструктура в Турция, а втората през входна точка редом с Варна. Разработката на техническото обосноваване на проекта струва 1,84 мн. Евро, половината от тази сума се отдели от Европейската комисия. Очаква се, че окончателният отчет за икономическата целесъобразност на проекта ще бъде представен през септември.

България – „Естествен избор за Москва“

В Москва, съдейки се по всичко, са склонни към българския маршрут на „Турски поток“, въпреки че досега не са постигнати конкретни споразумения. След състоялата се в края на май среща с българския премиер Бойко Борисов Путин заяви, че „Газпром“ „практически е изработил“ полагането на втората линия на газопровода от Турция в България.

„Включването на България в съвместния руско-турски проект „Турски поток“ може да бъде неочаквано след като „Южен поток“ претърпя фиаско“, отбелязва в интервю пред „Дойче Веле“ експертът по Балканите от Варшава Ян Мус. „Но вземайки се предвид геополитическото положение на България, в това няма нищо странно“. Според него България е най-естествен избори, позволяващ тръбопроводът да се прокара към Централна Европа, избягвайки се политически и географски проблемна Македония.

Шефчович заяви, че е обсъждал проекта за създаването на хъба лично с българския министър-председател Бойко Борисов и с министъра на енергетиката Теменужка Петкова. „Нашите оценки показват, че предвид важната роля на газта като резервно гориво по отношение на нестабилните възобновяеми източници на енергия в краткосрочна е средносрочна перспектива, потребностите на ЕС от газ в течение на следващото десетилетие ще останат стабилни“, разказва той в интервю пред „Дойче Веле“. (Коментар: трима никаквици решават от името на Русия…)

Условията ще се диктуват от Москва и Анкара“

Наистина, някои европейски чиновници изказват опасения, че в случай на осъществяването на проекта България вместо да търгува с газ от новия хъб, може просто да започне да започне да го пренасочва към Европа, заработвайки така от транзит. Но Шевчович увели, че ЕК ще води „много стриктно наблюдение“ над новата газова инфраструктура в страната, за да се гарантира, че ще съответства на правилата на ЕС. „Най-важното е да има избор, да има варианти и да станем трейдри, а не просто страни на транзит“, подчерта той.

Преди да бъдат изпълнени тези планове, обаче, на българските власти има предстои много работа. „България все още не е изпълнила условията на ЕС да се превърне в газов хъб, но те знаят точно какво да правят“, заяви в интервю пред „Дойче Веле“ Клаус-Дитер Борхардт, отговарящ за вътрешния пазар в енергийния отдел на Европейската комисия.

Ако българските власти наистина имат желание да създадат газов хъб, а не просто да осъществяват транзит на руски газ, както е планирано в случая с „Южен поток“, сега те имат реалната възможност“, допълни той.

Впрочем допитаните от „Дойче веле“ експерти се съмняват, че България ще успее бързо да стане голям газов разпределител, такъв като британския NBP или холандския TTF. За това е необходим голям и ликвиден газов пазар, който подразбира високо търсене, голямо количество различни доставчици и постоянен достъп на трети страни към всички газопроводи, изброява експертът от Оксфордския институт за енергийни изследвания Джонатан Щерн.

„България изпълнява малко или нито едно от тези изисквания. По принцип е малък газов пазар, която е доминирана от руския газ, малко азербайджански газ и втечнен природен газ от Гърция“, подчерта той

Освен това от България в тази ситуация изобщо зависи твърде малко, подчертава Варшавският експерт Ян Мус. „Знам, че българският елит ще представи целия този проект като голям успех, но истината е, че условията ще се диктуват от Москва и Анкара, докато влиянието на София на хода на събитията ще остане ограничен“, отбеляза той.

Превод: Поглед.инфо


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели