/Поглед.инфо/ Царят влезе с преднамерена лъжа в българската политика, което не е голямото му провинение. Нито е първият, нито последният, който го е правил.

Голямото му провинение е, че, за да вземе исторически реванш, заличи граници, наруши видими и невидими правила и стигна до перверзията монарх да оглави партия, при това еднодневка. Той има основен принос в деградацията на политическия живот у нас. С него се видя, че всичко е позволено. Резултатите са налице, а и нищо по-логично от това прислугата днес да управлява.

Симеон II нанесе огромни поражения в новата ни история, разбира се, след като намери достатъчно благодатна почва за това. Неговите качества - овладяност, стилистична цялост и завършен образ, неагресивност и дипломатичност - не могат да компенсират щетите, които нанесе.

Да не говорим за крадливата, уродлива орда, която вкара в управлението.

Разбира се, имаше изключения и добри и почтени хора, но те не определяха цялостния облик на управлението. Не е много по-различна от ордата на бодигарда му, ако и да е с претенции и професорски титли.

Нямам никакви илюзии за това управление. То беше отвратително.