/Поглед.инфо/ Ако имате въображение, представете си, отключете всякакви задръжки на фантазията си и си представяйте! Аз не можах, помогна ми дядо Наско.На 85 години си купи лаптоп, радваше се, че светът влезе в стаята му, а се оказа че той излезе от нея. Мир на безпокойствията му във вечния сън!
Та една вечер, докато отпивахме скъпернически от водката, дядо Наско се открехна. „Някъде към 1925 година, баща ми живее в сърцето на Родопа планина – Бойково, дядо ми е поборник и виден читалищен деец, преписвал е възрожденски книги и ги разнасял по селата… Ала това е друга приказка, а тогава самодейците в селото шест месеца репетират мелодрамата „Предателството на Левски“; Моят баща играе Левски, а синът на кмета – Димитър Общи. Шест месеца селото ляга и става с приказки за постановката. Най-сетне идва заветният миг – премиерата! Читалищният салон е претъпкан от седящи и правостоящи, а на първия ред са първенците – кметът, бирникът, стражарят…Завесата се отваря, всичко е притаило дъх, не муха, не комар, преглъщане не може да се чуе… Моментът е исторически и върховен, Димитър Общи сочи с пръст и вика:“ Това е Левски! Хванете го!“
Кметът скача, целият червен-зелен: „Пфу, вече не си ми син! Да не ми стъпваш в къщата!“ И с тежка разлята походка напуска салончето…
Селяните немеят и не знаят да ръкопляскат ли или да тръгнат подир кмета…
Какви времена, когато народът вярваше на изкуството…
Дори и читалищното