/Поглед.инфо/ Мина 3-ми март, Сашко Йорданов пак се изказа идиотски, но ние вече сме му свикнали.

Тъй като празникът вече мина, няма как да ми се карате, че ви го развалям. Ха! :) Но, както и да е. Да пристъпим към темата.

Гледахте ли „Шоуто на Слави“ вчера? Не? Не изпуснахте много. Повечето беше съвременни звучения на възрожденски песни, срещу които нямам нищо против. Друго ми направи впечатление.

Водещият (с инициали С.Т.) в началото на предаването каза: „Решихме да сложим текстовете на песните такива, каквито са били създадени в самото начало. В пълния им вид, в цялата им дължина, включително и с тези куплети, които през времето по най-различни причини са били забранявани, премълчавани и отхвърляни!“ Доста категорично звучи, нали? Стана ми интересно и реших да превъртя малко напред, за да чуя „Къде си, вярна ти любов народна“. Все пак какво е 3-ти март без тази песен? Слушах, слушах и поне едно време дочух, че вместо „противу турци да стоим насреща“ вокалите пеят „против съдбата да стоим насреща“. Сега, аз не съм историк, не съм и археолог, но не мисля, че Добри Чинтулов е писал „съдбата“.

Аз съм чувал и друго. По времето на управлението на Жан Виденов Ку-Ку Бенд и С.Т. пеят тази песен точно с тази преработка... Може би е случайност, може би просто не са се усетили или не са искали да обидят турците в държавата. Добре, казах си, „нека продължим“.

Върнах назад и започна песента „Идем, идем сган проклета“, но преди това Мариан Бачев разясни, че тази песен е с текст на Кирил Христов и впоследствие той е променен на „Партизан за бой се стяга“ след 9-и септември, за да не е шовинистичен. Казах си, „добре де, 3-ти март е, може би после ще забравят антисоцхраченето поне за днес“. Песента започна с едно типично рокаджийско забиване на китарата. Признавам си, това ми хареса. Някак си ми напомня наистина на съвременен вариант на класическата песен (не „Идем, идем сган проклета“, а точно „Партизан за бой се стяга“), през цялото време, докато те пееха оригиналния текст, аз си тананиках соцверсията. Лъхаше точно на руските преработки на стари песни от типа на група „Любе“, а това винаги е плюс.

Между впрочем наближава кръгла годишнина на 9-и септември, може БСП да преиздаде класическите партизански песни на нов диск, точно както са направили Ку-Ку Бенд за 3-ти март. Аз бих си купил такъв диск. :)

По едно време се показа Иван Кулеков, за да обясни, че комунистите по някаква причина поставили герба върху знамето и нарече тогавашният герб на Народна република България „надгробен паметник с две цифри: 681–1944, годините, в които, според комунистите, България се ражда и умира.“ Ааа, не знам как да опиша това... Пуснете си записа, изгледайте този момент и се опитайте да си го обясните, защото аз не можах. Тогава леко започнах да се дразня, но все пак реших да се окопитя: „Празник е, продължаваме нататък“.

Една мила женица след това обясняваше следното: първото знаме на старозагорските въстаници е било пратено за реставрация в София с описание „бяло, зелено, червено“, но то се връща с описание „светлосиньо, зелено, червено“. Тя „подозира, че МОЖЕ БИ под влияние на желанието да се харесаме на Съветския съюз, горната лента от бяла става синя“.

Тук си казах „Стига вече, какво е това?! Знамето е било толкова подвластно на комунистите, че само посинява при мисълта, че СССР е наблизо?! Абе...“ после си сипах натурален сок и леко се успокоих, псувайки, тихичко си казах: „И този път не се измъкнахме от антисоцриториката. Но какво ли очаквах от С.Т.?“

Добре, веднага ще ви задам следния въпрос: вие помните ли някоя от тези песни да е била забранена тогава? Всичката тая история ми напомня на оная история на Радан Кънев, дето като бил дете, майка му и баща му излизали на терасата, за да слушат Многая лета от съседите, защото и тя била забранена. Изобщо няма да човъркам колко смислови дупки има в тая история (като например: като е била забранена, защо се е чувала от съседите, защо се е чувала от съседите и милицията не ги е спряла).

И даже няма да спомена съвременните поп-варианти на „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Шуми марица“, последната, която била „химн на българския дух“. Нали не трябва да ви напомням за шлеповете и „окървавената Марица“ след 9-и юни...

За съжаление, патриотичното предаване се оказа поредната доза „сладникав патриотизъм“, пълен с тук-там разположени общи приказки против лошия социализъм. Какъв е смисълът да говорим за соца на 3-ти март? Може би царската армия, която е помагала на опълчението, са били комунисти...

От цялата работа стигнах до следния извод:

Сладникавият патриотизъм е като религията – слушаш и вярваш, без да го мислиш много-много.