/Поглед.инфо/ Преди няколко дни видях по телевизията част от концерта на Слави в Лондон: беше внушително зрелище, публиката беше истински въодушевена, струва ми се, че подобна екзалтация в момента не може да предизвика никой друг, освен Слави.
Имаше зрители и от други европейски градове.
Едно момиче каза, че за нея „Слави е религия“.

Не знам как са преминали кастингите на Слави за „нови“ политици, обаче въпросното момиче, например, е направо готово за мястото на Екатерина Захариева, за която пък Падишахът/Бойко не само е религия, ами направо Господ.

Очевидно е, че с концертите си Слави успява да провокира внушителна енергия – обаче въпросът е, може ли тя да се превърне в политика?
Или ще си остане само една притурка – макар и шумна, заразителна и въздействаща – към видимите колебания на Слави.

„Системата ни убива“ – казва той, и изглежда, че е доволен да си остане при тази констатация.
Впрочем, тя е взета назаем от майките на деца с увреждания.
При тях обаче този повик е естествен, той излиза направо от сърцето им, докато при Слави се нуждае от продължение.
То обаче липсва.

Така Слави само помпа енергията на публиката срещу „системата“/днешната политика, която очевидно се приема от мнозина като несъстоятелна, нечленоразделна, неморална и пр.
Добре, но какво следва?
Ако не получи ясен отговор на този въпрос, публиката скоро ще се досети, ако вече не се е досетила, че Слави просто пощипва мускулите на Падишаха, нищо повече.
Атакува Системата, но понеже не предлага нищо конкретно, по никакъв начин не уврежда интересите на Падишаха.

Е, да, някои ще кажат, че Слави предлага мажоритарна избирателна система и дори успя да произведе един впечатляващ референдум.
И какво от това – има ли все още хора, които да не са разбрали, че Преходът натика в калта ценностната система на Времето, извърши истински геноцид над Общата Памет, обедни и унижи до крайна степен Народа – и днес трудно ще откриете достатъчно свестни хора, готови да се превърнат в безкористни политици.
Политическата Секта се погрижи и за това.

Нали Симеон Брокера докара навремето своите непорочни юнаци от странство – и какво последва?
Безбожни врътки с остатъците от дивата приватизация на Костов, в някои случаи те дори го надминаха по изобретателност и той сигурно още се ядосва от това им нахалство.
Ами, нали Бойко докара Дянков – този зевзек на финансовата мисъл, тази прелетна птица на вечното българско неразумие.
А сетне пък докара напълно случайния Митов и го нагласи за министър в една пантомима, която трябва да минава за външна политика.
Преди това вече ни беше наврял за президент една Пастирка, край нямат тия случайници.

Сектата създаде и втвърди трайна представа за политиката като за поприще не съвсем разумно, дори налудно, в което имат право да се подвизават формени недоразумения и дори завършени идиоти се чувстват удобно там.
Един от докараните министри се подписваше на латиница, друг имаше четири подписа, все прояви на шизофренност, дори на разчетвореност…

Как ще ги подбирате новите идиоти, може би ще им задавате въпроса – „Коя е твоята религия?“
И ако отговорът е - „Слави!“, примерно, готово, ставаш.

Решението очевидно е друго.
Ако смяташ, че „Системата ни убива“, пребори се с нея - но лично, понеже не ти остава и много време.
Заложи всичко онова, в което си се състоял през годините – и да те видим.
Личното предизвикателство е единствено честното, макар и да е свързано с доста рискове.
Иначе ще продължавате да пеете, че „Системата убива“ – обаче в съпровод с ръкоплясканията на Падишаха, нищо повече.
А той ще си мърка доволно.

Дори и само заради един факт: тия дни съобщиха, че у нас 440 хиляди души са заети в администрацията на всички нива.
440 хиляди – вземайте сметалата и изчислявайте: с близките им те стават към един милион – тъкмо колкото е фундамента на ГЕРБ.
Чиновнически протести няма, няма и да има - как тогава ще ги отмъкнете поне част от тия хора към „правата вяра“?
С песнички и пушеци ли? Вятър!
Хъшовските песни разтупкват сърцата, но не толкова, колкото сигурната заплата.

Сега Слави заработва белия си хляб, извън всичко друго, и със скечове за политици; той е обратното на онзи
д-р Енчев, гуруто на пластмасовите дивачки – не слага подплънки, а се опитва да разсъблича политиците, поне някои от тях.
Но от това Системата /която ни убива/ изобщо не се променя, съмнявам се, че дори отчита въпросния стриптийз.
Напоследък от сеансите на Слави отпадна Падишаха, сигурно в реквизита на шоуто нямат фесове;
дори и Цветанов, интелектуалният пехливанин на ГЕРБ бе представен обилно намазан с олио.

Иначе, в предишни години Волен Сидеров, например, бе демонизиран до крайна степен.
И какво от това – той и досега се чувства отлично в политиката, навремето писах, че средният му пръст управлява държавата – и сега е същото, само дето този среден пръст вече е златен.

Обратното обаче се случи с Кунева, „червената кукувица“ във фалшивия десен полог.
Слави мощно, дори неприлично, я подкрепи за президентските избори през 2011-а – колкото да стане ясно, че с шоу власт лесно не се подарява.
Партия, партийно строителство – тоест, богата концертна програма, Слави фронтално в битката – това е политика.
Другото е мрънкотене, което трябва да минава за политика.

Разбирам колебанията на Слави - на него вероятно му е по-забавно да дърпа дявола за опашката иззад кулисите;
да бъде дилър на една или друга политическа дрога, да се заиграва с този или онзи, изобщо - да гъделичка някак Системата, която ни убива – но не и да я убие.
Това е удобна позиция, така поне изглежда – но не е, защото похабява значителна част от влиянието, което е натрупал през годините.

Отгоре на всичко, дори да пребори или поне да одраска по някакъв начин Падишаха, което е малко вероятно – а и не личи, че иска тъкмо това – все пак, Системата/Сектата ще си остане невредима.

Има и друго: Слави част ли е от Системата, която убива?
Напълно възможно е да не си е задавал този въпрос, но отговорът не е труден: направил е през последните почти 20 години немалко за някои лица и мутри от същата тази Система, това е факт.

И аз имам подобен грях, макар и в съвсем различни времена.
От моята „Всяка неделя“ тръгна Промяната – но сред общото въодушевлението изобщо не си дадох сметка, че въпросната Промяна не е обгледана както трябва, че, всъщност, ни подхвърлиха една Измама.
„Все е нещо“ - успокоявахме се тогава, и вървяхме с рогата напред.
Но накрая се оказа, че е нищо и половина.
Сега някои телевизионни мишка от ония времена се правят на някакви си, обаче тъкмо във „Всяка неделя“ се създаде образа на опозицията, там тя се случваше. Примерите са безброй.
Е, и какво „отгледах“, в края на краищата, през бурните 1989 и 1990 години? Всички знаете отговора.

Колебанията на Слави неизбежно раждат спекулации.
Най-сочната от тях е, че е влязъл в колаборация с Падишаха и ще играе ролята на негова патерица.
Това е най-голямата фантасмагория, понеже и двамата са крайни егоцентрици.

Освен това, в българската политика „патериците“ набързо се превръщат в стилни изнудвачи – вижте, как беснее сега Падишахът заради коалиционните си „партньори“, а те пет пари не дават за заканите му.
Макар че, трябва да внимават – като престане да се прави на Балканския Кисинджър, има вероятност да се превърне /отново/ в Алигатора и да разплиска Блатото.
След което трудно ще откриете „патриотични“ апендикси/формации в България.

И тъй, Системата ни убива, Алигаторът се оглежда за нова коалиционна плячка, а Слави се самоограбва/самоизяжда.
Публиката, поне част от нея, очакват от него да се превърне в самурай /любимият му герой/, а той се държи като болногледачка.

Публиката не разбира, защо се задоволява с ролята си на телевизионен персонаж, пределно уморен при това, а не запаше пояса си на хъш /и този герой му е любим, макар че нашите хъшове са си били едни плямпала, порядъчно наквасени при Странджата; сега някои се питат, кой пък е Странджата на Слави, но това не ми е интересно/.

Хората си спомнят, че други, далеч по-скромни, телевизионни проекти пробиха в политиката – тия на Волен, Бареков, Валери Симеонов.
Най-могъщото ни телевизионно шоу обаче се колебае да прекрачи прага на студиото си, където всичко е сигурно, като в някаква закътана лагуна.
И, елегантно казано, предпочита да играе ролята на самодива – да превърже нечия раничка, да одраска с любов и пр.
А „Системата, която ни убива“, седи на две крачки и ръмжи заплашително, но не може да предизвика Юнака…

И докато той умува, тя постепенно го побеждава.
А той само ще повтаря: Системата ни убива, Системата още повече ни убива, Системата ни вече наистина прекали – и ще продуцира шегички, остроумни или не дотам, инициативи за откриване на таланти и всичко останало.
И, разбира се, концерти, концерти, концерти – може би вече навлечен с фланелка „Обичам България, нищо, че там системата убива“…

***
Подразних се много, че Слави направи един значителен, разкошен дарителски жест към децата с увреждания, но медиите само прошумяха нещичко.
Иначе щедро отразяват всевъзможните балове на нашите потурнаци.
Както винаги, българското „Благодаря“ се изчерпва с ругатнята „Имал – дал!“
А и на концерта в Лондон реакцията не беше, каквато очаквах – зрителите сякаш бяха обсебени единствено от веселието.

Дали и това не плаши Слави, когато се оглежда пред портите на Ада/политиката?
***


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели