/Поглед.инфо/ След референдума за мажоритарната избирателна система ГЕРБ добросъвестно и както обеща, внесе законопроект за нейното прилагане и той не мина. Засега. Аналитиците на БСП прецениха, че след три месеца "карантина" може пак да го внесат и тоя път да мине.
В лявата партия обсъдиха проект на смесена избирателна система, в която половината депутати се избират мажоритарно и половината - пропорционално /Очаква се БСП да вземе крайното си решение по проекта на пленум през октомври - бел. ред/. Щото така било в Германия, а Германия прави мерцедеси и има "мерцедеса" на избирателните системи. Зад хубавите мотиви се долавя лека паника. Аналитиците от БСП взеха под внимание възражения, изказани на семинара на Българската асоциация за изборни системи. А сега - по-подробно някои съображения, както се казваше в близкото минало.
Добра ли е предлаганата от БСП смесена система и може ли да бъде по-добра? Не, още не е достатъчно добра. Може да бъде и много по-добра.
Защо точно 50 на 50% между мажоритарни и пропорционални депутати?
В Япония например е 62.5% мажоритарни и 32.5 пропорционални. В Грузия пък 36 са мажоритарните, а 64 са пропорционалните депутати. В Тайван са 22 на 78 в полза на мажоритарните.
Като цяло това деление може да се основава на два принципа – или се прави анализ на териториалното разположение на населението и на тази основа се мотивира териториалната представителност на мажоритарните депутати, или се приема със съгласие принципът 50 на 50 и след това избирателните окръзи се напасват така, че да осигурят прилагането на принципа. Приемам, че е приложен вторият подход.
Как ще се гласува в мажоритарния компонент от 50%?
БСП предлагаше това гласуване да е МАЖОРИТАРНО ГЛАСУВАНЕ В ЕДИН ТУР С ОТНОСИТЕЛНО МНОЗИНСТВО (М1), а има и други идеи. Иначе казано първият взема мандата, независимо колко са гласували от имащите право и независимо колко процента е спечелил, стига тези проценти да са най-много в сравнение с останалите. Това е системата, която се поддава на най-много манипулации, с малко пари може да се осигури контролиран вот, минималните разлики с гласовете осигуряват победа и най-много избиратели могат да останат непредставени.
Знам, че българските политици, избиратели и особено предизборните щабове са джентълмени и не купуват и продават гласове. Никога! Но ми се струва, че ако това мажоритарно гласуване се приложи ще има масов вътрешен изборен туризъм като преди местните избори, много радикален натиск и контрол над избирателите за гласуване за правилния кандидат. Ще има заплахи, бой и др. форми на предизборна агитация, в т. ч. над хора в избирателните комисии.
Моето предложение още от 2013г. е гласуването за мажоритарен кандидат да е в два тура. Това ще оскъпи купуването на гласове и ще направи поведението на избирателите по-непредвидимо за евентуалните "инвеститори". Т. нар. пазарлъци между двата тура могат да бъдат разглеждани и като коалиционни преговори, а избраните кандидати ще имат поне 50% +1 глас подкрепа от гласувалите. С това ще се елиминира екстремисткият вот (местни тартори, нацисти и др.) или опасността да бъде избран "селският идиот" с протестен вот на достатъчно много хора, ако има само един тур.
И да не забравяме нещо МНОГО ВАЖНО, ама много важно.
Предложеното мажоритарно гласуване в един тур или в два тура изобщо няма да ви освободи от тези депутати, които вие не искате да виждате даже в собствените си партии. Никак!
Защо? Ами просто е. Освен в мажоритарните райони, ТЕ ЩЕ БЪДАТ ИЗДИГНАТИ И В ПРОПОРЦИОНАЛНИТЕ ЛИСТИ на съответните партии в многомандатния район. Както се казва: Те не го пускат в селото – той пита за поповата щерка. Мажоритарните кандидати масово ще водят и партийните листи за пропорционалното гласуване. Това им гарантира мястото в парламента дори партията да спечели само един мандат.
Как ще се гласува за пропорционалните 50%?
Аналитиците на БСП предлагат тези 50% от депутатите да се избират в многомандатни райони с ТВЪРДИ ПАРТИЙНИ ЛИСТИ наричани още ЗАТВОРЕНИ. Запомнете! Това ни връща в кодекса "Фидосова" и в изборите преди 2009 г. Партията знае всичко! Знае кои са най-добрите, най-достойните. Партията единствена има право да ги подрежда. Ако вие имате друго мнение, отивайте за гъби или даже по-далече. Или гласувайте за друга партия.
Дори да харесвате програмата на дадена партия, нямате право да размествате листата й с преференция. Аллах да умножи дните и Господ здраве да дава на партийното ръководство. А кандидатите да целуват ръката, която ги подрежда в листите.
Сега разбрахте ли защо мажоритарните кандидати ще водят партийните листи. За да не изпаднат от влака и за да се осигури лоялност на депутатите към партийните началници, а не към избирателите.
Как може да стане иначе? Ами да има преференциално гласуване. И то не само с една доброволна преференция, а с две или три доброволни преференции или със задължителна преференция. И това да бъде без прагове за валидност и без гарантиране на мястото на водача на листите. Има и по-радикален метод – листите да се подреждат с жребий.
Изчисляване на 4% бариера за влизане в Народното събрание
БСП предлага тази бариера да се определя само върху гласовете, които са подадени за пропорционалните партийни листи (след като се извадят гласовете за независимите кандидати). Дотук ОК. Само че, БСП предлага при разпределението на мандатите по Хеър-Нимайер да се събират гласовете, които партията е получила за пропорционалната листа с гласовете, които са взели нейните мажоритарни кандидати. Каква е логиката? Няма отговор. Позоваването на немската система е несъстоятелно. Там няма събиране на гласовете. Има даване на компенсаторни мандати на базата само на пропорционалните гласове. Мажоритарните вече са произвели мандати и не играят в сметките. Това събиране на гласовете може да доведе до голямо разминаване в броя мандати. Силен мажоритарен кандидат дърпа слаба листа и обратното. При дадения от БСП пример, ако се промени базата за разпределение, то разликите са 4 – 5 места. При това от механичното събиране не произтича по-висока представителност на интересите в обществото.
Мандатите трябва да се разпределят само на базата на гласовете от пропорционалното гласуване. Ако някой много иска да вкара мажоритарните гласове в сметките, то тогава прагът за влизане трябва да бъде 4% от сбора на мажоритарните и пропорционални гласове дадени за партиите и коалициите. Това, обаче, ще постави малките партии в неизгодно положение да изпаднат под бариерата.
Заместването и частични избори в мажоритарното гласуване
Това е тънък момент във всяка смесена система. БСП предлага заместването да става с провеждане на частичен избор в съответния едномандатен район. Това е възможно, но не дотам добро решение. И то за самите партии. Предполагам, че на изборите ще бъдат номинирани много от бъдещите министри и др. висши администратори. Тези, които спечелят, ще заемат държавната служба и трябва да правим пак избори – десет, дванайсет, петнайсет не се знае колко. При тези избори може да се окаже, че новото предложение на същата партия не ни е по вкуса и да изберем кандидата на друга партия. Тогава какво правим с крехките мнозинства?
Феноменът се нарича падащо мнозинство и след няколко избора може да се окаже, че мнозинството го няма. Ще се питаме каква я мислехме- каква стана. Руснаците казват искахме да е по-добре, ама стана както винаги. Заради този феномен с падащите мнозинства класиците на изборните теории предлагат заместването да става с вече избрани кандидати от същата партия. А именно с водача на пропорционалната листа. Освободеното място да се запълва отдолу нагоре. Ето затова в пропорционалната листа трябва да има преференциално гласуване – за да може мажоритарният кандидат да се замести с най-добрия от най-добрите избраници на партията. А не Данко Хайрсъзина да стане министър и да бъде заместен с Дочоолу или Гочоолу, подредени по волята на партийния вожд или орган.
Падащото мнозинство, разбира се, не е болка за умиране. Ако една партия изпусне мандата той се дава на друга. Но докато лодката се клати някоя банка може да даде фира и после новите да обясняват, че са виновни старите, а ние да пием по една студена вода за няколко милиарда лева.
По предлаганите две бюлетини за гласуване
Да, има такава практика. Така е в Непал – на бюлетината има само картинки и се гласува с едно печатче, вързано на канап. Така е и в Судан с три бюлетини с квадратчета, кръгчета и триъгълници. Гласува се с пръстов отпечатък. Можем, разбира се, да се наредим и в тази група. Не разбирам, обаче, защо след като уж се учим от Германия, не приемем, че смесената система може да стане на една бюлетина. Както е в Германия. Да, партиите трябва да си пречупят езиците и да ограмотяват електората си.
Предлагам и при евентуална смесена система да се гласува с една интегрална бюлетина с номерация. Това е възможно и за печатниците, и за изборната администрация. Това би било и препятствие пред изборни измами, мотивите за които рязко нарастват при наличие на мажоритарно гласуване, макар и за част от мандатите.
За по-напреднали и заинтересувани от изборния процес
БСП предлага едномандатните райони (ЕИР) да са в рамките на сегашните многомандатни райони (МИР). Това значи сегашните мандати да се разделят на две – половината ще са за мажоритарното гласуване и половината ще са пропорционалното гласуване в ТВЪРДИ ПАРТИЙНИ ЛИСТИ. Предлага се тези райони да бъдат определени от ЦИК.
Предложението за вписване на ЕИР в рамките на МИР е разумно. Що се отнася до това кой да определя ЕИР, то бих предпочел това да стане с консенсус от партиите, но и ЦИК не е лоша опция. Тя е на квотен принцип и най-големите партии чрез представителите си ще наложат решението си. И не е работа на президента да ръководи демографи, статистици и географи и да определя изборни граници.
Лесно ли ще стане и има ли нужда от промяна? Няма да е лесно и ще се наложи да се променят сегашните мандати по МИР, за да станат четно число и да се делят на две. Това, обаче, е най-лесната част от упражнението. Отдавна се говори, че малките МИР, които са девет, значително изкривяват представителството и цената на един мандат в брой действителни гласове. При предлаганата смесена система това става ключов въпрос. Докато в пропорционалната част (тя всъщност е двойно-пропорционална) има изравняване на тежестта на мандатите (случаят Ал. Методиев известен като Бат‘Сали), то в мажоритарните райони разликите в тежестта на мандатите над 10% са неприемливи. И досега съм убеден, че тези 31 мажоритарни мандата през 2009 г. бяха много безкрайно глупаво решение, което не бива да се допуска.