/Поглед.инфо/
Стига съм мрънкал... Досадно е сигурно...
Време е вече за хвалене!
Аз не съм пробвал единствено фигурно
върху пързалка... пързаляне.
Някога... Някога... Сякаш фантастика!
Всякакви подвизи щури...
Кеф ти например земна гимнастика...
Първи на всичките уреди!
Десетгодишен... Ах, минало бешело...
Двойни салта и фликфлаци.
Паднах на гръб... И два счупени прешлена...
Нищо, де... Нови мераци...
Първа любов... И въздишки... Флиртуване...
Трябва да се харесам.
Идва на помощ резонното плуване...
Все пак - морско момче съм...
Футбол естествено... Топка парцалена...
После, разбира се, кожена...
Дясно крило във отбора... Кварталният...
И във студентския – тоже...
Тези години някак по-близки са...
Двайсетгодишен... Мъжествен...
Ритник в коляното...Скъсах менискуса...
Краят – до болка известен...
Пълен с енергия... Никакво лягане...
Ходене лека полека...
И постепенно - истинско бягане
по санитарна пътека.
И тренировките...Пак подновени са...
Вечна слава на спорта!
Новият! Вече модерният! Тениса!
Ето... С ракета на корта...
Форхенди...Бетхени... Леко позьорски!
Сингъл... На двойки...Турнири...
Купи... Медали... Макар аматьорски!
Цели четирсет години...
Ама сега... Казват... Хич не е розово!
Трябва да се лекуваш!
Знаеш каква ти е диагнозата.
С тениса ще се сбогуваш...
Трябва да свикнеш... Съвсем не си същият...
Нека да ти е ясно!
Никакви спортове... Стой си във къщи...
Стар си... И има опасност...
Имам, обаче, известно съмнение
във диагнозата точна...
И затова... По изключение
смятам пак да започна...
15 януари 2018г.
7ч. 25 м. Сутринта