/Поглед.инфо/ Ляворадикалните бунтове на Запад в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век бяха последвани от неоконсервативната вълна на ново настъпление на капитализма. Студентите тогава не искаха капитализма, а доведоха мощната вълна на небивал преди това по мащабите си глобализиран неолиберален капитализъм. Бивши левичари станаха буржоазни юпита.

Бивши троцкисти, които искаха да правят световна революция, станаха неоконсервативни съветници на Джордж Буш и организираха износ на американска буржоазна демокрация с пропагандно-идеологически и политически инструменти като платени от САЩ НПО-та и с военни инструменти по целия свят – от Панама, Гранада и Никарагуа до Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и къде ли още не. На мястото на левия Херберт Маркузе дойдоха десни капиталистически гурута като Айн Ранд и Милтън Фридман. Лозунгите на Линдън Джонсън за изграждане на „велико общество” бяха заменени с лозунгите на неоконсерватора Роналд Рейгън, борещ се за освобождаване на възможности за нов капитализъм и ругаещ държавата, че „събира и харчи данъци”. Парадоксът на историята беше, че студентите, които се бореха срещу капитализма, но не знаеха как да правят това, бяха последвани не само в САЩ, а и в света като цяло от нов разгул на капитализма.

Подобни процеси протекоха и на един друг континент – азиатският, ако погледнем последствията от това, което искаха китайските хунвейбини пак през 60-те години. И те се бореха срещу задкулисието. Вдигаха лозунги срещу капитализма, искаха да превъзпитават в „нов морал”. Учудиха света със своето левичарство, а резултатът беше, че доведоха на власт в Китай сили, които тотално се отказаха от такива левичарски мерки и казаха, че ще вървят напред бавно и постепенно и им трябва не „голям скок” а поне стотина години за да „построят социализма”. С една разлика в сравнение с нашите днешни студенти - китайските студенти винаги са били с много високо качество, били са много ученолюбиви. В западните университети те са средно винаги с по-висок успех. Такава е китайската традиция на култ към знанието от времето на мандарините насам. И въпреки това родиха хунвейбинщината. Какво да говорим при това положение за немалка част от днешните студенти от СУ, които почти не ходят на лекции, равнището им е на километри по-ниско в сравнение с предишни периоди, отрасли са във времето на най-пещерен антикомунизъм, изкривил изцяло възприятията им за света?

Не знам какво искат студентите от Софийския университет, но знам, че поради факта, че там във факултетите по хуманитарни и обществени науки са концентрирани десетина преподаватели, известни с пещерния си антикомунизъм, обслужващи всяка стъпка на десницата през последния четвърт век, то и те успяват от 1990 г. насам да мобилизират в различни периоди достатъчно наивни млади хора за пореден десен капиталистически преврат и поредно разграбване на националното богатство. През 1990 г. те обслужиха дясната седесарка сила, бореща се за смяната на социализма с капитализъм. Доведоха на власт Филип Димитров – авторът на първия неолиберален лозунг и политика, заявявани от български министър-председател в нашата история – „Държавата е лош стопанин”. Човекът, който се зае с цялото си усърдие да разрушава „лошия стопанин”, да превърне държавата в руини, каквато я виждаме днес. И правеше това с такива мащаби, че бе много по-страшен от символа на разрушителната дейност – античния Херострат. Херострат просто изгаря храмана Артемида. Доведеният на власт и благодарение на вълните на студентски протести (и то главно от студенти от СУ), Филип Димитров извърши хиляди пъти по-страшен разрушителен акт. Разруши едно от най-добрите селски стопанства в Източна Европа. Доведе до разграбването и унищожаването на напоителни съоръжения и селскостопански машини за милиарди. До унищожаването и изколването на огромни птицеферми, кравеферми, елитни стада. Резултатът беше ликвидация на българското селско стопанство, хранило 1300 години и българския народ, а и голяма част от Източна Европа. Сега българското село е заприличало на пустиня, в която вилнеят цигански банди, подобно на кърджалийските времена. За това страшно престъпление няма възмездие, а тогавашните студенти, които съучастваха в процесите, довели в крайна сметка на власт силите, извършили това, нямат дори елементарно угризение на съвестта от това. Нямат съзнание, че те също носят отговорност за това.

През 1997 г. пак насъсквани от десни и антикомунистически преподаватели, които дал бог в СУ, студентите бяха използвани като пушечно месо за десен преврат, довел на власт Иван Костов. Жан Виденов не искаше да продава на отделни капиталисти и на чужди монополисти собствеността на българския народ. Това изглеждаше ужасяващо за външни сили и наши десни политици, които започнаха битка на живот и смърт да вземат властта и присвоят това богатство. Групички студенти – и то главно от Софийския университет – съучастваха в този процес. Бяха ударен юмрук на дясната реакция. Доведоха я на власт и резултатите от това, което направи, са добре известни. Това беше времето, когато се осъществи в истинския икономически смисъл реставрацията на капитализма. Резултатът беше, че цялото индустриално богатство, което беше изградено като колективна собственост от няколко поколения по времето на социализма, бе раздадено от Иван Костов и неговия антураж на малка група от наши и чужди капиталисти

Шантажът на окупаторите на Софийския университет продължава с други средства - действията на протестърите и соросоидите в центъра на София през последните месеци, опитващи се да направят десен преврат в полза на една известна групировка, която да получи възможност, чрез намиращия се под нейно влияние президент, да състави изгодно за нея служебно правителство. Вижте ужасната перверзия на българското дясно изопачаване на идеята на „Окупирай Уолстрийт”. В САЩ представителите на това движение призовават към окупация на финансовия център на капитализма, който движи богатството на американската олигархия. У нас групичка от стотина души стана окупатор не на символ на капитализма, а на символ на интелекта – Софийския университет, интелектуалният център на България. На същата тази Българи, която и без това сринала се, опростачила се, рухнала и в образователната система в резултат именно на реставрацията на капитализма. Тодор Живков мечтаеше и говореше за „интелектуализация на цялото общество”. Неговият бодигард Борисов, заедно с любимото си отроче Симен Дянков, направи всичко възможно за опростачване и деинтелектуализация на българското общество. Сега окупаторите на СУ работят допълнително в тази посока.

Вижте главните им ментори, показвани по телевизиите в двора на СУ – Огнян Минчев, в момента герберски защитник, пещерен антикомунист, шеф на соросоидно НПО, захранвано със стотици хиляди долари от външни източници през повече от две десетилетия, за изпълнението на съответни задачи, съответстващи на чужди интереси. Вижте другият им поддръжник – Калин Янакиев, член на ръководството на костовистката партия ДСБ, съратник на Костов, основната фигура в реставрацията на българския капитализъм, раздала богатство, принадлежащо на седем милиона българи, в ръцете на група новопръкнали се капиталисти. Това им са духовните водачи, това им са тюторите.

Тези наивници са ползвани за пушечно месо на герберската мафиотска групировка и на опитващите се да възкръснат от политическото небитие сини талибани, довели България до просешка тояга, а сега маскиращи се като "Реформаторски блок". Канещи се отново и отново да ни „реформират” – любимата неолиберална мантра, с която се разрушаваше всичко в страната през последния четвърт век. Къде бяха тия студенти и техните наставници, когато герберите доведоха образованието и науката до просешка тояга? Къде бяха, когато Филип Димитров, заедно Жельо Желев, ликвидираха селското стопанство? Къде бяха, когато народно богатство за 30 милиарда беше дадено от Иван Костов на шепа капиталисти, станали олигарси? Тях ги нямаше тогава, но те бяха преди това, когато трябваше да доведат на власт прокапиталистическите сили, които да извършат поредната стъпка в разграбването и разрушаването на България.

Малко преди да падне от власт ГЕРБ подготвяше поредния грабеж във формата на приватизация на военните заводи, БДЖ и Български пощи. Както преди това раздаде на свои хора „Булгартабак”. Сега не им се получи, днешното правителство обяви, че ще търси оздравяването и няма да ги продава. Ужас! А толкова се надяваха на това куп групировки и политици. Студентите им идват като добър инструмент, за да се докопат до малкото останало все още от някогашната гигантска социалистическа собственост.

Хайде холан, драги ми студенти, не се самопредлагайте за пушечно месо на преврата, който толкова иска да направят Борисов и цялата българска десница от неолиберални капиталистически „реформатори”, заедно с куп финансирани от чужбина соросоиди! Знаем как тези „реформатори”, начело с Кунева, реформираха българската енергетика – просто закриха в угода на чужди интереси цели четири блока от основния енергиен гигант на България АЕЦ „Козлодуй” и сега милиони българи всеки месец се чудят как да си плащат сметките.

Герберите и целият преход към капитализма и без това бяха мощен инструмент за деинтелектуализация и опростачване на българското общество. Малката групичка от окупатори, залостила с железни вериги Софийския университет - интелектуалният център на България очевидно волно или неволно върви по същия път. Сто души залостват вратите за знание на 20 хиляди! Повечето студенти вероятно не съзнават какви ще бъдат последствията от техните действия. Както не осъзнаваха левичарите на Запад през 60-е и началото на 70-те години. Не го осъзнаваха и китайските студенти-хунвейбини от „културната революция”. Не го осъзнаваха кряскащите „демокрация”, начело с Кошлуков студенти през 1990 г.. Не са го разбирали вероятно и подскачащите с викове „кой не скача е червен” през 1997 г. Но резултатът беше все един и същ – от неолибералната капиталистическа вълна на Запад до разрушаването на селското стопанство и разграбването на индустрията в България.

Тъжно! Жалко! Ужасяващо!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели