/Поглед.инфо/ В памет на знайните и незнайни борци за нова България

На 9 септември в цялата страна ще се отбележи 74-та годишнина от победата на социалистическата революция в България. Девети септември е знакова дата в най-новата ни история, защото олицетворява победата над фашизма у нас. До това историческо събитие се стигна след дълга и тежка борба, в която проляха кръвта си хиляди борци.

На 22 юни 1941 г. фашистка Германия започна вероломна война срещу Съветския съюз. На 24 юни Политбюро на ЦК на БРП(к) взе решение за организиране на въоръжена борба срещу немските окупатори и монархо-фашистката диктатура. Веднага започна формиране на партизански чети, в които се вляха преминали в нелегалност дейци на БРП(к) и РМС. Те станаха центрове за образуване на нови партизански формирования. Партизанското движение се създаваше трудно, в условията на жесток фашистки терор, без достатъчно оръжие, тилово и техническо осигуряване. Независимо от това през 1942 г. бяха проведени дръзки нападателни акции срещу военни части, комуникационни възли и складове.

През 1942 г. и началото на 1943-а се създадоха нови партизански чети и отряди, нарасна тяхната бойна активност. През пролетта на 1943 г. с решение на Политбюро на ЦК на БРП(к) се създаде Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), която се ръководеше от Главен щаб. Страната беше разделена на 12 въстанически оперативни зони. На всяка зона бяха назначени командири и щабове. Така се засили военнополитическото ръководство на партизанските части, които се изграждаха и действаха като редовни войскови единици. В този отговорен исторически етап изключително важна беше ролята на командирите на зоните.
Кои бяха те? Каква е тяхната житейска съдба?

Първа ВОЗ - София, Славчо Трънски (1914-1999), основател и командир на Трънския партизански отряд. След 9 септември 1944 г. завършва ВА "М.В. Фрунзе" в Москва, командва дивизия и армия, дълги години е зам.-министър на отбраната, генерал-полковник, член на ЦК на БКП, герой на социалистическия труд.
Втора ВОЗ - Пловдив, Боян Българанов (1896-1972), дългогодишен политзатворник, след 9 септември 1944 г. е помощник-командир на Втора армия, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, председател на НС на ОФ, генерал-полковник, герой на социалистическия труд и герой на НРБ.

Трета ВОЗ - Пазарджик, Методи Шаторов (1897-1944), член на ЦК на БРП(к), партиен деец, политемигрант, интербригадист в Испания, загива на 7 септември 1944 г. в сражение с полиция и войска в местността "Милеви скали".

Четвърта ВОЗ - Благоевград, Крум Радонов (1912-2002), един от основателите на първата партизанска чета в България (26 юни 1941 г.), след 9 септември 1944 г. завършва ВА "М.В. Фрунзе" в Москва, генерал-лейтенант, командир на дивизия, зам.-началник на ГЩ на БНА, герой на социалистическия труд и герой на НРБ.
Пета ВОЗ - Стара Загора, Стойо Неделчев-Чочоолу (1908-1987), емигрант в СССР, завръща се в България през есента на 1941 г. с парашутните групи, след 9 септември 1944 г. завършва ВА "М.В. Фрунзе" в Москва, генерал-майор, командир на дивизия, член на ЦКРК на БКП, герой на социалистическия труд и герой на НРБ.
Шеста ВОЗ - Ямбол, Димитър Димов (1903-1968), политически затворник от 1925 до 1940 г., кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, генерал-лейтенант, посланик в Китай, герой на социалистическия труд.

Седма ВОЗ - Хасково, Иван Араклиев (1915-1996), партиен деец, след 9 септември 1944 г. служи в армията, полковник, стопански ръководител, член на ЦКРК, герой на НРБ.

Осма ВОЗ - Горна Оряховица, Борис Копчев (1906-1989), политемигрант, политзатворник, след 9 септември 1944 г. завършва Военната академия на Генералния щаб "К.Е. Ворошилов" в Москва, командва корпус, началник тила на БНА, генерал-лейтенант, член на ЦК на БКП.

Девета ВОЗ - Шумен, Груди Атанасов (1909-1990), дългогодишен политзатворник, след 9 септември 1944 г. е първи секретар на Областния комитет на БКП във Варна, председател на ЦКРК на партията, посланик в Югославия, член на ЦК на БКП.
Десета ВОЗ - Варна, Ламбо Теолов (1913-2007), дългогодишен политически затворник, след 9 септември 1944 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП - Варна, завеждащ отдел в ЦК на БКП, посланик в Италия, член на ЦК на БКП, герой на социалистическия труд.

Единадесета ВОЗ - Плевен, Борис Попов (1906-1994), политзатворник, партиен деец, интербригадист в Испания, след 9 септември 1944 г. е на дипломатическа работа - посланик в Египет, Сирия, Норвегия, Исландия, член на ЦКРК, герой на социалистическия труд.

Дванадесета ВОЗ - Враца, Дико Диков (1910-1984), дългогодишен политзатворник, след 9 септември 1944 г. завършва в Москва военните академии "М.В. Фрунзе" и "К.Е. Ворошилов", зам.-министър на отбраната, завеждащ отдел "Военен" на ЦК на БКП, министър на вътрешните работи, посланик в Куба, член на ЦК на БКП, герой на социалистически труд.

Командирите на зони са известни дейци на БРП(к), силни личности, с богат житейски опит, с политически и организаторски качества. Седем от тях са били политически затворници, двама - интербригадисти в Испания, трима - политически емигранти. Всички те имат изключителен принос за масовизиране на партизанското движение, за организирането на партизански чети, отряди и бригади, за превръщането им в силни военни формирования, които активно воюваха срещу фашизма до победния Девети септември.

След победата те отново работиха всеотдайно за изграждането на нова България. Четирима от тях бяха партийни ръководители на централно и областно ниво, шестима - строители на БНА, трима работиха като посланици на България в чужбина. Шестима от командирите на зони са избирани в състава на ЦК на БКП, а петима - в ЦКРК.

Пламенни родолюбци, те до края на жизнения си път отдаваха сили, знания и енергия за материалния и духовния прогрес на България.

В навечерието на деветосептемврийския празник да си спомним с признателност и уважение за командирите на въстаническите оперативни зони на НОВА.

Един от най-легендарните партизански командири е Александър Иванов Пипонков (Чапай). На 9 септември 1944 г. начело на партизанската колона Александър Пипонков слиза на гара Белово, където е възторжено приветстван от насъбралото се население

Осъдените на смърт от т.нар. Народен съд са 2730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
"Жертви" на комунизма: 2730!
Убити от "жертвите" на комунизма: 26 070
Разликата: 23 340 само убити от "жертвите", за другото прочете по-долу!
Кога се почитат жертвите на "жертвите"?
Убити от "жертвите" на комунизма в цифри:
* 1923 г. - без съд и присъда са убити над 5000 комунисти и земеделци.
* 1924-1925 г. - около 10 000 души са осъдени на различни срокове затвор.
* По нареждане лично на Иван Велков в софийските казарми са разстреляни и удушени над 500 души. За страната този брой е многократно по-голям.
* 1941 г. - 474 души са осъдени на различни срокове затвор.
* 1941-1944 г. - в България са арестувани 64 354 души. На 12 461 е поискано смъртно наказание, а 7324 са осъдени на строг тъмничен затвор. Само военните съдии са осъдили на смърт 1570 войници и офицери, а на строг тъмничен затвор - 1133.
Убити са 9140 партизани с награда по 50 000 лв. на глава за палачите.
Убити ятаци и близки на партизаните - 10 930.
31 250 интернирани.
2139 изгорени къщи на партизани и ятаци. Тяхната стойност възлиза на 195 454 225 лева по тогавашния курс.
За борба срещу антифашисткото движение са изразходвани 197 586 286 лв., като от тях 63 милиона са дадени за награда за убити партизани и ятаци.
10 милиона лева са дадени за организиране на контрачети срещу партизаните.
15 милиона лева са дадени за награда на сътрудници на полицията. В посочените разходи не влизат средствата за жандармерията, агентите, доносниците и др. Те са милиарди.

Дума


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели