/Поглед.инфо/ Туркиня, бивша учителка от махала край Батак, прави чудеса с болния от рак актьор Венцислав Кисьов.
Той изигра навремето ролята на Маркс, после стана директор на театър "Сълза и смях", който бива закрит. И по-късно, през 2010 г., му откриват онкозаболяване в белите дробове . Дават му 3-4 месеца, а той вече трета година живее активно. Пред "24 часа" Кисьов разкрива тайната на успешната си борба с коварната болест.
"Ламбо ме прати при една туркиня от Нова махала, до Батак - Севинч Балакчъ. Уникална е - бивша учителка, дядо е бил ходжа и е лекувал. През ноември ще ходя пак. Много ми въздейства, всеки ден пия билките . За белия дроб варя подбел и орехи с черупките. Да не говорим за куп други комбинации. Лекарите ми даваха 3-4 месеца, а се боря 2 години с болестта. Жената явно усеща състоянието на човек и казва какво да направи. Аз съм от малцината, на когото въпреки многото химиотерапии нито косъм не ми падна от главата. А ми бе казала - ще стабилизираме имунитета, за да не ти опада косата. Като чуя гласа, у мен се раждат сили. Тя просто ми действа по особен начин. Винаги казва: Хубаво е, гледай навън, всичко е хубаво, смей се, колкото можеш".
Бих искал да съм по-добре, но да не дразня Бога - ходя, движа се, пиша, боря се, пътувам и даже вземам часовете си в Благоевград. Огромна част от лекарите казват, че отрицателният стрес е една от причините. Преживях закриването на театър “Сълза и смях” като загубата на дете. Прекарал съм в този театър над 30 години. Първият удар бе през 1998 г., когато го направиха открита сцена и всички актьори бяха изхвърлени на улицата. Като директор успях да го изправя на крака и стана най-добрият столичен театър. И като такъв през 2010 г. го ликвидираха. Това ме довърши, разказва Кисьов.
"Най-важното е човек да не се отчайва. Една секунда не съм се поддавал на отчаянието. Когато усетя, че то ме потиска, тръгвам да бачкам. Вкъщи е пълно с изписани листи, които никога няма да влязат в книга. Започнах една - “Моите срещи”, и направих списък от над 150 души, с които съм се срещал. Казах си, че би се посрещнало като “ега си фукнята” и го оставих. А всяка среща ми е давала по нещичко. Като с Висоцки или с ярки писатели... И все още в главата ми мъждука мисълта да седна ли да описвам", допълни Кисьов.