/Поглед.инфо/ Днешното заседание на XIII Конференция на Софийската градска организация на БСП се провежда 6 месеца след предсрочните парламетарни избори, довели до трети кабинет „Борисов“ и в навечерието на заседанието на 49-ия Конгрес на БСП.

Този период се характеризира с високо равнище на глобално напрежение, засилване на нестабилността и непредвидимостта в света и Европа, както и все по-трайната тенденция в ЕС към задълбочаване на кризата на европейските ценности, на социалния модел, на икономическите диспропорции и различия между държавите-членки и все по-засилващата се роля на националната държава.

На този фон, от управлението на премиера Бойко Борисов произтичат тежки последици за държавата – управленски хаос, празни обещания, слаба работа на Народното събрание, имитация на външнополитически успехи.

България продължава да бъде най-бедната в Европейския съюз, поразена от демографска катастрофа, от деидустриализация, от разруха на здравеопазването, образованието, науката и културата, от масовата битова престъпност.

Свидетели сме на управленска демагогия, чрез която се манипулира всекидневно българското общество, като по този начин се намалява волята му за съпротива.

Страната е притисната отвсякъде от нерешени и от полурешени проблеми, от непремислени действия на изпълнителната власт. Сред тяха са докладът за националната ни сигурност през 2016 г., като в него е допусната стратегическа грешка и неразбиране на международната обстановка. Обявяването на Руската федерация за главна заплаха за България, говори за опасни зависимости на властта от чуждестранни интереси, както и от вкарване на България в евентуален военен конфликт.

Убедени сме, че Русия не е заплаха за България!

Дори и там, където си въобразявахме, че българската кауза може безпрепятствено да спечели дивиденти, търпим загуби. Примери за това са:

- злополучната подготовка на българското председателство на Съвета на Европа;

- продължаващото неприемане на България в Шенген;

- примиряването с идеята за Европа на две скорости;

- фактическият отказ от големите енергийни проекти.

Така се пропилява шансът България да поиска и завоюва ново място в Европейския съюз и да участва активно, пълноценно и пълноправно в процесите, които текат в него. Това място е свързано и с осмисляне, в рамките на НАТО, на военно-политическите ни отношения със САЩ, без това да се противопоставя на икономическите и духовните ни връзки с Русия.

БСП като национално отговорна партия трябва да продължава да настоява за сваляне на санкциите срещу Русия, обявени заради присъединяването на Крим към Руската федерация. На пух и прах станаха обещанията на управляващите, че ще се възползваме от конюнктурата на така нареченото „обещано разбирателство“ между Тръмп и Путин.

Зад привидното благополучие, което е реалност единствено в очите на герберите и техните партньори, се крият все по-тревожни проблеми и диспропорции. Това е валидно и в пълна степен и за София. Въпреки огромните усилия градът да бъде представен като „витрина на успешното управление на ГЕРБ“.

Състоянието и проблемите на държавното управление на централно ниво и по места се превръщат в основна заплаха за България в трудната и усложняваща се външна и вътрешна обстановка.

Започнахме да разкриваме истинското лице на модела ГЕРБ.

А именно:

- липса на аргументирана и реалистична програма;

- ниска ефективност и ефикасност на управлението;

- отказ от пълноценна и прозрачна отчетност пред обществото и примитивен пиар;

- тотално налагане на клиентелистки и корупционни практики;

- шуробаджанащина - нарушаване на елементарни политически и морални правила;

Всичко това подсигурява идейната спойка в клиентелисткия модел на структуриране на ГЕРБ.

Всичко това е вредна и опасна за държавата политика, ускоряваща деградацията на обществото.

ГЕРБ изпада в логорея, която представя за големи постижения мижавите резултати или вреди.

Управляващите произвеждат всекидневно скандали и гафове. Правителството е нестабилно и може да се „самосвали“ във всеки един момент, независимо от това, че са се вкопчили във властта. Последният месец на всекидневни скандали е точна илюстрация, че ГЕРБ не е монолитна политическа сила, а концесионер по интереси. ГЕРБ не е партия в класическия смисъл на думата, а механичен сбор от родово-кланови общности, които са апортирани под марката ГЕРБ.

Външнополитическата активност на премиера, с оглед имиджа му на международен фактор в навечерието на европейското председателство, всъщност е параван за прикриване на вътрешно-икономическите недъзи и проблеми на хората, Вкарването на темата за противопоставянето на институциите, чрез непрестанните опити за уязвяването на президента, има за цел прикриването на управленската немощ. Това обаче не им се получава.

Грешките и гафовете трябва да се посочват и критикуват.

Това парламентарната група на БСП и общинските съветници от София го вършат с респектираща последователност. Но в тази насока, според мен, трябва да се внимава, тъй като БСП би могла да се поддаде на изкушение да се рови по повърхността на злободневните събития, разчитайки, че натрупването на обществено негодувание от модела ГЕРБ, ще я доведе „автоматично“ на власт. Да показваш само греховете на управляващите не е алтернатива. Емоционалната критика на симптомите на модела не е достатъчна. Тя може да носи моментни положителни ползи, но съдейства само отчасти за убеждаване на широките слоеве от българското общество, че БСП е истинската алтернатива на ГЕРБ. Както показват данните и анализите, общественото отношение към управляващите се влошава, но същевременно недоверието не прераства в подкрепа за нас. Към момента установеният електорален таван на БСП се запазва, и толкова.

Това поставя на дневен ред големия въпрос: Какво е необходимо да направи (и то незабавно) БСП, за да се наложи като реална алтернатива в съзнанието на широките електорални кръгове?

За първи път имаме държавно управление, което мисли през призмата на календарното полугодие, с хоризонт края на председателството – юни 2018-та година. А след това въпросът за предсрочните парламентарни избори ще стане отново актуален. Въпреки, че управлението е в лоша кондиция, ние от БСП, дали сме готови да управляваме, като реализираме нова политика, като предлагаме ефективни предложения и имаме креативни идеи?

На този етап, победата на БСП на следващите, почти сигурно, предсрочни парламентарни, европейски и местни избори изглежда несигурна.

Тук, другари и другарки, поставям въпроса: Подготвени ли сме да управляваме с висок професионализъм, програмна увереност, в интерес на българските граждани и националния интерес?

Алтернативата не е само да отстраним ГЕРБ от власт. Алтернативата е в това как ще направим държавното управление на България по-различно от сегашното, по-добро и по-справедливо.

Искам да поставя и още два важни въпроса, които, убеден съм, немалко членове на БСП си задават: Защо опитът да се действа реактивно не е достатъчно ефективен понякога? Защо се създава усещане, че нерядко се плъзгаме по повърхността?

Отговорът на този въпрос съдържа три елемента, които ние, в Софийската партийна организация, се опитваме да изпълним, макар и все още в непълна степен:

  • Да покажем, че искаме и можем да реализираме конкретни политики по различен от ГЕРБ начин. Да правим тази политика в диалог и с участието на различните общности, като се превърнем в представители на техните интереси в управлението на града и държавата. Да търсим нов подход, излъчващ стабилност и справедливост;

  • Да подготвим политическите цели и рамки, както и основните експертни аргументи за нашите нови, различни политики. Чрез тези аргументи е важно не само да се докажат видимите пороци на модела ГЕРБ. Важно е да представим убедително аргументи в подкрепа на идеи и цели, които предлагат реално по-добри решения на обществото. Като всяко наше политическо решение трябва да стъпва на експертна основа.

  • Да подберем и лансираме на различните нива, от местната микрообщност до града като цяло, екипи от изявени, доказани личности (както утвърдени партийни кадри, така и уважавани личности в професионални и граждански среди). Тези експерти да участват в разработването на политиките и така на практика да представят персонифицирана алтернатива на клиентелистките и корупционни мрежи на ГЕРБ.

Не е достатъчно да твърдим, че БСП е различна от ГЕРБ. Трябва всекидневно да го доказваме с конкретни и проверими от хората дела. Има немалко важни и полезни неща, които софийските ни депутати, групата на съветниците и партийните структури правят, но те все още остават недостатъчно видими за хората и не убеждават мнозинството от столичани в способността ни да управляваме. Тази констатация може би изглежда несправедлива с оглед на усилията, които полагаме, но не бива да забравяме, че от значение е не какво мислим ние за себе си, а как хората ни възприемат и оценяват. Ние трябва да станем различни именно чрез способността и готовността да управляваме по друг, много по-добър от ГЕРБ начин, в интерес на хората. А оценката дали тази способност е налице, я дават гражданите. Тази оценка не се дава на партийните форуми.

БСП макар че все още е партията с най-голям брой членове, все по-малко е масова партия. На национални избори има хора, които гласуват за БСП, а на местните същите гласуват за други партии или кандидати. Ниската мотивация и слабата активност на структурите по места е предупредителен сигнал.

Вътрешнопартийният конфликт, като естествено състояние на БСП, се поддържа от години. Промяната в БСП е заявка за промяна и на държавата. Но, ако промяната се състои в разгонване на този или онзи, заради стари лични сметки, тя не излъчва позитививно послание. Скандалите, които се разгарят в БСП, не са на идейна основа. Искам да поставя въпроса: Ние от БСП имаме ли сили да определим принципите на нашите спорове? Принцип е търсенето на такъв социално справедлив модел на управление на държавата, който ще започне да решава и да преодолява социалните неравенства и диспропорции. Изкуството на управлението е в това да се даде на всички хора усещането, че са част от него, така че те да са наясно, че всеки един от тях е нужен и има своето място.

В това отношение интелектуалният потенциал на БСП - София е ключов, както във вътрешнопартиен, така и в национален план.

Искам да обсъдим още един ключов въпрос: Съществува ли изолация на БСП като политически и идеен субект, и в столицата, и в страната?

Според мен, отговорът е: До голяма степен – да!

Как да преодолеем това наличие на отчужденост в София и в национален план? Как да изберем и посочим кои са нашите потенциални партньори в бъдещето управление? Никой не храни илюзии, че в близките години е възможно еднопартийно управление. Очевидно е, че с механичен сбор от партии, стоящи в левия спектър - от крайно ляво до център-ляво (включително и на бивши наши съпартийци), проблемът ще остане да виси. Нашата задача би трябвало да се състои не в монополизиране на лявото политическо пространство, а в утвърждаване на социалистите като естествени лидери на ляво мислещите и социално ориентирани хора.

Съществен и дори фундаментален от идеологическа гледна точка въпрос е: Кое всъщност е съвременното ляво и какво очакват хората?

Икономическа и законова рамка на отношенията между труда и капитала, водещи до социална ангажираност на бизнеса, стимулирана от държавата и местната власт. Демографската криза може да се пребори чрез достойно заплащане, сигурност, качествено здравеопазване и образование. За да постигнем тези цели, държавата и общините трябва да се върнат в „играта”, като пазарен играч, за да регулират по икономически път неравенствата, поемайки отново своите отговорности, осигурявайки условия и предпоставки за развитие и просперитет на всеки един гражданин. Не сблъсък между обществения интерес и частната собственост, между едрия и дребния бизнес и предприемачество. Не рекет или натиск, както го разбират ГЕРБ, а взаимно осъзнаване на социалните функции и ангажименти, основаващи се на по-справедливо разпределение на националното богатство.

Държавата и общината, работейки на пазарен принцип, са в състояние да достигнат по-високи равнища на свое участие във формиране на брутния вътрешен продукт, като собственост, далеч над сегашните скромни около 10%. В държави като Германия, Франция, Холандия, Великобритания този дял надхвърля 20% и стига в някои държави до 40-45%.

Догмата на неолибералната теория, че държавата и общината са лоши стопани и че преотстъпването на държавната и общинската собственост в частни ръце е най-доброто решение, се провали окончателно. Догмата на неолибералната теория доказа своята несъстоятелност на фона на все по растящите неравенства, както в столицата, така и в цялата страна.

София не е България, но София е умален модел на България и на управлението на ГЕРБ. Така, както има дисбаланс и неравенство в развитието на централната част на столицата спрямо крайните квартали, такъв е и дисбалансът между развитието на София и преобладаващата част от страната.

БСП – София, и БСП като цяло, трябва да се стремим да бъдем в непрекъсната политическа кондиция. Изхождайки от интелектуалния потенциал, съсредоточен в София, трябва да увеличим своята продуктивност и съдържателност на нашите действия. Ефективността, която не се състои в механичното показване на грешките на ГЕРБ, а се измерва с капацитета на алтернативните и справедливи политики и идеи.

Не трябва да забравяме, че готвейки се за местните избори през 2019-та година, ще ни се наложи да се готвим, преди това, за редовни европейски, а и за евентуални предсрочни парламентарни избори.

Това ни поставя в състояние на постоянна предизборна кампания, уважаеми другарки и другари.

Затова и на срещата с партийните секретари на 9-ти октомври, заедно с председателя на БСП Корнелия Нинова, си поставихме за цел да търсим софийския Румен Радев, който ще може да ни извади от политическата изолация, в която се намираме вече 28 години в София.

Съзнавам, че поставям въпроси, на които трябва да си дадем ясни отговори, които да капитализираме чрез победи на предстоящите парламентарни, европейски и местни избори.

Съзнавам, че понякога се увличаме в правенето на болезнен анализ на слабостите ни. Но ако не намерим честно и в бърз порядък верните отговори и не предприемем още по-решителни действия за реализиране на нашите цели и задачи, ще си останем с мечтите за успехи. Затова казвам, че битките за изборна победа и в най-малкото село, и в големия град, трябва да се водят на принципа „един за всички и всички за един”. Докато разглеждаме загубите – било на частични местни избори, или на национални – като проблем единствено и само на определено местно, общинско или национално ръководство, сме обречени да губим постоянно. Линията на поведение на БСП в София и в национален план е необходимо да е на политическа сила, която излъчва съвременни идеи, която е готова на действия и която се откроява със стабилност. Осъзнаваща геополитическите реалности. Осмислила националния интерес на България.

През изминалия период градската ни организация успя да подготви позиции и становища. Някои от тях са публикувани в левия печат и в редица популярни медии. Тези позиции и становища са по значими въпроси на местната, националната и международната политика. Стремежът ни е чрез работа с политолози, социолози, хора на културата, науката, образованието и здравеопазването, да повишаваме нивото на компетентността и професионализма. Привличаме личности, които носят нови идеи, макар и дискусионни. Някои от тези личности са симпатизанти, други - ляво мислещи интелектуалци в широкия смисъл на това понятие.

БСП, в периода до следващите местни и парламентарни избори, ще трябва да изработи солидна програма за управление на общините и държавата.

Същевременно е нужно да продължим с организационното укрепване на партията, с оглед повишаване на ефективността на структурите в провеждането на политики и в печеленето на избори.

Налага да се осмислим отговорността на градската организация на БСП в София като авангард на партията. В София живее и работи почти една трета от населението на България. Съсредоточени са огромни промишлени и научни ресурси и кадри, така че няма как социалистите от София да се занимават само със софийските теми и проблеми, оставайки встрани от националните и международните въпроси.

Трябва да съумеем да привлечем най-подготвените учени и професионалисти в различните сектори, най-изявените дейци и творци на културата, младите таланти на нацията. София е градът, където те живеят и творят. Трябва да ги ангажираме с разработването на решения на най-наболелите проблеми на българското общество. Така не само ще разширим влиянието на БСП в столицата, но и ще се превърнем в притегателен център, в лаборатория за формулиране на партийни стратегии и програми за управление.

Естествено е резултатите от такъв тип дейност да бъдат предоставяни на съответните органи и звена на Националния съвет, на ръководство и на председателя на БСП.

Другарки и другари,

Много ми се иска на днешния форум, а после и в районните партийни организации, да се преценят перспективите на подобни форми на работа, доколко те са необходими и в каква степен отговарят на целите и задачите, които сме си поставили.

Днес ние трябва да излезем с изводи и предложения. Без да се плашим от различията в мненията, от дискусията и нейната дълбочина. Защото само така можем да очертаем перспективата, която БСП ще даде на България.

България, която всички ние обичаме!


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели