/Поглед.инфо/ Рязко поскъпналият ток разгневи бизнеса и синдикатите, а неадекватната здравна реформа - лекарите от общински болници
Управляващите си гарантираха каскада от протести, предизвикани от неадекватна политика и сбъркани регулации в най-различни сектори. Вчера национално представените работодателски организации обявиха, че в края на месеца излизат на протест заради необоснованото поскъпване на тока на свободния пазар, което ще тласне нагоре и цените на стоките и услугите. Безпрецедентно те ще бъдат подкрепени и от синдикатите. По-рано, още в понеделник, от 12 до 13 часа работещите в общинските болници ще спрат работа и ще излязат пред сградите на здравните заведения в знак на протест срещу липсата на адекватни мерки за спасяване на общинското здравеопазване.
Тези информации идват само ден след като в четвъртък, по време на церемонията за началото на българското председателство на Европейския съюз, улиците на столицата бяха залети от хиляди протестиращи срещу застрояването на Пирин и от привърженици на решението на правителството за нови строежи в националния парк, от полицаи, които искаха по-високи заплати, и от привържениците на Истанбулската конвенция. След като премиерът Бойко Борисов им обеща 100 млн. лв., полицаите временно прекратиха протеста. Но екопротестите със сигурност ще продължат.
Съмненията, че шепа фирми умишлено саботират свободния пазар на ток и надуват цените, ще изкарат на улицата стотици фирми на 31 януари, съобщиха за в. "Сега" от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ). Причина за това е резкият скок на цените на електроенергията, който налагат търговци. Увеличението в предлаганите нови договори е от 30 до 60%. Досега бизнесът плащаше около 70 лв. за мегаватчас, но голяма част от фирмите вече са получили уведомления от доставчиците си, в които ги предупреждават за драстичното увеличение. За някои от компаниите скокът в цените влезе в сила още от Нова година, а за основната част - от февруари. "На този фон държавните АЕЦ "Козлодуй" и "Марица-изток 2", от които търговците купуват ток, са повишили цените само с 5% за последните месеци", коментира шефът на АИКБ Васил Велев.
Протестът най-вероятно ще е пред сградата на Министерския съвет, но окончателното решение за него и за мястото на провеждането му ще бъде взето в понеделник. Тогава работодателите от четирите организации - АИКБ, БСК, КРИБ и БТПП, ще се срещнат със синдикатите от КНСБ и КТ "Подкрепа", с които ще обсъдят подробностите.
"Протестът ще е масов и ще се проведе само в София, защото ще бъдем чути, ако протестираме на жълтите павета, а не на друго място в страната", заяви Васил Велев. Той коментира, че бизнесът няма обяснение какво точно се случва на свободния пазар и защо цените се надуват. Според търговците на ток поскъпването не засяга единствено България, а и региона, където цените се били повишили и това нямало как да не се отрази и у нас. В момента на свободния пазар на ток са не само големите консуматори като заводи, цехове и промишлени предприятия. "Либерализирани" цени вече имат и голяма част от средните и малките фирми - фризьорски салони, читалища, малки пекарни, мандри и др., които са изправени пред фалит.
Според сдружението на общинските болници те повече не могат да изпълняват своите задължения. Оттам смятат, че проблемът е затлачен още от 2000 г., когато започнаха промените в здравната ни система, а понастоящем реформата, провеждана от управляващите, "превърна сътворения нормативен хаос в реален". "Нормално ли е в Кюстендилска област да се хоспитализират 28 пъти по-малко пациенти, болни от диабет, на 100 000 население в сравнение с Пловдивска област? Заболяването се среща със сравнима честота. Нормално ли е в 12 области на страната за срок от 4 години да не се хоспитализира нито един пациент с ревматологично заболяване? Нормално ли е да се виждат болничните легла, а да не се забелязват леглата за сестрински грижи, в старчески домове и др. - все едно не са свързани с медицинска помощ?", онагледяват хаоса от сдружението.
ПРОПАДАНЕ
"За последните 10 години около двадесет общински болници прекратиха своето съществуване. За стотици хиляди, живеещи в отдалечени селища, често пъти възрастни хора, преживяващи с нищожни средства, здравеопазването се превърна в мираж. През 2011 г., като последици от нормативни промени, те загубиха изведнъж 25% от клиничните пътеки, по които работеха до 2010 г. Постепенно се закриваха отделения. Вследствие на безсмислено увеличаване на изискванията за функциониране на болниците, съчетано с ограничаване на финансирането и намаляване на населението, се стигна до сегашната безизходица. С настъпването на 2017 г. се повиши минималната работна заплата на 460 лв., а от 1.01.2018 г. вече е 510 лева. Цените на клиничните пътеки, чрез които се заплаща дейността на болниците, са определени през 2007 г. при минимална работна заплата 180 лв. При тази ситуация повечето общински болници икономически трудно могат да съществуват", обясняват от сдружението. Те искат държавата да предостави целева субсидия от 30 млн. лева за запазването на общинските болници. Преди дни здравният министър Кирил Ананиев обаче обяви, че МЗ ще предостави 6 млн. лв. на общинските болници в отдалечени райони и ще им предложи да се преструктурират или дори закрият и превърнат в поликлиники с до 20 легла.