/Поглед.инфо/
Самотни утринни жени... Застинали студени маски...
След вас остава в асансьора дъха на подарен парфюм.
Прибирате се уморени от мъжките случайни ласки.
Такси!.. Квартирата… Леглото… И сън сред уличния шум.
Сънливи утринни жени… Набързо сресали косите.
Оставили закуска вкъщи, където спят деца и мъж.
Потропвате с крака зад щанда… И още ви сълзят очите.
И чак по шиите се стичат следи от падналия дъжд.
Свадливи утринни жени… С дебели кърпени чорапи.
Бастунчетата ви отмерват нещастните ви старини
С тях отбранявате боклука от кучето, което хапе.
И стискате като вързопче последните си земни дни.
Невръстни утринни жени… Прекрасни мънички прозявчици…
Със чантички на раменете. Прилежно влизате във клас.
Не бързайте … Ах, има време, усмихнати Червени шапчици!
Но дебне оня Вълк отсреща… И той е май един от нас.