/Поглед.инфо/ Два месеца вече вродената ми скромност ме възпираше да споделя, че съм изпреварил с цели 14 месеца обявеното за епохално откритие на група учени от България, Франция, Германия, Гърция, Канада и Австралия, че първият човек на Земята е тръгнал от Балканите, по-точно от местността Азмака край Чирпан, а не от Африка, както се смяташе досега. В съобщението, оповестено на 24 май 2017 г, този международен научен колектив обосновава твърдението си, че „еволюционната линия, водеща към зараждането на човека преди 7,2 милиона години”, е намерен в Азмака зъб на далечния ни предтеча.

А ето какво заглавие се е появило още на 7 март 2016 г. във в.”Дума”: „Първият питекантроп е българин” /Виж факсимилето/. „Нищо чудно, пише авторът, тоест аз, утре да се пръкне някой високоерудиран професор, условно да го наречем Димитър Божидаров, който ще открие, хайде, нека да е край Каварна, да не е пак край Созопол, прешлен от българския питенкратоп – първият и най-интелигентен питенкантроп на Земята”. Ами пръкна се, 14 месеца по-късно, не условно назован професор, а цял международен колектив, а това че било зъб, а не прешлен и че е изровен в Азмака, а не край Каварна са в края на краищата подробности.

Ама кой ми е винавен, че не съм лицензирал откритието си, та сега други ще пожънат славата. Причина за това мое нехайство е, че гениалното прозрение за „питекантропус булгарикус” съм съобщил пътьом, между другото, защото основна цел на публикацията е била да осмея ширещата се у нас интелектуална наркомания, че „сме жертва на световен заговор, душмани ни дебнат отвсякъде, защото сме пъпа на света, и искат да ни ликвидират като народ, като държава, да остане само прекрасната ни територия на стратегическо ключово място, където други да се разпореждат и оттук да командват съдбините на планетата”. И тъй като “causa perduta” е да се преборя с международния колектив учени за първооткривателство на питекантропус булгарикус, ще доуплътня теорията си за интелектуалната наркомания с наблюдения по-скоро от битов характер на явлението „ние сме по-по-най-„.

Първото и най-разпространено е за „българските жени – най-хубавите жени в света”. Рядко минава седмица и в някоя телевизия, списание или вестник да не се появи интервю с отбил се в страната ни чужденец, в което да не му се зададе въпроса, предразполагащ към съответен отговор: „Какво ще кажете за българските жени?” Е, понякога се намират не дотам изискани интервюирани като един, който в „Шоуто на Слави” отговори: „Хубави са, ама защо се обличат и гримират като проститутки?” Веднъж обсъждахме темата с моя приятел Коста Филипов и той се подсети, че в чакалнята на някакво европейско летище с жена си съвсем точно определили кои са чакащите българки именно по обилния грим и екстравагантно облекло, отличаващи ги от всички останали пасажерки.

Да не пренебрегнем силният пол в борбата му за челно място в състезанието „по-по-най”. Тук май най- ще приляга характеристиката на моя колега и стар приятел палестинецът Мазен Хюсеини: „На вас, българите, дай ви да се хвалите колко ракия можете да изпиете и колко жени сте изчукали”. Какво да добавиш, усетил ни е човекът: най-потентните мъже в света се радват на най-хубавите жени във вселената.

Няма как да подминем две имена, които всеки уважаващ себе си българин ще изстреля колчем стане дума световно признати имена. „А едно наше момче стана Нобелов лауреат, ще среже русчуклията самозабравилия се софийски шоп, който открай време припява „От Витоша по-високо нема и от Искъро по-глибоко нема”. Естествено става дума да Елиас Канети, който е роден в Русе в 1905 г и още като невръстно 6-годишно дете е поел по широкия свят, а през 1981 г е бил удостоен с Нобеловата премия за литература.

В края на 19 век неволята е прокудила от ямболското село Бояджика Иван Атанасов, на когото в 1903 г в Хамилтън близо до Ню Йорк се ражда момче Джон. Та този John Atanasoff изобретява през седемдесетте години на миналия век първия електронен компютър. Сигурно само Тодор Живков е бил кавалер на повече български ордени от въпросния John: „Кирил и Методий”, „Народна република България”, почетен гражданин на Ямбол, а президентът Първанов дори учредява награда „Джон Атанасо /с „ф” ли да го напишем или с „в”?/, която от 2003 г ежегодно се връчва.

Гордите правнуци на Крали Марко, хайдут Сидер и Индже войвода днес , организирани във фенклубове,точат шествия, уреждат си, подобно на чистокръвни рицари, бойни турнири и с патриотичния възглас „Българи юнаци” трошат каквото им падне под ръка: седалките на стадиона, прозорците на Футболния съюз и глави на врага, симпатизиращ на противниковия отбор, в по-редки случаи на рефери и полицаи.

Намират се понякога злонамерени люде, които тълкуват припознаването на Елиас Канети и John Atanasoff за чистокръвни русчуклии и ямболии, като характерно за българина избиване на комплекс за малоценност. И че друга характерна проява на тази комплексарщина са прословутите абитуриентски балове. „Нашата Стефанка, пардон – Стефани, да не е по-долна от комшийската Николина, дето си кълчат езика да й викат Никол. Те били дали за рокля 3000 лева, ние пък хвърлихме 3500 на шивачката, пардон, модистката. Две хилядарки броихме и на една агенция да закара Стефани на бала с чисто новичък „Майбах”, няма да се излагаме с някакво „Бентли”, дето и миналата година вози брат й на Николинка защото повече от хиляда лева не им се откъсват от сджоба, та децата се червят от срам”.

Около тазгодишните абитурентски балове една от телевизиите излъчи доста смислен репортаж за тази парвенющина, каквато няма никъде, никъде! по света. Една отрудена женица призна, че целият салтанат им е излязъл 6 000 /шест хиляди/ лева, нейната заплата за повече от година. Взели кредит, виело й се свят като си помислела как ще го връщат. Ами да й се вие и не само на нея, а на хилядите хора с ограничени финансови възможности, които плащат данък на някаква фалшива ценностна скала за себеуважение.

И, влачейки се подир модата, налагана от сноби и парвенюта, хвалейки се колко жени сме изчукали,помпайки силикон в устните, който би ужасил и проститутките на „Плас Пигал”, хвърляйки годишна заплата за рокля, която никога повече няма да бъде облечена, да не говорим за българските ордени на John Atanasoff, с една дума, след като се бием до посиняване в гърдите, че във всичко сме „по-по-най” и еднозначно отговаряме на въпроса „кой сега е номер едно?”, защо да се впечатляваме от националната гордост, която ни обзема когато цял международен екип заключава по намерения в Азмака зъб, че прадядото на всички човеци по земята е чирпанлия.

И тук скромно избягваме да изреждаме другите области, в които статистически доказано сме недостижими в Европейския съюз, а в някои случаи и в световен мащаб: на първо място по смъртност въобще и детска в частност, най-бедни, най-болни, най-корумпирани, с най-голям процент неграмотни младежи, да не говорим за други по-отвлечени неща като медийна несвобода, скапана съдебна система. Не е българин първият питекантроп ли. Той и до днес пристъпва тежко-тежко из Родината, че дори и фактор, който управлява съдбините й.