/Поглед.инфо/ В Банкя отново са настръхнали хората дали не се прави поредният опит да се използва символът на града – банята, известна открай време като балнеоцентър, която е и паметник на културата, за частни интереси, без да се зачете мнението и очакванията на жителите на китното селище край столицата. Кметът Рангел Марков и общинският съветник Ана Стойкова са внесли доклад в СОС, който буди сериозни съмнения дали някой не се опитва да замени кон за кокошка.
Председателят на гражданско сдружение Банкя Станислав Славов коментира, че сагата не е от днес, и че предстои на сесията на СОС в четвъртък да бъде внесено поредно ново решение, в което не е ясно какъв ще е крайният резултат за уникалното съоръжение, над което е стоял надписа „балнеоцентър“, а днес е наричано просто баня. Банята не работи поради технически причини и всички банчани и представителите на гражданско сдружение Банкя имат интерес и желание тя да се отремонтира, да заработи и да бъде ползвана от хората, които са гости и живеещи в града.
Славов подчерта, че от години имат спор със Столична община за начина, по който трябва да се експлоатира банята. Имаше една идея за концесия, която в някаква степен засяга гражданите на Банкя, защото в концесионните обекти е включен Летният театър на Банкя, с площ от 7.4 дка, което е загуба в развитието на населението в културно отношение, твърди общественикът. В крайна сметка от сдружението приемат тази схема за отстъпване право на строеж, със средствата от което да бъде ремонтирана банята. Тя вече е в такова окаяно състояние, че са необходими сериозни инвестиции, за да бъде върната старата й слава. Още повече, че при обявяването преди години на концесия, не се е явил никакъв кандидат.
Кметът на Банкя Рангел Марков и общинската съветничка Ана Стойкова са внесли предложение, което ще бъде обсъдено на предстоящото заседание на СОС, с което предлагат ново решение на случая. Документът създава сериозни съмнения чии интереси защитават вносителите.
„Вече не се говори за концесия, а за продажба на отстъпено право на строеж за терена, който е на Летния театър и се иска от СОС да преобразува собствеността на Летния театър, която ние с много усилия преди години от частна успяхме да убедим СОС да я превърне в публична общинска собственост, сега отново да стане частна общинска собственост, за да може да се извърши тази процедура“, заяви Славов. Той обясни, че предварителна прогнозна сметка за разходите, които трябва да се направят за ремонта за банята сумата, необходима за ремонт на банята с ДДС е над 9.7 млн. лв. или 8 млн. 115 хил. лв. без ДДС.
В доклада се твърди, че тази сума ще стигне за ремонтиране на банята. „Говори се за реставрация, консервация и социализация. А социализация, според нас означава да се знае как ще работи банята в крайна сметка и как ще може да се ползва от гражданите. Това, което нас ни смущава е, че не се вижда какъв ще бъде крайният резултат. Какво ще се получи – аджеба ще има ли баня или няма да има баня, ще се къпем ли, или няма да се къпем, ще идват ли хората в Банкя да се къпят или няма да идват“, заяви Славов. Той обясни, че кметът е направил едно предварително обявяване в Банкя на доклада, като в разговора тогава е казал, че едната част от банята ще се ползва за баня. Предвиждал се тунел, който да стига до банята от човека, който ще получи отстъпеното право на строеж и ще строи хотел. Славов е наясно, че това означава, че така фактически ще се ползва само едното крило на банята на обществени начала. Но дори и това не е ясно как и дали ще стане. Парите, които са предвидени за ремонт на съоръжението, което не е типична баня, а е приспособено за провеждане на много процедури, е възможно изобщо да не са достатъчни. Необходими ще са инвестиции и за преоборудване на банята. Искам ясно да кажа – и днес на сградата пише Балнеолечебница, т.е. това е било сграда, която днес наричат спа център, каза Славов. Той напомни, че и паркът около банята не е случаен – той е направен за продължение на балнеолечението с природолечение.
Ние очакваме, че банята ще бъде ремонтирана и като нова сграда се експлоатира от Столична община. Но в решението на СОС трябва точно и ясно да се посочи за какво става въпрос и какъв ще е крайният резултат, настояват от сдружение Банкя.
В първата част на предлаганото решение на СОС, що се касае до отстъпеното право на строеж – там много ясно се посочват изискванията този, който го получи, в какъв срок трябва да го проектира и че в 3-годишен срок трябва да го въведе в експлоатация с всички документи, необходими за това. Ние бихме искали да знаем след като мине тази процедура и получаването на съответната сума в Столична община, в какъв следващ срок ще започнем вече да имаме тази баня на разположение на гражданите. Сега това не е ясно. Вносителите на доклада твърдят, че идеята била това да стане на няколко етапа – нещо, с което аз лично не съм съгласен, уточни Славов. На първия етап било – хайде сега да проведем конкурса, да вземем парите, пък като вземем парите, тогава ще мислим какво ще става и тогава пък ще отремонтираме банята, ще спазим законните процедури за провеждане на конкурси за тези проекти и накрая вече ще мислим по какъв начин вече ще експлоатираме. Ние смятаме, че е възможно дори и тези пари, които не са малко, но след изваждането на ДДС, на хонорари, печалби, които по предварителните сметки са над 1.9 млн. лв., е възможно да остане една сума, която не е достатъчна. Още повече че банята е паметник на културата и всичко трябва много прецизно да се възстанови, уточни експертът. Ние настояваме СОС да реши, че ако се случи така, че банята може да остане като един незавършен обект, СОС да се ангажира с бюджетни средства да завърши обекта.
Съмненията идват и от това, че в Банкя има три балнеолечебници, но неясно защо всички усилия са насочени към голямата баня. В същото това време малката баня се руши, руши се и направената през 1975 г. балнеолечебница, която представлява грандиозен строеж.
Според експерта Столична община има проблеми с ползването на минералните водоизточници не само в Банкя, а и в Горна баня, Овча купел и т.н. Ако тук действително има възможност да се получи крупна сума, ние предлагаме да се промени начинът на експлоатация на тези съоръжения, каза Славов. В случая по-разумно е вместо местната управа да се превръща в инвеститор, който ще провежда конкурси, търгове и пр., да се учреди общинско предприятие, което като започне от тази балнеолечебница, постепенно да изземе от специализирани болници за рехабилитация малката баня в Банкя и други такива обекти и да се развие тази дейност.
Това предложение сдружението Банкя вече е внесло в общинските комисии и очаква на сесията на СОС то да бъде обсъдено. Банчани искат да знаят какво ще стане с банята. Ние ще се лишим от летния театър, въпреки че отдавна сме казали, че има процес на пълзяща приватизация, а след 35 години някой я има възможност да разбере какво става, я не.
„Ние смятаме, че в този му вид решението в частта му за разходване на средствата е много повърхностно и предлагаме то да не се приема от СОС. Или поне да се отложи, за да се обсъди и разшири. Да се види точно и конкретно за какво иде реч и да се запишат ясни правила по тази процедура. Общината трябва да поеме конкретни ангажименти и ако евентуално това не се случи, да бъде посочено какво тогава ще стане. Ние искаме да знаем каква е крайната цел. Фактически ние даваме общинска собственост, защото реално погледнато собственик на този терен, от който се лишаваме, е собственост на населението на Банкя. Затова искаме да знаем как тези средства ще бъдат изразходвани. А другата общинска собственост - да се знае кога ще бъде във вид, удобен за ползване“, заяви Станислав Славов.