/Поглед.инфо/ Любовта е прекалено сложно преживяване, за да има само едно определение. Затова предлагам да я мислим чрез няколко противопоставяния.

Ето така:

Любовта трае, тя е вечна. Римският поет Катул заклина боговете любовта да трае „чак до края на живота ни“.
Любовта е преходна. Дори страстно влюбеният в Лаура Франческо Петрарка клевети и любовта, и плътта, и младостта си в своето „Писмо към потомците“. Безсмъртието на любовта и на любимия е специално разработена лъжа, която ни помага да приемем неизбежности, които трудно се поддават на разбиране, добавя социологът Зигмунд Бауман.

Любовта е небесна. Тя е прицелена към Бог, Дамата-идеал, духовното единение.
Любовта е земна. Тя е обърната към човеците, насладите, светското, плътското.

Любовта е увлечение, наслада и болка, познати на всички времена, на всички човеци. Етнологът Бронислав Малиновски уточнява, че за „дивите“ меланезийци любовта е същата страст, същата тревога за ума и тялото, както и за европейците.
Любовта е историческо изобретение на Запада. Дени дьо Ружмон е посветил цяла книга, за да ни убеди, че древните „не са познавали нищо подобно на любовта между Тристан и Изолда“, че знаменателното раждане на истинската любов е станало в славните трубадурски времена.

Любовта е стремеж към красивото и възвишеното. „Грозотата не предизвиква любов“, твърди Агатон, един от героите на Платон.
Любовта припламва и в грозното, в най-отчаяните му кътчета, доказва ни чрез своите герои руският писател Фьодор Достоевски.

Любовта е щастливо споделена, тя е вдъхновение, магическа „връзка“.
Любовта е нещастна. Някой е фатално отхвърлен. Друг не иска да знае, че го обичат, че копнеят да споделят живота му, да обитават очарованието му.

Любовта е ентусиазираното начало на всичко. С любовта светът и животът се учредяват отново.
Любовта е усамотението на раздялата – времето и пространството на горчивите дялове. Поетесата Емили Дикинсън твърди, че противно на масово споделяните заблуди времето не лекува. Времето помага „само там, където болест няма“.

Любовта е жаждата на пола.
Любовта е химн на човешкия дух.

Любовта търси близостта. Любовта кулминира в докосването, прегръдката, ласката.
Любовта се разгръща истински в отсъствието, твърди Ото Вайнингер, млад човек, рано пожелал собственото си отсъствие от живота. Преди и след него странната сладост на отсъствието е възпята от редица поети.

Любовта е сестра на истината. „Любовта – това е производство на истина“ – казва френският философ Ален Бадиу.
Любовта е съдружник на измамата. Любовта е вековно сборище на измамниците, възхитени от лековерието на влюбените.

Любовта се основава на обективна преценка. Разпознаваме ясно любимия и сме убедени, че той е отреден точно за нас.
Любовта е винаги ефект от преувеличение, от заслепено приписване на качества. Заслепеният поет Пиер дьо Ронсар е готов да приеме дори „бодил за най-красива роза“. Рано или късно човек се събужда от любовните си сънища и преувеличения, твърдят мъдри и препатили хора като Санчо Панса и Хосе Ортега-и-Гасет.

Любовта е опасна и болезнена зависимост.
Любовта е взаимно признание.

Любовта е смелост. Тя увлича и вдъхновява влюбените.
Любовта формира поле на страха. Тя е дом с привидения, внимателно заобикалян от предвидливите и страхливи човеци.

Любовта е радост и емоционална аптека. Любовта е вдигала на крак дори умрелите.
Любовта е тежка болест, линеене. Платон твърди, че любовната необузданост е болест на душата.

Любовта е безредие и безразсъдство – пилеене, оглупяване, лудеене по някого. За Платон любовта е четвъртият вид лудост, съставена от най-съвършените елементи.
Любовта е порядък. Според Макс Шелер любовта е „ordo amoris“ – любовен ред, организиращ принцип, духовна схема, морална формула.

Любовта е сладка. Тя е безкрайна сладост за свети Бонавентура (и само за него ли!).
Любовта е горчива. Такава е тя в едно от измеренията си за Платон и за множество други отчаяни хора.

Любовта е тайнство, недостъпно за описание. Тя е магия, затворена в света на влюбените. Тя може да има език само „отвътре“, да бъде изказана откъм ситуацията на влюбеност, откъм строго интимния опит на влюбените.
Любовта е психическа реалност, поддаваща се на изучаване и рационално описание – на ниво личен психически опит и на интерсубективно ниво.