/Поглед.инфо/ Въпросителни по каузата ЧЕЗ-България и дали политическата криза в Словакия е предначертана от глобално-политически аспекти на „каузата Куциак”?

Реториката около продажбата на ЧЕЗ-България наподобява все повече на аферата КТБ. На зле прикрита далавера. Със споменаванията на „маймунски”, офшорни компании; на „засекретени”банки, Гинки, Калинки. Държавата да партнира на дълбоко непозната фирма, която се пъне да купела ЧЕЗ-Бг ? Равнозначно за мен е собственик на дюкянче с площ от 15 кв. м. за балетни аксесоари да купи ФК Реал Мадрид, или поне ПСЖ.

Въпросът: Защо въобще са приватизирани ЕРП-тата ? - е с изтекла давност за сега управляващата клептокрация. Но дори „практиките в Нова Европа” показват запазване контрола на държавата в стратегически за сигурността на населението области! Напр., солидният държавен дял в самата ЧЕЗ 63-70%. Втори въпрос: Защо прокуратурата не се самосезира на тема: Какво е наложило продажбата на държавния дял, „защитаван” до тогава от силовак ? Трети въпрос (към медиите и управляващата тайфа): Не разбрахте ли досега, че министърът на промишлеността Томаш Хюнер е бил регионалният мениджър на ЧЕЗ-Бг (2004-06 г.), та сезирахте по темата продажба премиера Андрей Бабиш, за когото не е известно да е имал опит в този бизнес ?

Чешките бизнесмени (или от където и да е в света, вкл. нашите родни) не са онези чехославяни-българолюбци Константин Иречек, братя Прошек, братя Шкорпил, Ярослав Вешин, Иван Мърквичка - хора, намерили реализация в следосвобожденска България като просветители-идеалисти и съзидатели на възражданата Родина.

ЧЕЗ едва ли се е открехвал за солидни инвестиции в електроразпределителната мрежа у нас. Имаше проблеми с КЕВР и подобни полит-бюрократи. Вероятно чешките цигани са по-охотни да плащат сметки за консумация на електричество от нашите. Но ЧЕЗ опитва да вземе максимума от продажбата + да спечели арбитража. Каквата бе съдбата с арбитражите за ВЕЦ-овете и за хотела в Горна баня. А познавачите на бизнес-сделката винаги са подозирали приватизацията и епилога й като игра с белязани карти. Както и идеологически масали на иван-костовци, николай-тодоровци или малки-муци/мукове (мн.ч. на Мук), че държавата била универсално лош стопанин.

За Словакия, след като у нас „ ...всичката Мара /е/ втасала...”

Докато г-н Бабиш търси парламентарна подкрепа за правителството си за 15 т.м.,

по актуални данни от словашките медии, коментари и читателски писма, разследването на убийството на разследващия журналист Ян Куциак и приятелката му Мартина Кушнирова, установено на 25 м.м., според Лубош Блаха показвало, че жертвите познавали убиеца. Най-вероятно журналист/и, поканен/и от тях на кафе ? С това олеквала основната версия на Луциа Дюриш Никълсънова, депутат от опозиционната партия „Свобода и солидарност” (ПСС) за мафиотско убийство от Ндрангета, свързана с бивш депутат на управляващата партия СМЕР-СД и асистентка на премиера Р.Фицо. С бизнес в Източна Словакия.

Коментаторите отбелязват силната медиализация на гибелта на слабо познатия Ян в словашкото, европейското, дори в глобалното инфо-пространство от “NewYоrk Times” и „Reuters” до „Süddeutsche Zeitung”, безпрецедентният натиск над Роберт Фицо от страна на ЕК за еврофондовете, на Австрийския съюз на журналистите и „Репортери без граници”. В чест на Ян и Мартина се проведоха шествия в три континенти, каквито нямаше в памет на убития украински журналист Олесь Бузин, на руските Волошин, Корнелюк, Клайн; на задържаните под стража десетки новинари в Турция, на полския председател на движението „Смяна”, на десетките живи изгорени в профсъюзния дом в Одеса. Събитията в Словакия биха могли да бъдат поставени в по-широк глобално-политически контекст, преди всичко на цялостното развитие във В4, ЕС, САЩ и Русия. Също: в контекста на единоборството на неоконите и глобалистите в света; на кризата в Украйна, подготовката за президентски избори в Русия, ситуацията в Молдова, Косово, Румъния, на Балканите, коалиционните преговори в Берлин, често непредсказуемите управленски решения във Вашингтон. На този фон може да бъде допуснато предположението, че в СР се проиграва локален епизод на всеобща „укранизация” на /Източна/Европа, че дословно се измерва пулсът на световното развитие. Ако Словакия преодолее този „патриотично-либерален Майдан”, доста вероятно координиран от общите ни ментори, които за сетен път илюстрират двойни стандарти, тя ..”ще оцелее в усложнените международни условия”(Фицо). Въпреки, че при прилагане на двойните стандарти като единствен член на еврозоната във В 4 Словакия би могла да се окаже най-наранима и подвластна на изнудване в сравнение с другите вишеградци.

Апокалиптичните либерални пропагандисти, опозиционното движение OĽANO(= Обикновени хора и независими личности) и ежедневникът СМЕ поеха инициативата за сваляне на правителството, заедно с ПСС. Двата коалиционни партньори на Фицо постепенно се дистанцират към по-неутрални позиции. Председателят на унгаро-словашкото движение MOST-HÍD Бела Бугар и председателят на ЕНП поискаха оставката на № 2 в Смер и държавата Роберт Калиняк, вице-премиер и министър на вътрешните работи (с майка българка), a № 3 министър Марек Мадярич подаде оставка. Председателят на национално настроената СНП Андрей Данко, който е и спикер на 150-членния парламент, опита да посредничи между харесвания в утвърдените западни демокрации президент Андрей Киска и Роберт Фицо на 9 т.м., но не бе постигнато съгласие по текст на обща декларация. На 12 т.м. MOST-HÍD ще вземе решение дали да не напусне окончателно коалицията, след 1 свой депутат. Вместо да се съсредоточи чрез министърката си на правосъдието към разкриване на убиеца, която се полва от непроверена медийна информация.

„В съдбоносната борба за словашки суверенитет”силите от двете страни на барикадата били разделени според версиите на либерално-и отчасти „патриотични” медии сега между Фицо, Калиняк, полицейския президент Тибор Гашпар и НАКА (Националната криминална агенция) от една страна и Словашката информационна /спец/служба (СИС), Главната прокуратура, медиите, либералите и патриотите от друга страна. Медиите внушават, че държавата изпълнявала ролята на предполагаем съучастник на мафията, която била обвързана с убийството на журналиста, разследвал подозрителни за корупция връзки. Тази е и версията на г-жа Луциа Никълсънова. Държавата е представена в ролята на гестапо и НАКА, която извършва домашни обиски, вкл. в редакцията на сп. „Zem a vek”. Коментаторите констатират, че толкова масови демонстрации като на 9 март т.г. в Братислава (твърдения на СМИ за 40 000 души) и други големи градове на Словакия не е имало след демонстрацията със свещите на 25.03.1988 г. и по време на нежната революция в края на 1989 г. С дрънкане на ключовете, по познатия сценарий, с актуализирани лозунги и скандирания: «Държава! Мафия! Италиянци! Фицо! Гашпар! Калиняк! Оставка!” Ян Куциак е представен като първата жертва в опит за пълзящ държавен преврат.

Дано поне евентуално оказващите „помощ на солидарност” отвън спецслужби не са имали време да ангажират „кандидат/и за живи факли”! Дано политическите сили в близката нам приятелска страна да не тласкат в името на алчността за власт към „сакрални жертви”, „грузински снайпери”, жертване на хора от „небесната сотня”!

Какъв би могъл да бъде глобално-политическия фон на „каузата Куциак”?

  • 42-та конференция на УЕФА в братиславската Инхеба (26.02.т.г.) и

глобално-политическия контекст на Фицовия доклад?

Съвпадането на конференцията с убийство на новинар занижава престижа на Словакия в УЕФА – един от 6-те стълба на ФИФА като важен политически оператор на глобалистите и лост в системата на наднационалното управление. Вкл. чрез футбола, като един от главните инструменти. А в словото си пред форума Фицо отправи важни политически послания. Той легализира гордостта от чехословашките традиции във футбола и всички спортове от преди 1989 г., за което го нападнаха и националистите и „патриотите”. Премиерът подчерта гордостта си от успехите на словашкия национален футбол. Той намекна отново, че същият е бил ощетен на последното европейско първенство. Правителствата на Смер досега са построили 800 футболни игрища, само през т.г. за футбола се отделят 125 млн. евро. Р. Фицо даде доста ясно да се разбере, че за разлика от англосаксонското ядро и неоконите Словакия би съдействала за геополитическо сближаване на ЕС с Евразия и в спорта, за укрепване на ролята на руско-европейските връзки. И без това неоконите и глобалистите са наясно, че в СР се гордеят със своята биатлонистка от руски произход А.Кузминова и за протестното писмо на словашки депутати до МОК за дискриминирането на Русия в Пьонгчанг.

  • Отрицателната позиция на премиера Фицо по т.нар. Истанбулска конвенция?

  • Изявленията на Роберт Фицо за бъдещите му политически амбиции в „Съботни

диалози”, че не планира европейска или съдебна кариера, а ще остане в Словакия, за да организира Смер за победа в следващите парламентарни избори? Кошмар за мнозина!

  • натъкмяването на убийството по часове с „проблеми в Google” при търсене в

рамките на трите дни: 22 – 25 февруари 2018 г.???

  • намирането на гилзи на местопрестъплението в стила „а ла мафия през 90-те години

на м.в.”и пожарът в сградата на Данъчната служба в Кошице на 27.02.т.г.!?

- хайката-обиск у Т.Е.Ростас, главен редактор и издател на месечното списание „Земя и възраст”, мотиви и бекграунд за хайката!?

- срещите на г-н Фицо с директора на СИС (на обяд, 26.02); с представители на Ringier Axel Springer (следобед, 26.02) и с „Репортери без граници”, на 27.02.с.г.

Глътка спомени, настояще и бъдеще:

Още през май 2010 г. г-н Роберт Фицо в мое присъствие негодуваше по адрес на „Интернетната партия ПСС” в отговор на въпрос на белгийския посланик дали Смер не би встъпил в коалиция с „Мрежата“. Г-жа, тогава само, Никълсън и съпругът й канадец Tom Nicholson, журналист, познавах от есента на 2006 г. Месеци ме пресираха да абонирам посолството за инфо-бюлетина си на „Imagine communications”, но не успяха. Коментираха или със закъснение, или тенденциозно, скучно. Амбициозна дама, с нелош канадски-английски от English School for Immigrants, Ottawa. Сега е с второ име Ďuriš, по нов съпруг. Като Ангела Меркел, запазила фамилията от 1-я си съпруг. Луциа и от двамата явно. Не си е губила времето за диплом за висше образование, но през 2010-12 г. бе зам.-министър по труда, социалните дела и семейството. Сега е „ястреб” срещу правителството и Фицо. Системно „громи” позицията му, че се прави опит за дестабилизация на страната, „може би с помощта” на Сорос и с принос от президента.

През т.м. се планираше визита на българския президент в Словакия, а през 2019 г. президентски избори. Президентът Киска съобщи, че не възнамерява отново да се кандидатира и на 13.12.2017 г. г-жа Луциа Д.Н. в публична дискусия заявила, че при партийна подкрепа би преценила възможността за себе си. Лидери на ПСС публично се разгневиха от преждевременните й амбиции. Фицо заяви, че сам не би се кандидатирал, но би покрепил кандидатура на външния министър Мирослав Лайчак, сега председател на ОС на ООН. Споменава се и друга евентуална кандидатура за президент на дипломат, на Марош Шефчович, зам.-председател на ЕК. Лайчак изказа предпочитания към външната политика, а Шефчович засега отговаря като Луциа Дюриш Н.

Вместо заключение: А нима не се пробва евро-атлантическо дисциплиниране на Четворката ? На „непокорните” Орбан, Земан, Качински и екип, Фицо. Бабиш още няма одобрено от парламента правителство. Иначе освен за България par excellence, обвинения в корупция могат да бъдат отправени - в различна степен - във и за всяка държава. Стоково-паричните отношения, механизмът на държавните поръчки, пробойните в отживелите времето си фикции за полит-демокрация, морално-ценностната и идеологическа криза, главно в страните от „Нова Европа”, вместо отвоюване на правото за справедлива управленска меритокрация, създават благоприятни корупционни среди и в „утвърдените демокрации”.