/Поглед.инфо/ В памет на Сара, майката на дъщерите ни Татяна и Бойка

1.

Не на сън тази нощ ясно взех да си спомням,
че съм идвал от белия свят по-преди,
та реших да намеря две забравени стомни,
пълни с бистра вода и със златни звезди.

Но на белия свят аз съм бил в друга нощ.
А след мене изглежда са минали цигани.
И са ровили ромите в звездния кош.
И звездите ми златни са задигнали...

Аз ти нося вода от звездите... – ми каза
едно странно момиче от друга планета...

Бяха стомните същите... Така се оказа...
Нося звездна вода – рече то – за Поета...

2.

Юношата в мене още помни
със вода напълнените стомни.

Даже пита: Кой ли ги забрави
двете стомни, близо до дъбравата.

И съзира сенки... Чува шепот...
Цялата природа става трепет...

Стомните с вода и със звезди
пак са същите – като преди.
И като преди едно момиче
с двете стомни в утрото затича...

Юношата гледа и се чуди
кой от този сън ще го събуди.

3.

Някой до герана е оставил
със вода напълнените стомни.
Клоните размахват дълги стави.
И се чува шепот: Либе Стойне...

Чух на някого говори някой...
Не пречи... – ме моли тънка вейка.
Чак ли си, ще трябва да почакаш...
Ласкав женски шепот в мъжки шепи.
Двама влюбени седят на пейка.
На Балканите ли... В руска степ ли...
Влюбените – дето и да са –
двама са под тези небеса.
И от нищичко не се страхуват...

Ах, ти палавнико... – тя му каза...
И един девичи смях се чува...
И една разтваряща се пазва...

В късна доба залпът на петлите
все пак на момичето припомни,
че нощта се готви да отлита...
И звезди понесе в двете стомни...

Тичаше към бащината стряха
с бъдеща звезда във свойто тяло...

А след време устните запяха:
Я кажи ми, облаче ле бяло...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели